Разлика между версии на „Шарл Бодлер“

редакция без резюме
м (Bot: Migrating 31 interwiki links, now provided by Wikidata on d:Q501)
 
{{цитат|Жената е покана за щастие.|||}}
 
{{цитат|Животът е болница, в която всеки болен гори от желанието да си смени леглото. Този тук иска да страда до печката, онзи мисли, че ще оздравее, ако е до прозореца. На мен ми се струва, че ще бъда добре само там, където не съм.||"Anywhere out of the world. Където и да е, само по-далече от тоя свят"|}}
{{цитат|Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.|||}}
 
{{цитат|Красивото винаги е странно.|||Le beau est toujours bizarre.}}
 
{{цитат|Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар.|||}}
 
{{цитат|Хашишът като всички самотни наслаждения прави човека безполезен за обществото и подбужда към постоянно самовъзхищение.|||}}
 
{{цитат|Всички буржоазни тъпаци, произнасящи непрекъснато думите: „Неморално, неморалност, морал в изкуството“ и други глупости, ме карат да мисля за Луиз Вилдиьо, проститутка за пет франка, която, придружавайки ме веднъж в Лувъра, гдето никога не бе стъпвала, започна да се изчервява, да си крие лицето и като постоянно ме дърпаше за ръкава, ме питаше пред безсмъртните статуи и картини как е можело да се изложат публично такива неприлични неща.||"Дневник"|}}
 
{{цитат|Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!||"Великодушният играч"|}}
 
{{цитат|Днес в мечтите си имах три обиталища, и в трите изпитах едно удоволствие. Защо да насилвам тялото си да сменя своето място, щом душата ми пътува толкова бързо? И защо ли да изпълнявам своите намерения, щом намерението самò по себе си е истинска наслада!||"Намеренията"|}}
 
{{цитат|Опознаването на красивото е двубой, в който художникът крещи от страх, преди да бъде победен.||"Изповедта на художника"|}}
 
{{цитат|Има жени, които пораждат у тебе стремежа да ги победиш и да им се наслаждаваш; но тази ти вдъхва желанието да умираш бавно и дълго под нейния поглед.||"Желанието на художника"|}}
 
{{цитат|Аз съм егоист като децата и болните.||в писмо до Аполони Сабатие|}}
 
{{цитат|Първият срещнат, стига да умее да забавлява, има право да говори за себе си.||в писмо|}}
 
{{цитат|Наистина много утешително е да си мислиш, че посредством работата ще придобиеш не само пари, но и безспорен талант.||в писмо до майка си|}}
 
{{цитат|Да създадеш образец – това е гениалността.||в писмо до майка си|}}
 
{{цитат|Ако някое съчетание на дървета, планини, води и къщи, наричано от мен пейзаж, е красиво, то не е такова само по себе си, а благодарение на мене, на моето интимно отношение, на представата или чувството, които влагам в него.||"Салон 1859"|}}
 
{{цитат|Видях моите съдии миналия четвъртък. Няма да кажа, че не са красиви; те са отвратително грозни; а сигурно техните души приличат на лицата им.||в писмо до Аполони Сабатие за съдебния състав, който ще съди „Цветя на злото“|}}
 
{{цитат|В дългия списък на правата на човека, който мъдростта на ХІХ в. толкова често и толкова охотно подновява, са забранени две много важни права: правото да си противоречиш и правото да си отидеш. Но обществото счита човека, който си отива, за безочлив.|||}}
 
{{цитат|Прекрасното е винаги странно. Не искам да кажа, че тази странност е постигната преднамерено, хладнокръвно, понеже в този случай тя би била чудовищна, би излязла извън релсите на живота. Казвам само, че прекрасното винаги съдържа малко чудатост, наивна, неволна, несъзнателна чудатост, и че именно тази чудатост го прави прекрасно. Тя е негов белег, негова особеност. Обърнете съждението ми и се опитайте да си представите банална красота!|||}}
 
 
 
{{сорткат|Бодлер, Шарл}}
73

редакции