{{цитат|По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях бъулгарскиятбългарският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и ме помолиха да им доставя романа „Под игото“ от Ив. Вазов. Те вече знаеха доста стихотворения от Вазовите, които изучаваха от учебниците, които им бях дал за четиво. Казах им, че исканата от тях книга е забранена от цензурата и доставянето ѝ може да ни причини големи неприятности както на мене, така и на тях. Те ми дадоха да разбера, че всичко това им било известно, но при все това щели да намерят начин да си я доставят. Не се минаха две седмици и те ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация.<ref>стр.143</ref>}}
