Петър Делчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Ред 22:
 
== От него ==
*''По хронология „Трънски разкази“ са първата ми белетристична книга и там всеки ред е възторг и болка – написах разказите, защото не можех да не ги напиша! Три години по-късно се появи „Балканска сюита“ – новели по легенди. Не исках да се измервам със стария аршин, затова се насочих към по-обемна форма. Очаквах да се радвам повече, докато пиша, нали вече бях свикнал с жилото, исках меда! Уви, още повече болка!''
 
*''Работата по роман, особено с тематиката на „Кастинг за месия“, е изнурителен труд. Още четири години. Исках да се противопоставя на „модерното“ писане, при което се спазват научно изведени правила за дозиране и миксиране, та да не вземе капризният читател без време да затръшне книгата, защото му е драснала окото някоя авторова позиция.''
 
*''Странното при писането е, че е лесно, когато има болка. Иначе става болезнено за четене. След всяка моя книга поне по половин година живея с героите, говорим си, преживявам ги отново и отново, постоянно влизам в тях. Едни са уютни, други са изпепеляващо зли... А аз трябва да ги търпя, защото книгата им е дала свобода извън мен. Затова мога само да ги обичам – всичките!''
 
*''Аз съм всеки един от героите си и докато съм него, му оставям от себе си.''
 
*''Занимавал съм се с алпинизъм и ветроходство, ходил съм по планините да промивам злато и да търся съкровища, гребал съм с дни в морето с каяк, пускал съм се с въже по водопади, гмуркал съм се в пещери, дялкал съм лодки от десет сантиметра до десет метра, строил съм кучешки колиби и къщи за великани.''
 
*''Ако нямаш везната на любовта в сърцето си, как да отличиш добро от зло, роля от действителност, стремеж от същност?!''
 
*''Само в детството героите се обикват със сърцето и завинаги.''
:: [https://www.jenatadnes.com/mazhat-dnes/petar-delchev-pisaneto-e-lesno-kogato-ima-bolka-inache-stava-bolezneno-za-chetene/ „Петър Делчев: Писането е лесно, когато има болка. иначе става болезнено за четене“], интервю на Ана Клисарска, „Жената днес“, бр. 3, 2014
 
*''Не ми харесва времето, в което живеем и затова не искам да пиша за него. За да пишеш в историческа епоха трябва да прекараш хиляди часове в четене. Когато пишеш за бъдещето е почти същото – „Кастинг за месия“ е като археологически разкопки от някого, извършени през 2054 г. Всичките ми книги засягат вечната тема на писателите – човекът. Човекът не се е променил още от древногръцките трагедии, същите мотиви го движат в живота.''