* ''На първо място не бях предвидил един факт, който става абсолютно ясен, след като човек напише книга, но който той не би могъл да предвиди, прееди да я напише. Този факт е, че човек пише книга не за да я запомни, а за да я забрави; и сега това става съвсем очевидно. ВеднагащомВеднага щом книгата бе отпечатана, започнах да я забравям, исках да я забравя, исках хората да не ми говорят, да не ме разпитват за нея. Исках просто да не оставят на мира и да не отварят дума на тази тема. въпрекиВъпреки това отчаяно желаех нейния успех. Исках да заеме в света годото и достойно място, за което си бях мечтал – накратко, исках да бъда преуспяващ и известен, но същевременно да продължа да водя същия скромен личен живот, както до този момент, без да ми се говори за моята слава и успех.'' (с. 316)
