Атанас Хранов: Разлика между версии

== За него ==

*''„В платната му се носи бавен, метафизичен вятър, който отнася парчета от материалния свят, прави видими процепите и ключалките, отвъд които смътно се досещаме, че има друга действителност, непознати светове, и това ни плаши и очарова едновременно. За скитниците между световете, които носят в кожените си торби далекогледи, лупи, стъкленици с отвара за гадаене, звездни карти, чайници за пустинята,стриващи се на прах ръкописи, нокти от черни котки, е изложбата на Атанас Хранов. За племето на мъжете, които делят времето според приумиците и фантазиите си, но го правят толкова красиво, че всички им вярват и никой не се пита какво би станало, ако минутата е разделена не на шестдесет, а на шест единици, или пък на сто и двадесет? И какво би станало, ако това племе от сънуващи с отворени очи бе нарекло с други имена съзвездията над себе си? Каква ли би била съдбата на човека, ако над главата му се въртят механизмите на съдбата, но не с приетите от всички наименования? Как силата на нечия фантазия, волята да нарече, да провиди, да изпее, изплаче, нарисува, се превръща в неотменима реалност, реалност отвъд мисълта за Бога? В съзерцанието на процепите във времето,вглеждането в празните пространства е силата и магията на тази изложба на Атанас Хранов. И докато стоиш пред картините му, тревогата по изтичащото време утихва, а звездната бездна над главата ти сякаш започва да пее“''

 

*''„Творчеството на Атанас Хранов пленява. То е като любимата детска книга с вълшебни приказки, към която, дори и пораснали, обичаме да посягаме, за да се откъснем от реалното битие и да потънем в обятията на магичното и съкровеното. Когато разглеждам негови картини, винаги изпитвам едно уютно чувство, че съзирам детските си мечти, пресъздадени наяве – отнасят те и те пренасят в други вселения, онези, за които копнеем и ни карат да се усмихваме. Страната на чудесата и благата, усещането за спокойствие и хармония, доброта и мир, безтегловност и летливост ни обгръщат и нежно ни прегръщат.“''