Христо Ботев: Разлика между версии

:''Жив е той, жив е! Там на Балкана,<br />потънал в кърви лежи и пъшка<br />юнак с дълбока на гърди рана,<br />юнак във младост и сила мъжка.<br/><br/>На една страна захвърлил пушка,<br/>на друга сабя на две строшена:<br/>очи темнеят, глава се люшка,<br/>уста проклинат цяла вселена!<br/><br/>Лежи юнакът, а на небето<br/>слънцето спряно сърдито пече;<br/>жетварка пее нейде в полето,<br/>и кръвта още по-силно тече!<br/><br/>Жетва е сега… Пейте, робини,<br/>тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,<br/>в таз робска земя! Ще да загине<br/>и тоя юнак… Но млъкни, сърце!<br/><br/>Тоз, който падне в [[бой]] за [[свобода]],<br/> той не умира. Него жалеят<br/>земя и небо, звяр и [[природа]]<br/>и певци песни за него пеят.<br/><br/>Денем му сянка пази орлица,<br/>и вълк му кротко раната ближи;<br/>над него сокол, юнашка птица,<br/>и тя се за брат, за юнак грижи!<br/><br/>Настане вечер – месец изгрее,<br>звезди обсипят свода небесен;<br>гора зашуми, вятър повее, –<br>Балканът пее хайдушка песен!<br/><br/>И самодиви в бяла премяна,<br/>чудни, прекрасни, песен подемат, –<br/>тихо нагазват трева зелена<br/>и при юнакът дойдат, та седнат.<br/><br/>Една му с билки раната върже,<br/>друга го пръсне с вода студена,<br/>трета го в уста целуне бърже, –<br/>а той я гледа, – мила, засмена!<br/><br/>"Кажи ми, сестро, де – [[Стефан Караджа|Караджата]]?<br />Де е и мойта вярна дружина?<br />Кажи ми, пък ми вземи душата,<br />аз искам, сестро, тук да загина?<br/><br/>И плеснат с ръце, пасе прегърнат,<br/>и с песни хвръкват те в небесата, –<br/>летят и пеят, дорде осъмнат,<br/>и търсят духът на Караджата…<br/><br/>Но съмна вече! И на Балкана<br/>юнакът лежи, кръвта му тече, –<br/>вълкът му ближе лютата рана,<br/>и слънцето пак печелипече ли – пече!''