Корнелиус Касториадис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mapto (беседа | приноси)
Нова страница: „'''Корнелиус Касториадис''' ({{lang-el|Κορνήλιος Καστοριάδης}}; р. 11 март 1922, Истанбул – п....“
 
Mapto (беседа | приноси)
м изчистване на грешки
Ред 1:
{{Автор
'''Корнелиус Касториадис''' ({{lang-el|Κορνήλιος Καστοριάδης}}; р. [[11 март]] [[1922]], [[Истанбул]] – п. [[26 декември]] [[1997]], [[Париж]], [[Франция]]) е гръко-френски [[философ]], [[икономист]] и [[психоаналитик]]. Неговият интерес и обединяване на толкова много когнитивни области като философия, политика, психоанализа, икономика и [[биология]], го превръщат в един от най-важните философи на 20. век.
| Име = Корнелиус Касториадис
| Снимка = Cornelius_Castoriadis.jpg
| Уикипедия = Корнелиус Касториадис
}}
 
'''Корнелиус Касториадис''' ({{lang-el|на гръцки Κορνήλιος Καστοριάδης}}; р. [[11 март]] [[1922]], [[Истанбул]] – п. [[26 декември]] [[1997]], [[Париж]], [[Франция]]) е гръко-френски [[философ]], [[икономист]] и [[психоаналитик]]. Неговият интерес и обединяване на толкова много когнитивни области като философия, политика, психоанализа, икономика и [[биология]], го превръщат в един от най-важните философи на 20. век.
===Проектът за автономия===
 
===Проектът за автономия===
* Пиша от 1964 г., че днес сме изправени пред дилемата '''да бъдем марксисти или да бъдем революционери. Двете са несъвместими.''' Защото марксизмът се превръна в нещо съвсем различно: труп на псевдотеория, която е спряла своето развитие в социален и исторически план, служейки само като идеология, било то за легитимация на терористични и експлоататорски режими, подобни на тези от източните страни, било за подпомагане възкачването на власт на групи, организации или партии в изостаналите държави.
* Кой е революционният елемент? В известен смисъл революционният елемент е известният тезис на Фойербах, който гласи: '''"Философите само по различни начини обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен"'''. Разбира се, това е фраза, която някои хора могат да критикуват или да я тълкуват както искат. Тя е твърде обща, може дори да се напише цяла книга по тази фраза. Но въпреки това тази фраза казва каквото иска да каже.
* Всяко общество създава собствените си институции, но идеята, че тези институции са негово творение, не съществува в повечето общества и затова институциите остават непокътнати.
* Така че когато някой слага под общ знаменател днешния (б.изв. казано през 1984 г.) руски режим и западните режими или обществата като цяло от хора с институции, с навици, с рефлексни действия, говорим за това, което може да се случи в Париж или Атина днес и което е немислимо в Русия, т.е. един полицай да превиши правомощията си и трима граждани да се намесят и да му кажат: "Какво правиш? Ще те докладвам!". Това е немислимо в Русия. '''Тази култура не се създава нито за ден, нито за година.'''
===Проблемът на демокрацията днес===
* Къде стоят тези хора днес и къде стоят гърците? Най-очевидната характеристика, която можем да дадем, е, че те се намират в състояние на политическо безразличие, приватизация, безотговорност, цинизъм и апатия спрямо въпроси от обществено и политическо значение и че по принцип проявяват отношение спрямо своите частни и публични въпроси, което е малко или много състояние на леност в телевизията и консуматорската мастурбация.
* Какво означава хората да могат да кажат, че обществените закони са и техни закони, а именно, че те ги приемат напълно? Не означава непременно, че те са съгласни с всички тях напълно. Но непременно означава, че те наистина и активно са участвали в направата на тези закони и институции и в тяхното прилагане.
Line 12 ⟶ 19:
 
==External links==
* [http://www.lifeaftercapitalism.info/politicalvisions/36-direct-democracy/237-the-problem-of-democracy-today-castoriadis „Проблемът на демокрацията днес“], лекция, изнесена в Атина, Гърция през февруари 1989 г. {{икона|bg}}
{{wikipedia}}
* [http://www.lifeaftercapitalism.info/interviews/269-no-god-no-caeser-no-tribunus-castoriadis Без бог, без цезар, без трибун!]