Корнелиус Касториадис

Корнелиус Касториадис (Шаблон:Lang-el; р. 11 март 1922, Истанбул – п. 26 декември 1997, Париж, Франция) е гръко-френски философ, икономист и психоаналитик. Неговият интерес и обединяване на толкова много когнитивни области като философия, политика, психоанализа, икономика и биология, го превръщат в един от най-важните философи на 20. век.

Проектът за автономия

• Пиша от 1964 г., че днес сме изправени пред дилемата да бъдем марксисти или да бъдем революционери. Двете са несъвместими. Защото марксизмът се превръна в нещо съвсем различно: труп на псевдотеория, която е спряла своето развитие в социален и исторически план, служейки само като идеология, било то за легитимация на терористични и експлоататорски режими, подобни на тези от източните страни, било за подпомагане възкачването на власт на групи, организации или партии в изостаналите държави.
• Кой е революционният елемент? В известен смисъл революционният елемент е известният тезис на Фойербах, който гласи: "Философите само по различни начини обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен". Разбира се, това е фраза, която някои хора могат да критикуват или да я тълкуват както искат. Тя е твърде обща, може дори да се напише цяла книга по тази фраза. Но въпреки това тази фраза казва каквото иска да каже.
• Всяко общество създава собствените си институции, но идеята, че тези институции са негово творение, не съществува в повечето общества и затова институциите остават непокътнати.
• Така че когато някой слага под общ знаменател днешния (б.изв. казано през 1984 г.) руски режим и западните режими или обществата като цяло от хора с институции, с навици, с рефлексни действия, говорим за това, което може да се случи в Париж или Атина днес и което е немислимо в Русия, т.е. един полицай да превиши правомощията си и трима граждани да се намесят и да му кажат: "Какво правиш? Ще те докладвам!". Това е немислимо в Русия. Тази култура не се създава нито за ден, нито за година.
• Къде стоят тези хора днес и къде стоят гърците? Най-очевидната характеристика, която можем да дадем, е, че те се намират в състояние на политическо безразличие, приватизация, безотговорност, цинизъм и апатия спрямо въпроси от обществено и политическо значение и че по принцип проявяват отношение спрямо своите частни и публични въпроси, което е малко или много състояние на леност в телевизията и консуматорската мастурбация.
• Какво означава хората да могат да кажат, че обществените закони са и техни закони, а именно, че те ги приемат напълно? Не означава непременно, че те са съгласни с всички тях напълно. Но непременно означава, че те наистина и активно са участвали в направата на тези закони и институции и в тяхното прилагане.
• Самоуправлението на автономните единици от производителите е необходимо условие за наистина автономно общество и демократични училища.

External links

• Без бог, без цезар, без трибун!

Библиография

• (2014) Проектът за автономия (съставител Явор Тарински), Anarres, София, ISBN 978-619-7166-02-6