Луи-Фердинан Селин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
{{цитат|За своите душевни съкровища лудите ни говореха с множество ужасени гримаси или със снизходително и покровителствено изражение, като някакви могъщи и придирчиви администратори. За всичкото злато на света не биха излезли от главите си тези хора. Лудият, това са обикновените човешки идеи, но добре затворени вътре в главата. Светът не преминава през главата на лудия, и ето. Превръща се в езеро без река затворената река, в зараза.|||}}
{{цитат|Не беше праведница Софи! Но пък каква младост! Каква волност! Каква мускулатура! Какво оправдание! Пластична! Жизнена! Изумителна! Тази красота не бе накърнена от нито едно от фалшивите или истински целомъдрия, които толкова често спъват разговорите на хората от Запада. Аз лично, да си кажа право, не можех да й се нагледам. От мускул на мускул, по анатомични групи, така действах. По мускулни склонове, по области... Не се умарях да изследвам опипом тази крепка, но и фина здравина, разпределена на убягващи, но и сговорчиви снопчета... Под кадифената, изопната, пухкава, чудотворна кожа... Ерата на тези живи радости, на великите неоспорими хармонии на сравнителната физиология още не е дошла. Тялото - божественост, опипвана от нечестивите ми ръце... Ръце на честен човек, благословени от свещеник... Само с разрешение на Смъртта и на Словото... Ама че вонливи превземки! Изисканият мъж ще му тегли една пушка, омацан с плътен слой символи и опакован до шията с артистични екскременти. Пък после да става каквото ще! Сделката е изгодна! Пестиш, като налиташ само на идеята за нещата. Владее ги човек идеите за нещата, може веднъж завинаги да си купи прекрасни, великолепни идеи за нещата... А животът е по-сложен, особено животът на човешките форми. Жестоко приключение. Няма по-отчаяно от него. В сравнение с порочната страст към съвършените форми кокаинът е като залъгалка за началник-гари.|||}}
{{цитат|Дързостта на забележката ми не го разколеба в решимостта му да се държи още по-любезно. Явно щеше да ми иска нещо. Гласът му почти не се повишаваше над една доверителна монотонност, която, поне така си мислех, дължеше на професията си. Докато говореше, предпазливо и встъпително, аз се опитвах да си представя всичко, което вършеше всекидневно, кюрето, за да си спечели калориите, множеството гримаси, обещанията, от типа на моите... А после си го представих, за развлечение, съвсем гол пред олтара... Ето така трябва да свикнем още от пръв поглед да транспонираме посетителите си, след туй ни е по-лесно да ги разберем, веднага различаваме в която и да е особа същината й на огромен и лаком червей. Това е добра игра на въображението. Целият тъп авторитет на въпросната особа се разсейва, изпарява се. Гола ли е, от нея не остава в общи линии друго, освен една окаяна, торбеста и самохвална претенция, която се сили жалко да мънка в един или друг бранш. Нищо не устоява на това изпитание. Веднага ви олеква. Остават само идеите, а идеите не са страшни. С тях нищо не е загубено, всичко се урежда. Докато авторитетът на облечения понякога е трудно поносим. Дрехите са пропити с мръсни миризми и крият много тайни.|||}}
| |||