Луи-Фердинан Селин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
; От ''„Пътешествие до края на нощта“'' (''Voyage au bout de la nuit''), превод Росица Ташева
{{цитат|Да пътуваш е много полезно, раздвижва ти въображението. Всичко друго е умора и разочарование. Нашето пътешествие е изцяло въображаемо. Там му е силата.|||}}
{{цитат|Лола в крайна сметка просто не бе на себе си от щастие, от оптимизъм, като всички, които са от добрата страна на живота, страната на привилегиите, на здравето, на сигурността, и които имат още дълго да живеят.|||}}
{{цитат|[...] протестираха на висок глас срещу собствения си страх, прищипани между надеждата и отчаянието като на хлъзгав планински склон.|||}}
{{цитат|Това, което ни трябва всъщност, за да сме в нещо като мир с човеците [...] е да им позволяваме при всички обстоятелства да се проснат, да се овалят в малоумните си самохвалства. Не съществува интелигентна суета. Тя е инстинкт. Не съществува и човек, който да не е преди всичко суетен. Ролята на възхитено кошче за отпадъци е, кажи-речи, единствената, в която човек търпи човека с известно удоволствие.|||}}
{{цитат|Законът, това е големият Лунапарк на мъката. Когато беднякът се остави в ръцете му, виковете му отекват през много векове напред.|||}}
{{цитат|Обичах си я, несъмнено, но още по си обичах собствения недъг, желанието да бягам отвсякъде, да търся неизвестно какво, подтикван от глупава гордост, от убеждението, че по някакъв начин стоя по-горе от другите.|||}}
{{цитат|Образованието ви променя, то е гордостта на човека. Не е зле да се мине през него, за да се навлезе в същността на живота. Преди това човек само се върти околовръст. Смята се за способен, но се препъва от нищо и никакво. Прекалено много мечтае. Плъзга се върху думите. Не е това. Това са само намерения, привидности. Друго му трябва на решителния човек. Аз с моята медицина, без да съм много надарен, все пак се бях поприближил към хората, към животните, към всичко. Сега ми оставаше само открито да се хвърля в мелето. Смъртта тича подире ви, принуден сте да бързате, а докато се лутате, трябва и да ядете, че и да преминете отдолу под войната отгоре на всичко. Много нещо трябва да свършите. Не е лесно.|||}}
{{цитат|Бедността преследва алтруизма с неумолима придирчивост и най-благородните начинания биват бесмилостно наказвани.|||}}
{{цитат|[Той] ме посрещаше всяка сутрин с малкия си селски лаф: "Туйто, докторе... Дойде и последната слана!", отбелязваше той и вдигаше очи към небето, спрял пред оградката.|||}}
{{цитат|За своите душевни съкровища лудите ни говореха с множество ужасени гримаси или със снизходително и покровителствено изражение, като някакви могъщи и придирчиви администратори. За всичкото злато на света не биха излезли от главите си тези хора. Лудият, това са обикновените човешки идеи, но добре затворени вътре в главата. Светът не преминава през главата на лудия, и ето. Превръща се в езеро без река затворената река, в зараза.|||}}
{{цитат|Не беше праведница Софи! Но пък каква младост! Каква волност! Каква мускулатура! Какво оправдание! Пластична! Жизнена! Изумителна! Тази красота не бе накърнена от нито едно от фалшивите или истински целомъдрия, които толкова често спъват разговорите на хората от Запада. Аз лично, да си кажа право, не можех да й се нагледам. От мускул на мускул, по анатомични групи, така действах. По мускулни склонове, по области... Не се умарях да изследвам опипом тази крепка, но и фина здравина, разпределена на убягващи, но и сговорчиви снопчета... Под кадифената, изопната, пухкава, чудотворна кожа...
Ерата на тези живи радости, на великите неоспорими хармонии на сравнителната физиология още не е дошла. Тялото - божественост, опипвана от нечестивите ми ръце... Ръце на честен човек, благословени от свещеник... Само с разрешение на Смъртта и на Словото... Ама че вонливи превземки! Изисканият мъж ще му тегли една пушка, омацан с плътен слой символи и опакован до шията с артистични екскременти. Пък после да става каквото ще! Сделката е изгодна! Пестиш, като налиташ само на идеята за нещата. Владее ги човек идеите за нещата, може веднъж завинаги да си купи прекрасни, великолепни идеи за нещата... А животът е по-сложен, особено животът на човешките форми. Жестоко приключение. Няма по-отчаяно от него. В сравнение с порочната страст към съвършените форми кокаинът е като залъгалка за началник-гари.|||}}
{{цитат|Дързостта на забележката ми не го разколеба в решимостта му да се държи още по-любезно. Явно щеше да ми иска нещо. Гласът му почти не се повишаваше над една доверителна монотонност, която, поне така си мислех, дължеше на професията си. Докато говореше, предпазливо и встъпително, аз се опитвах да си представя всичко, което вършеше всекидневно, кюрето, за да си спечели калориите, множеството гримаси, обещанията, от типа на моите... А после си го представих, за развлечение, съвсем гол пред олтара... Ето така трябва да свикнем още от пръв поглед да транспонираме посетителите си, след туй ни е по-лесно да ги разберем, веднага различаваме в която и да е особа същината й на огромен и лаком червей. Това е добра игра на въображението. Целият тъп авторитет на въпросната особа се разсейва, изпарява се. Гола ли е, от нея не остава в общи линии друго, освен една окаяна, торбеста и самохвална претенция, която се сили жалко да мънка в един или друг бранш. Нищо не устоява на това изпитание. Веднага ви олеква. Остават само идеите, а идеите не са страшни. С тях нищо не е загубено, всичко се урежда. Докато авторитетът на облечения понякога е трудно поносим. Дрехите са пропити с мръсни миризми и крият много тайни.|||}}
{{цитат|Ако хората са толкова зли, то е може би само защото страдат, а трябва дълго време да мине между момента, когато са престанали да страдат, и момента, в който стават малко по-добри.|||}}
Line 40 ⟶ 66:
{{цитат|Сена — тази голяма канализационна тръба, изложила вътрешността си на показ.|||}}
{{цитат|Виждам го аз бъдещето… То е нещо като безкрайно голо хоро… А в промеждутъците ще се прожектират филми…|||}}
| |||