Разлика между версии на „Никола дьо Шамфор“

=== Характери и анекдоти ===
<br/>
*''Дюкло имаше навика да говори неприлични [[думи]] в самата Академия. Абат Дьо Ренел, когото заради дългото му лице наричаха "смока", му казал веднъж: "Господине, знайте, че в Академията могат да се произнасят само думи, включени в речника."'' (547)
::— <small>Дюкло, Шарл (1704–1772) е френски писател и моралист, авто на "Разсъждения за нравите на нашия век", члвен на Академията и приятел на Шамфор. <br/>› Ренел, Жан Франсоа дьо (1692–1761) е литератор, преводач на английския поет Поуп.</small>
 
 
*''Господин Дьо Л... разговарял с приятеля[[приятел]]я си господин Дьо Б... – човек много достоен, но не особено ценен в обществото – и му разказвал за слуховете и клюките, разпространявани по негов адрес. Господин Дьо Б... отговорил студено: "Много им приляга на тия тъпаци и пройдохи, от които се състои днешното общество, да съдят за [[характер]] като моя!"'' (548)
 
 
*''М... разправяше: "Виждал съм жени от всякакви народности. Италианката вярва, че любовникът[[любов]]никът й я обича, ако е способен да извърши арадизаради нея [[престъпление]]; англичанката, ако е способен да извърши лудост, а французойката – [[глупост]]."'' (549)
 
 
*''Дюкло казваше за един мизерник, който бе натрупал [[богатство]]: "Плюят му в лицето, изтриват го с крак, а той благодари."'' (550)
 
 
*''Веднъж Д'Аламбер – по това време на върха на славата[[слава]]та си – посетил госпожа Дю Дефан и заварил в дома й председателя Ено и господин Дьо Пон дьо Вел. Пристига някой си Фурние, лекар, и с влизането си казва на госпожа Дю Дефан: "Госпожо, имам чест да ви поднеса смирените си почитания", на председателя Ено: "Господине, имам чест да ви поздравя", на Дьо Пон дьо Вел: "Господине, ваш покорен слуга" и на Д'Аламбер: "Добър ден, господине."'' (551)
::— <small>Дефан, Мари дю (1697–1780) е френска аристократка, светска дама, чийто салон бил посещаван от [[Фонтенел]], [[Мариво]], енциклопедистите и много политически дейци, поддържа кореспонденция с Волтер, Д'Аламбер и др.<br/>› Ено, Жан Франсоа (1685–1770) е френски магистрат и писател, посещавал салона на госпожа Дю Дефан и приятел на Волтер<br/>› Пон дьо Вел, Антоан дьо (1697–1774) е френски аристократ, литератор, племенник на госпожа дьо Тансен. Връзката му с Мари дю Дефан продължава половин век<br/>› [[Д'Аламбер]], Жан Льо Рон (1717–1783) е френски философ, писател и математик, който заедно с Дидро е един от главните автори и редактори на Енциклопедията, научнопопулярен речник, в списването на който участват също Волтер, Монтескьо, Русо, Хелвеций и др. Енциклопедията затвърждава предимството на разума над религиозната догма и е представително произведение на философската мисъл на ХVІІІ век.</small>
 
 
*''Мадам дьо Тансен имала приятни обноски, но била безпринципна и безогледна [[жена]], способна буквално на всичко. Веднъж, когато хвалели обноските й, абат Трюбле забелязал: "Да, ако й се наложеше да ви отрови, би избрала най-приятната отрова."'' (553)
::— <small>Тансен, Александрин дьо (1682–1749) е френска литераторка, поддържала салон, посещаван от абат Прево, Мармонтел, Хелвеций и др. Смята се, че философът Д'Аламбер е неин незаконен син.<br/>› Трюбле, Никола Шарл (1679–1770) е френски критик и мемоарист.</small>
 
 
 
*''Отхвърлиха мнението на М... за някакво произведение, позовавайки се на читателската публика, която го оценяваше по друг начин. "Публиката – отговори той, – публиката! Колко ли [[глупаци]] трябва да се съберат, за да се получи публика!"'' (555)
 
 
*''М... казваше: "Само най-доброто у жените е наистина [[добро]]."'' (559)
 
 
 
 
*''Петнадесет дни преди покушението, извършено от Дамиен, един провансалски търговец минал през един градец на шест левги от Лион. Като се настанил в хана, той доловил разговора в съседната стая, която била отделена от неговата само с една преграда, и научил, че някой си Дамиен трябвало да убие краля. Търговецът пристигнал в Париж и отишъл у господин Берие, но не о намерил и му писал за заговора. След това отново го посетил и му съобщил името си. Като се връща в провинцията, чул по пътя, че Дамиен е извършил покушението. Господин Берие разбрал, че търговецът ще разкаже на всички своята [[история]] и че той, Берие, ще загази заради собствената си небрежност. Тогава изпратил полицаи на лионския път. Човекът[[Човек]]ът бил заловен, вързан, отведен в Париж и хвърлен в Бастилията, където лежал осемнадесет години. Когато през 1775 година господин Дьо Малзерб освободи много затворници, той разказа тази история в порив на възмущение.'' (565)
::— <small>Дамиен, Робер Франсоа (1715–1757) е прислужник на френския крал Луи XV, когото намушква с нож, за да му напомни да изпълнява по-добре задълженията си, впоследствие екзекутиран.<br/>› Берие, Никола (1703–1762) е висш полицейски служител, протеже на мадам Дьо Помпадур.<br/>› Малзерб, Кретиен Гийом дьо (1721–1794) е политически деец, сподвижник на енциклопедистите, министър на Луи XIV, който емигрира по време на [[w:Френска революция|Революцията]], а после се завръща и поема защитата на краля пред Конвента, накрая е екзекутиран по време на Терора.</small>
 
 
 
*''Когато бил [[млад]] и беден, абат Ренал приел да отслужва места всеки ден срещу двадесет су. Щом позабогатя, той я отстъпил на абат Дьо Ла Порт, като се удържал осем су. Последният на свой ред също се измъкнал от нищетата и прехвърлил месата на абат Динуар, като му удържал четири су плюс частта на абат Ренал. Така с двете удръжки нещастната меса носела на абат Динуар само осем су.'' (572)
::— <small>Ренал, Гийом (1713–1796) е френски историк и философ, захвърлил расото, за да се отдаде на философията, посещавал салоните на Холбах и Хелвеций, автор на антиколониалния и антиклерикален труд "Философска и политическа история на европейските учреждения и търговия в двете Индии", като се твърди, че като го попитали защо взема толкова евтино за меса, отвърнал: "Избивам с количеството". <br/>› Ла Порт, Жозеф дьо (1713–1779) е френски литератор и критик, съставил заедно с Шамфор "Драматически речник". <br/>› Динуар, Жозеф Антоан (1717–1780) е френски литератор.</small>
 
 
 
*''Веднъж при един [[спор]] в Академията се вдигнал такъв шум, че никой никого не чувал. Господин Дьо Меран казал: "Господа, хайде да говорим четирима по четирима!"'' (577)
::— <small>Меран (1678–1771) е френски философ и учен, член на Френската акдемия и на Академията на науките.</small>
 
 
*''Не ми хвалете характера на Н... Този човек е твърд и непоклатим; здраво стъпил в студената си [[философия]] като бронзова статуя на мраморен пиедестал.'' (583)
 
 
 
 
*''"В това общество – казваше М... – обедите са несмилаеми, вечерите не носят [[удоволствие]], в разговорите[[разговор]]ите няма [[доверие]], познанствата са лишени от [[приятелство]], а връзките от [[любов]]."'' (596)
 
 
*''М... казваше, че мъдрият и проницателен човек, способен да види обществото такова, каквото е, би намерил навсякъде повод за горчивина. Затова той непременно трябва дда обърне поглед към забавната страна не нещата, да разглежда хората като кукли на конци, а обществото като сцена, по която те подскачат. От този момент нататък всичко се променя: духът на различните съсловия, тщеславието им с неговите нюанси в зависимост от отделните индивиди, мошеничествата и пр., всичко става повод за развлечение и човек запазва здравето[[здраве]]то си.'' (600)
 
 
 
 
*''М... казваше, че да се стремиш да се издигнеш с цената на отегчителното прилежание и докарване пред големците, пренебрегвайки грижите за духа и за душата[[душа]]та си, означава да ловиш кротушки със златна въдица.'' (631)
 
 
*''Преди Луи XV да ссе свърже с [[Мадам дьо Помпадур|мадам Дьо Помпадур]], тя неотстъпно го придружавала на всеки лов. Кралят имал милостта да изпрати на господин Д'Етиол еленови рога. Последният ги поставил в столовата си и наредил да напишат отдолу: "Подарък от краля на господин Д'Етиол".
::— <small>Помпадур, Жан Антоанет Поасон дьо (1721–1764) е фаворитка на Луи XV. Протежирала писателите и философите, подкрепяла Енциклопедията. Политическото й влияние се ограничавало с помощта, която оказвала на личните си приятели.<br/>› Д'Етиол, Шарл Гийом Льо Норман (1717–1799) е френски финансист, законният съпруг на мадам Дьо [[Помпадур]].</small>
 
 
*''В битката[[битка]]та при Року или Лаафет конят на младия Тианж бил убит. Макар и хвърлен далеч встрани, самият той не пострада. Маршал до Сакс го попитал "Малки Тианж, ти май здравата се уплаши?" – "Да, господин маршал – отвърнал той, – страхувах се да не сте ранен."'' (641)
::— <small>Року е белгийско село, където французите разбиват австрийците през 1746 г. <br/>› Лаафет е холандско село, при което по време на войната за австрийското наследство (1740–1748) французите под командването на маршал Дьо Сакс разбили австрийците и англичаните. <br/>› Сакс, Морис дьо (1696–1750) е маршал на Франция, известен с военния си талант и бурния личен живот.</small>
 
 
*''По повод на "Анти-Макиавели" на пруския крал Волтер изразил следната [[мисъл]]: "Той плюе в яденето, за да отврати другите."'' (642)
::— <small>Става дума за Фридрих ІІ Велики (1712–1786) – крал на Прусия. В произведението си "Анти-Макиавели"'' (написано на френски) излага възгледите си за властта, която според него не се основава на божественото право, а на договор.</small>
 
 
*''Госпожа Дьо Тансен казваше, че и най-умните правят много [[грешки]], защото не могат да повярват, че хората са чак толкова глупави.'' (644)
::— <small>Тансен, Александрин дьо (1682–1749) е френска аристократка и литераторка, държала салон, посещаван от абат Прево, Мармонтел, Хелвеций и др. Смята се, че Д'Аламбер е неин незаконен син.</small>
 
 
*''Една жена водела дело в дижонския съд. Тя отишла в Париж (1784 г.) и помолила пазителя на печата да й напише препоръка, която да й помогне да спечели делото. Той отказал. Графина Дьо Талейран се интересувала от тази жена и също поговорила с него. Нов отказ. Госпожа Дьо Талейран накарала кралицата да му говори. Пак отказ. Госпожа Дьо Талейран си спомнила, че пазителят на печата има [[слабост]] към сина си абат Дьо Перигор и го накарала да му пише. Категоричен отказ. Отчаяната жена решила да отиде във Версай и да направи още един опит. На другия ден тръгнала на път. Пощенската кола бела твърде неудобна, така че й се наложило да слезе в Севр и да продължи пеш. Някакъв човек й предложил да я заведе по по-приятен и по-къс път, тя приела и му разказала историята си. Човекът й казал: "Утре ще имате това, което искате." Тя го погледнала поразена. Отишла у канцлера, отново й отказали и вече се канела да си тръгне. Човекът я уговорил да преспи във Версай и на другата сутрин й донесъл препоръката. Той бил дребният чиновник господин Етиен.'' (645)
::— <small>Пазителят на печата е помощник-канцлер в дореволюционна Франция. През 1784 г. това бил Арман дьо Мироменил (1723–1796).<br/>› Перигор, Шарл Морис дьо (1754–1838) е известен френски дипломат.</small>
 
 
 
*''Попитали господин Дьо Лозен какво би отговорил[[отговор]]ил на жена си (която не бил виждал от десет години), ако му напише: "Открих, че съм бременна." Той размислил и отвърнал: "Ще й отговоря: очарован съм да науча, че небето най-после е благословило съюза ни. Пазете здравето[[здраве]]то си. Тази вечер ще ви посетя."'' (650)
::— <small>Лозен, Арман Луи дьо (1747–1793) е френски аристократ и генерал.</small>
 
 
 
*''[[Млад]] човек обидил любимеца на един министър. След като обиденият си тръгнал, приятелят на младежа, който присъствал на сцената, му казал: "Знайте, че е по-добре да обидите министъра, отколкото човека, който навсякъде го следва по петите."'' (656)
 
 
*''Една от любовниците на регента му говорела за делови [[работи]] по време на среща. Той слушал, слушал, пък рекъл: "Питам се с вас ли споделям леглото си или с канцлера."'' (657)
::— <small>Регент до пълнолетието на Луи ХV е Филип Орлеански (1674–1723).<br/>› Канцлер в предреволюционна Франция е държавен служител, който пази и разполаги с държавния печат.</small>
 
 
 
*''Подтиквана от баща си, който май се казваше Пленьоф, любовницата на регента Дьо При изкупила големи количества жито и отчаянията народ се разбунтувал. На един взвод мускетари било наредено да потушат метежа, а началникът им, господин Д'Авджан, трябвало според инструкциите да стреля по "паплачта": така наричали френския народ. На Честниячестния човек му било трудно да стреля по сънародниците си и ето как изпълнил поръчението. След като мускетарите се приготвили за стрелба и преди да заповяда да се открие огън, той се обърнал към тълпата, като държал в едната ръка шапката си, а в другата – кралската заповед. "Господа – казал той, – наредено ми е да стрелям по тази паплач. Моля преди това почтените хора да се оттеглят." Всички мигом изчезнали.'' (664)
::— <small>При, Жан Аньес дьо Пленьоф дьо (1698–1727) е била любовница не на Филип Орлеански, регент на малолетния Луи ХV, а на херцог Дьо Бурбон – първи министър в правителството на краля след приключване на регенството. Изкупувайки житото Дьо При изкуствено вдигнала цената му, което довело до размирици. Авджан, Луи д' (1683–1738) е френски офицер.</small>
 
 
 
*''Д'Аламбер срещнал у Волтер един прочут женевски професор по [[право]]. Възхитен от начетеността на Волтер, професорът казал на Д'Аламбер: "Само в павото е малко слаб." — "Аз пък — рекъл Д'Аламбер — го намирам за малко слаб по геометрия."'' (678)
::— <small>Д'Аламбер, Жан Льо Рон (1717–1783) е френски философ, писател и математик, който заедно с Дидро е един от главните автори и редактори на Енциклопедията, научнопопулярен речник, в списването на който участват също Волтер, Монтескьо, Русо, Хелвеций и др. Енциклопедията затвърждава предимството на разума над религиозната догма и е представително произведение на философската мисъл на ХVІІІ век.</small>
 
 
 
*''М... казваше по повод на глупостите извършени от министрите: "Ако нямахме [[правителство]], нямаше да има на какво да се смеем."'' (685)
 
 
 
 
*''Когато Жан-Жак Русо бил във Фонтенбло на представлението на "Селския гадател", един придворен се приближил до него и го заговорил учтиво: "господинеГосподине, позволявате ли да ви направя един [[комплимент]]?" — "Да, господине — отвърнал Русо, — стига да е добър." Придворният си отишъл. Упрекнали Русо: "Но как може така? Що за [[отговор]] е това?" — "Съвсем подходящ — рекъл той. — Има ли нещо по-лошо от зле направен комплимент?"'' (694)
::— <small>Фонтенбло е град в Северна Франция, близо до Париж.</small>
 
 
 
*''Госпожа Дьо Нел била любовница на господин Дьо Субиз. Веднъж господин Дьо Нел, който презирал жена си, се скарал с нея в присъствието на любовника й. Казал й: "Госпожо, всеизвестно е, че ви прощавам всичко. Трябва да ви предупредя обаче, че някои от прищевките ви са твърде унизителни и няма да ви ги простя. Като например прищявката ви към перукера ми, с когото ви видях да отивате към вас. " Той я позаплашил още малко и излязъл, оставяйки я насаме с Дьо Субиз. Последният й ударил една плесница, въпреки оправданията й. Съпругът разказал на всички за подвига си, като прибавил, че историята с перукера е измислена. По този начин се подиграл с господин Дьо Субиз, който повярвал, както и с жена си, която зашлевили.'' (710)
::— <small>Госпожа Дьо Нел е съпруга на генерал-лейтенант Луи дьо Нел (1700–?).<br/>› Субиз, Шарл дьо Роган, принц дьо (1715–1787) е френски аристократ, маршал на Франция и политик. Той командва френската армия по време на Седемгодишната война (1756–1763), но не проявява особен пълководчески талант и губи битката при Росбах през 1757 г. По този повод мадам Дьо Помпадур изрича прословутата фраза: "След нас и потоп!", за да утеши Луи XV заради поражението, допуснато от протежето й Субиз. Въпреки военните си неудачи, след войната заема някои министерски постове при Луи XV и запазва влиянието си при Луи XVI.</small>
 
 
 
*''[[Бомарше]] понесъл тежка обида от херцог Дьо Шолн, но не му обявил дуел. Когато по-късно господин До Ла Бланш го предизвикал, той отвърнал: "Отказвал съм и по-добри предложения."'' (714)
::— <small>Бомарше, Пиер Огюст Карон дьо (1732–1799) е френски писател и драматург, автор на прочутите пиеси "Севилският бръснар" и "Сватбата на Фигаро". Херцог Мари Жозеф дьо Шолн (1741–1793), оскърбен от факта, че актрисата Дезире Менар предпочела Бомарше пред него, обявил на писателя дуел, но след като последният отказал, се опитал да го убие, а накрая успял да го прати в затвора; Граф Дьо Ла Бланш наследил богаташа Пари–Дьверие, който дължал на Бомарше 150 000 ливри, но след като графът отказал да изплати дълга си, последвал шумен съдебен процес.</small>
 
 
 
*''Луи ХV смятал, че трябва да се промени духът на нацията[[нация]]та и разговарял за начините, по които да се извърши това велико[[велик]]о дело с министъра Бертен. Последният най-сериозно поискал малко време, за да си събере мислите[[мисли]]те. Размислил и решил, че не би било зле нацията да възприеме духа, царуващ в Китай. На тази прекрасна [[идея]] дължим многотомника , озаглавен "Исторя на Китай" или "Хроника на китайците".'' (716)
::— <small>Бертен, Анри (1719–1792) е главен контрольор на финансите, публикувал "Спомените" на Жозеф Амио за Китай.</small>
 
 
 
*''Осемдесетгодишният Фонтенел побързал да вдигне ветрилото на една млада и хубава, но зле възпитана жена, която отминала с презрение учтивостта[[учтивост]]та му. "Ах, госпожо — казал той — много щедро раздавате строгостта си."'' (724)
 
 
 
 
*''М... казваше, че няма никакъв смисъл да сториш някому [[добро]], да му направиш услуга, ако не вложиш максимален такт. Тези, които не се съобразяват с това, никога не стигат до сърцето, а тъкмо него трябва да се стремят да покорят. Подобни несръчни благодетели приличат на генерали, които завземат някой град и оставят войниците да се оттеглят в цитаделата, та победата им да стане кажи-речи безполезна.
 
 
*''Лекарят господин Лори разправяше, че при едно неразположение госпожа Дьо Сюли го извикала и между другото му разказала за нахалството на Бордьо, който й бил рекъл: "Болестта ви се дължи на естествени причини – трябва ви мъж," като същевременно й се представил в не твърде приличен вид. Лори се опитал да оправдае колегата си и обсипал госпожа Дьо Сюли с почтителни комплименти. "Не знам какво стана след това, — добавяше той, — но тя ме извика само още веднъж, а после пак станстана апациенткапациентка на Бордьо."'' (727)
::— <small>Лори, Ан Шарл (1726–1783) и Бордьо, Теофил (1722–1776) са известни за времето си френски лекари.</small>
 
 
 
*''На един обяд в Ньошател с принц Хенрих абат дьо Ренал така се разприказвал, че не дал възможност на принца да си отвори устата. Наложило се последният да се престори, че уж нещо пада от тавана, и да се възползва от настъпилото [[мълчание]], за да вземе думата.'' (740)
::— <small>принц Хенрих (1726–1802) е брат на пруския крал Фридрих II Велики. <br/>› Ренал, Гийом (1713–1796) е френски историк и философ, захвърлил расото, за да се отдаде на философията, посещавал салоните на Холбах и Хелвеций, автор на антиколониалния и антиклерикален труд "Философска и политическа история на европейските учреждения и търговия в двете Индии".; </small>
 
 
*''Пруският крал разговарял с Д'Аламбер, когато влязъл някакъв слуга с изключително красиво лице. Д'Аламбер бил поразен. Кралят казал: "Този е най-големият хубавец от прислугата ми. По едно време ми беше кочияш и страшно се изкушавах да го изпратя посланик в [[Русия]]."'' (741)
::— <small>Става дума за Фридрих ІІ Велики (1712–1786) – крал на Прусия.</small>
 
 
*''Някои хора с богато въображение и изтънчена чувствителност, които изпитват към жените жив интерес, са ми разправяли, че са били поразени от това колко малко жени имат [[вкус]] към изкуството[[изкуство]]то и по-специално към поезията[[поезия]]та.'' (745)
 
 
 
 
*''Господин Дьо Б... е от онези глупаци, които искрено вярват, че общественото положение има нещо общо с личните [[достойнства]], и които най-наивно смятат, че доблестният, но без титли и с по-нисък ранг от човек не заслужава уважението[[уважение]]то им. Ако срещне подобен човек в някои от онези домове, в които хората все още се оценяват по заслуги, господин Дьо Б... широко разтваря очи и глупаво се чуди. Струва му се, че този човек току-що е спечелил четворка от лотарията. Нарича го "драги еди-кой си", докато най-изисканите светски хора се обръщат към него с най-голяма почит. Виждал съм много подобни сцени, достойни за перото на Лабрюйер.'' (757)
::— <small>"Господин Дьо Б..." – става дума за барон дьо Брьотьой, Луи Огюст (1730–1807) – френски политик и дипломат, посланик по времто на Луи XV и министър при Луи XVI, любимец на [[Мария-Антоанета]]. След [[w:Френска революция|Революцията]] емигрира и се връща във Франция през Втората империя. Той е герой на множество анекдоти, разказвани от Шамфор.</small>
 
 
*''Добре познавам М... и смятам, че има интересен характер. Той е твърде мил, но няма желание да вдъхва обич освен на приятелите си или на тези, които уважава.В замяна на това изпитва голям [[страх]] да не би да вдъхва [[омраза]]. По този начин той отдава дължимото на приятелството и на обществото. Никой не би сторил повече добро от него, както и никой не би сторил по-малко зло. Друг може да е по-ревностен, но не и по-ненатрапчив. Трети ще е по-ласкав, но никой няма да е по-сдържан.'' (758)
 
 
 
 
*''Характерът[[Характер]]ът на господин дьо [[Монтескьо]] не бил на висотата на гения му. Известни са слабостта[[слабост]]та му към благородниците, дребнавото му честолюбие и т.н. Когато излязъл "Духът на законите", се появили някои критични статии, написани лошо или посредствено, на които той не обърнал внимание. Но ето, че един известен литератор – господин Дьо Пен признава, че е той – подготвил отлична статия. Монтескьо научил за нея и изпаднал в отчаяние. Напечатали я и вече щяла да излезе, когато Монтескьо отишъл у мадам Дьо [[Помпадур]] и тя по негова молба наредила да доведат издателя и да донесат цялото издание. То било унищожено и само пет екземпляра оцелели.'' (772)
::— <small>Монтескьо, Шарл дьо (1689–1753) е френски философ моралист, автор на "Персийски писма", "Духът на законите" и др. <br/>› Пен, Пиер дьо (?–1769) е френски юрист, автор на "Забележки към 'Духа на законите'".</small>
 
 
 
*''Господин Т... разправяше веднъж, че ако човек извърши в обществото някоя честна и смела[[смел]]а постъпка, воден от благородни и достойни подбуди, след това трябва да изтъкне някоя не толкова честна и груба подбуда, за да намали завистта[[завист]]та.'' (775)
 
 
*''Луи ХV попитал херцог Д'Айен (по-късно маршал Дьо Ноай) дали е изпратил ценните си съдове в монетния двор. Херцогът отговорил, че не е. "Аз изпратих моите" — заявил кралят. "Ах, сир — рекъл Д'Айен, — когато [[Христос]] е погинал на разпети петък, той много добре е знаел, че ще възкръсне в неделя.'' (778)
::— <small>За попълване на хазната Луи ХV прибягвал до претопяване на златни и сребърни изделия с цел направа на монети.</small>
 
 
*''Господин Дьо ... забелязал, че господин Барт [[ревност|ревнува]] (жена си) и го упрекнал: "Вие ревнувате! Що за претенции! Май много си въобразявате и сега ще ви обясня защо. Не всеки може да бъде рогоносец. Знаете ли, че за да бъде човек такъв, той трябва да умее да посреща гости, да бъде учтив, общителен, почтен? Придобийте тези качества и тогава хората ще направят за вас каквото могат. Такъв, какъвто сте сега, кой би се наел да ви сложи рога? Ама че тип! Когато дойде време да се плашите, аз пръв ще ви поздравя."'' (779)
::— <small>Барт, Никола (1734–1785) е посредствен френски автор на комедии, известен сред обществото с егоизма си.</small>
 
 
 
*''Милорд Ервей пътувал из Италия. Недалеч от морето[[море]]то минал край една лагуна, натопил пръст във водата и рекъл: "Аха, водата е солена. Значи е наша."'' (784)
::— <small>Ервей, Джон (1696–1743) е английски политик и литератор. Изказването му е намек за великодържавната политика на страната му от онова време.</small>
 
 
 
*''Волтер виждал, че религията[[религия]]та все повече запада. "Колко досадно — възроптал той. — На какво ще се присмиваме сега?" — "О — отговорил господин Сабатие дьо Кастр, — не се безпокойте. Ще се намери на какво, пък и на вас тая работа ви идва отръки." — "Ах, господине — тъжно подзел Волтер, — няма спасение, извън църквата[[църква]]та."'' (796)
::— <small>Сабатие дьо Кастр, Оноре (1743–1816) е френски юрист и дипломат.</small>
 
 
*''Регентът бил обещал да направи нещо за младия Аруе, тоест да го издигне, като го назначи на висок пост. Поетът причакал принца, който излизал то съвета, придружен от четирима държавни секретари. Регентът го видял и му рекъл: "Аруе, не съм те забравил. Определил съм за теб отдела на глупаците." — "Монсеньор — отвърнал младият Аруе, — ще имам много съперници. Тези четиримата например." Принцът щял да падне от [[смях]].'' (798)
::— <small>Става въпрос за Франсоа Мари Аруе, известен като Волтер, и за Филип Орлеански, регент до пълнолетието на Луи ХV.</small>
 
 
 
*''Хубав номер на дворцов свещеник е хитростта[[хитрост]]та, до която прибягнал отюнският епископ Монтазе, по-късно архиепископ на Лион. Като знаел колко пакости е извършил и колко лесно могат да го опозорят пред театинеца Воайе, епископ Мирпоа, той написал срещу себе си анонимно писмо, пълно с абсурдни клевети, които не било трудно да опровергае. Изпратил го до епископа на Нарбон, след което му дал обяснение и доказал колко злобни са предполагаемите му врагове[[враг]]ове. После пристигнали истинските анонимни писма, съдържащи верни обвинения. Никой нне еимим обърнал внимание. Заради първото театинецът не повярвал на следващите.'' (801)
::— <small>Театинец е член на религиозен орден, създаден през 1524 г. от Гаетан дьо Тиен и П. Карифа с цел да подобрят нравите на духовенството. <br/>› Воайе, Жан Франсоа (1675–1755) е френски духовник, епископ на Мирпоа, наставник на престолонаследника Луи, баща на Луи XVI.</small>
 
 
 
*''"Потомството[[Потомство]]то — твърдеше господин Дьо Б... — не е нищо друго, освен публика, която замества друга публика. А виждате каква е днешната."'' (819)
::— <small>Господин Дьо Б... – барон Дьо Брьотьой.</small>
 
 
 
*''Дюкло говорел веднъж за рая, който всеки си представял по свой начин. Госпожа Дьо Рошфор му рекла: "За вас, Дюкло, раят се състои от хляб, [[вино]], сирене и първата срещната."'' (826)
::— <small>Рошфор, Мари Терез дьо (1716–1782) е френска аристократка – светска дама, известна с остроумието си.</small>
 
 
 
*''Дюкло казал веднъж на госпожа Дьо Рошфор и на госпожа Дьо Мирпоа, че придворните дами са станали големи глезли и не желаят да изслушат никакъв по-соленичък разказ. "По-благонравни са и от почтените жени." — добавил той и разправил една весела[[весел]]а [[история]], след това друга, още по-весела, накрая трета, която започвала по крайно весел начин. Госпожа Дьо Рошфор го прекъснала с думите: "Внимавайте, Дюкло. Вземате ни за прекалено почтени."'' (837)
::— <small>Рошфор, Мари Терез дьо (1716–1782) е френска аристократка – светска дама, известна с остроумието си. <br/>› Мирпоà, Ан Маргьорит дьо (1707—1791) е придворна дама на кралица Мария Лешчинска – съпруга на Луи XV и дъщеря на полския крал Станислав Лешчински (1677–1766) е крал на Полша от 1704 до 1735 г., когато се отказва от престола и живее във Франция, в Нанси, столицата на херцогство Лотарингия.</small>
 
 
*''Кочияшът на пруския крал обърнал каляската му и кралят побеснял от яд. "Добре де — рекъл кочияшът. — Неприятно е наистина. Но вие никога ли не сте изгубвалигубили сражение?"'' (838)
::— <small>Става дума за пруския крал Фридрих ІІ Велики (1712–1786). </small>
 
 
 
*''Маршал Дьо Вилар бил пристрастен към виното дори в старостта си. Като отишъл в Италия, за да оглави армията във войната[[война]]та от 1734 г. той се представил на краля на Сардиния, но бил толкова пиян, че не успял да запази равновесие и паднал. Не изгубил обаче самообладание и казал: "Ваше величество, аз съм в краката ви."'' (840)
::— <small>Вилар, Луи Ектор дьо (1653–1734) е маршал на Франция и виден военачалник. По време на войната за полското наследство от 1734 г. Русия и Австрия били от едната страна, а Франция, Испания и Сардиния – от другата.</small>
 
 
 
*''Един много възрастен човек реши, че съм твърде чувствителен към някаква несправедливост и ми каза: "Мило дете, трябва да се учите от самия [[живот]] как да понасяте живота."'' (851)
 
 
 
 
*''Волтер бил в спалнята на госпожа Дьо Шатле и си играел с бъдещия абат Миньо, когото държал на коленете си. Започнал да си бъбри с него и да го поучава: "Приятелю — рекъл му, — за да успееш с мъжете, трябва да спечелиш жените. За да спечелиш жените, трябва да ги познаваш. Затова знай, че всички жени са лицемерни и развратни." — "Как така всички жени?! Какво говорите, господине?!" — възмутила се госпожа Дьо Шатле. "Госпожо — отвърнал Волтер, — децата[[деца]]та не бива да се лъжат[[лъжа]]т."'' (857)
::— <small>Шатле, Габриел Емили дьо (1706–1749) е френска писателка и приятелка на Волтер. <br/>› Миньо, Венсан (1725–1791) е племенник на Волтер и брат на френската актриса Мари Луиз Дьони.</small>
 
 
*''Луи XV не пожелал да даде на камериера си двадесет и пет хиляди франка от личното си съкровище за поддържането на малките кралски апартаменти и му наредил да се обърне към хазната. Льобел отбелязал: "Защо да се разправям с тези хора и да рискувам да ми откажат след като вие имате милиони?" Кралят отговорил: "Не обичам да се лишавам доброволно от парите[[пари]]те си. Човек трябва да има с какво да живее."'' (868)
::— <small>Анекдодът е бил разказан от Льобел на господин Бюше. </small>
 
 
*''Всеобщо учудване предизвикал фактът, че херцог Дьо Шоазьол се задържал толкова дълго на власт, въпреки враждата на госпожа Дю Бари. Тайната[[Тайна]]та била проста: в момента, когато положението му се разклащало, той успявал да си издейства аудиенция или отивал по някаква работа при краля и го питал как да се разпореди с петте или шестте милиона икономии, направени от него във военния отдел, като отбелязвал, че хич не върви да ги внесе в хазната. Кралят разбирал какво означава това и отвръщал: "Поговорете с Бертен. Дайте му три милиона в еди-какви си ценни книжа – останалото ви подарявам." Така кралят делял с министъра си. И понеже не бил сигурен, че и със заместника му ще бъде толкова лесно, не уволнявал господин Дьо Шоазьол напук на интригите на госпожа Дю Бари.'' (780)
::— <small>Шоазьол, Етиен Франсоа дьо (1719–1785) е френски аристократ и политик, министър на външните работи по времето на Луи XV. <br/>› Бари, Жан дю (1743–1793) е фаворитка на Луи XV след мадам дьо Помпадур, гилотинирана по време на [[w:Френска революция|Революцията]]. </small>
 
 
*''Херцог Дьо Шоазьол много искал да си вземе обратно писмата, които бил писал на господин Дьо Калон по време на историята с господин Дьо Ла Шалоте, но било опасно да проявява такова желание. Тогава между него и Калон се разиграла забавна сцена. Калон измъквал от чантата си номерирани писма, преглежда ги и всеки път казвал: "Ето нещо, което заслужава да се изгори" или друга подобна шега. Господин Дьо Шоазьол се правел, че това не го засяга, а Калон се забавлявал от объркването му и разправял: "Ако една работа не е опасна, изгубвам всякакъв [[интерес]] към нея."'' (874)
::— <small>Калон, Шарл Александр дьо (1734–1802) е политически деец, главен контрольор на френските финанси от 1783 до 1787 г. <br/>› Ла Шалоте, Луи Рьоне дьо (1701–1785) е главен прокурор на Рейнския парламент. Водел война срещу губернатора на Бретан герцог Д'Егийон. Неразбирателството им се превърнало в конфликт между парламентите и краля. В крайна сметка Д'Егийон вкарал Ла Шалоте в затвора. Херцог Дьо Шоазьол защитавал каузата на Ла Шалоте.</small>
 
 
*''В една битка маршал Дьо Брьой се излагал ненужно на [[опасност]] и не искал да се отдалечи от полесражението. Приятелите[[Приятел]]ите му напразно се опитвали да го убедят. Най-поле един от тях – господин Дьо Жокур – се приближил и му пошушнал: "Господин маршал, ако ви убият, командването ще бъде поето от господин Дьо Рут." А това бил най-глупавият от генерал-лейтенантите. Поразен от опасността, надвиснала над армията, Брьой се оттеглил.'' (880)
::— <small>Брой, Виктор Франсоа дьо (1718–1804) е френски аристократ и маршал на Франция, отличил се в Седемгодишната война (1756–1763); емигрирал след [[w:Френска революция|Революцията]]. <br/>› Жокур, Луи Пиер дьо(1723–?) е френски бригаден генерал. <br/>› Рут, Шарл Едуар дьо (1710–?) е френски генерал-лейтенант.</small>
 
 
*''Един човек пиел отлично вино, без да го [[хвалба|хвали]]. Стопанинът му сервирал тогава друго, съвсем долнопробно. "Много е добро" — забелязал мълчаливият пияч. "Но то е за десет су — възразил стопанинът, — а другото беше за боговете." — "Знам — отвърнал сътрапезникът му. — Затова не го и похвалих. А виж, второто има нужда от препоръка."'' (883)
 
 
 
 
*''За господин Дьо Калон, изгонен след обявяването анна дефицита, казваха: "Не го закачиха, когато направи пожара, а го наказаха, щом би тревога."'' (889)
::— <small>Калон, Шарл Александр дьо (1734–1802) е политически деец, главен контрольор на френските финанси от 1783 до 1787 г. <br/>› Държавният дефицит, обявен през 1787 г. от Калон възлизал на 650 милиона ливри, а при назначаването му за главен контрольор на финансите е бил не повече от 283 милиона.</small>
 
 
*''"Моля ви да повярвате — рекъл М... на един много [[богат]] човек, — че нямам нужда от това, което ми липсва."'' (891)
 
 
*''Предложили на М... пост, някои от функциите на който не подхождали на деликатната му [[природа]], а той казал: "Този пост не отговаря на самолюбието, което си позволявам, нито на самолюбието, което си налагам."'' (892)
 
 
 
 
*''На въпроса[[въпрос]]а ми защо занемарява таланта[[талант]]а си и защо е толкова нечувствителен към славата, господин дьо Т... отговори: "Самолюбието ми загина в крушението на интереса ми към хората."'' (914)
 
 
*''Казали на един [[скромност|скромен]] човек: "Можеш вдън земя да скриеш добродетелите си, но понякога и земята се пропуква."'' (915)
 
 
 
 
*''Д... се чудеше, че господин Дьо Л... – човек твърде влиятелен – все не успява да уреди един свой приятел. То беше, защото слабостта на характера му унищожаваше влиянието му. '''Безсилен е този, който не умее да прибави към силата си [[воля]].''' (928)
 
 
*''М... разправяше, че винаги са му допадали следните максими за жените: "Говори само хубави неща за пола им; хвали приятните жени; мълчи си за другите; малко се виждай с тях; не им се доверявай; никога не оставяй [[щастието]] ти да зависи то жена, каквато и да е тя."'' (930)
 
 
 
 
*''М... се чудеше: "Не знам защо госпожа Дьо Л... толкова държи да я посещавам. Истината[[Истина]]та е, че щом не съм я виждал известно време, по-малко я презирам." това би могло да се каже за обществото изобщо.'' (940)
 
 
*''Находчивият човекомразец Д... разправяше за лошотията на хората: "Само безполезността на първия потоп възпира [[Бог]] да ни изпрати втори."'' (941)
 
 
 
 
*''"Враговете[[Враг]]овете ми нищо не могат да ми сторят — твърдеше М..., — защото са безсилни да ми отнемат способността[[способност]]та да мисля както трябва и да постъпвам както трябва."'' (932)
 
 
 
 
*''След като Чарлз II си възвърнал престола, [[Милтън]] можел отново да заеме доходното място, което му било отнето. На молбите на съпругата си обаче той отговорил: "Вие сте жена и искате да се возите в каляска. Аз пък съм мъж и искам да живея и да си отида като честен човек."'' (965)
::— <small>Английският крал Чарлз II си възвръща престола през 1660 г. при реставрацията на монархията на Стюартите след управлението на Кромуел. <br/>› Милтън, Джон (1608–1674) е английски поет, автор на "Изгубеният рай", "Възвърнатият рай" и др. Оказал голямо влияние върху романтизма в Англия и Франция. От 1649 до 1660 г. Милтън бил секретар на Държавния съвет и водел дипломатическата кореспонденция на английската република.</small>
 
 
 
*''На въпроса, защо природата е направила любовта независима от разума[[разум]]а ни, М... отговорил: "Защото природата се стреми единствено да запази вида и за да направи това, тя се нуждае от глупостта ни. Да ли в пияно състояние ще отида при някоя прислужница в кабаре или при някоя уличница, или ще покоря самата Клариса след две години ухажване, природата все едно ще е постигнала целта си. Докато разумът би ме предпазил от прислужницата, от уличницата и от Клариса може би. Ако се осланяме само на него, кой би искал да стане баща и да си създаде толкова грижи за в бъдеще? Коя жена би си навлякла едногодишна болест заради неколкоминутна епилептична криза? Като ни лишава от разум, природата по-добре осигурява властта[[власт]]та си над нас. Това е причината да не прави разлика между Зеновия и слугинята, която й гледа кокошките, между Марк Аврелий и коняря му.'' (981)
::— <small>Клариса е героиня от известния през 18-ти век роман на Самюел Ричардсън "Клариса Харлоу", олицетворение на поругана добродетел.<br/>› Зеновия (III в.сл.н.е.) е царица на Палмира (днешна Сирия), завладяла Египет и Мала Азия, насърчавала изкуствата.<br/>› Марк Аврелий (121–180) е римски император и философ.</small>
 
 
 
*''М... лудо се забавлява с недъзите, които открива в обществото. Изглежда очарован, когато види някоя смайваща несправедливост – незаслужено разпределени постове, смешни противоречия в поведението на управници, скандали от всякакъв вид, каквито обществото често ни предлага. Отначало мислех, че е злобен. Но когато го опознах по-отблизо, разбрах на какъв принцип се подчинява този странен начин на възприемане на нещата. Става дума всъщност за почтено чувство, за добродетелно възмущение, което дълго време го е правело нещастен и кеот е заменил със склонност към [[шеги]], – шеги, които би трябвало да са само весели, но понякога стават горчиви и саркастични, давайки да се разбере какво лежи в основата им.'' (984)
 
 
*''Приятелствата на Н... не са нищо друго освен отношение между интересите[[интерес]]ите му и интересите на предполагаемите му приятели. Любовите му не са нищо друго освен плодове на доброто му храносмилане. Всичко, което е над или отвъд тези неща, за него не съществува. Благородният и безкористен приятелски порив, нежното чувство му изглеждат безумие, не по-малко безсмислено то безумието, заради което затварят в лудниците.'' (985)
 
 
 
 
*''"Каква власт имат над мен големците и принцовете? — казваше М... — Могат ли да ми върнат младостта[[младост]]та или да ми отнемат мисълта, която във всичко ми носи утеха?"'' (995)
 
 
 
 
*''Господин Д'Анвил направил услуга на господин Дьо Кондорсе и го помолил да я запази в тайна, което и било сторено. След няколко години двамата се скарали. Тогава господин Дьо Кондорсе разкрил тайната. общият им приятел господин Дьо [[Талейран]] научил за това и попитал Кондорсе за причините на странното му поведение. Кондорсе отвърнал: "Мълчах за услугата му, докато го обичах. Сега говоря, защото не го обичам вече. Навремето това беше негова тайна, сега е моя."'' (1019)
::— <small>Анвил, Жан Батист д' (1697–1782) е френски географ и картограф.<br/>› Кондорсе, Мари Жан Антоан Никола дьо (1743–1794) е френски философ, математик и политик, писал за Енциклопедията статии по политическа икономия. Осъден на гилотиниране от Терора, той се отравя в затвора.<br/>› [[Талейран]], Шарл Морис дьо (1754–1838) е виден френски дипломат, политик, министър на външните работи, известен със своята далновидност.</small>
 
 
*''"Щастието[[Щастие]]то не е лесна работа — твърдеше М... — Да го намерим в себе си е трудно, да го намерим другаде – невъзможно."'' (1023)
 
 
 
 
*''Толкова силно мразя [[деспотизъм|деспотизма]] — твърдеше М..., — че не мога да понасям думата предписание, дори когато е лекарско."'' (1039)
 
 
 
 
*''Някакъв журналист публикувал във вестника[[вестник]]а си следното: "Едни твърдят, че Мазарини е жив, други, че не е жив. Не вярвам нито на едното, нито на другото."'' (1050)
::— <small>Мазарини, Джулио (1602–1661) е френски кардинал от италиански произход, политик, пръв министър при Ана Австрийска и неин любовник по времето, когато е била регентка на сина си Луи XIV.</small>
 
 
 
*''Пруският крал попитал един войник с белег на лицето: '"В коя кръчма те наредиха така?" — "В същата, в която и вие платихте своя дял, в Колин." — отговорил войникът. На краля, който бил претърпял поражение в Колин, много му допаднал отговорът.'' (1131)
::— <small>Става дума за пруския крал Фридрих ІІ Велики (1712–1786), който през 1757 г. търпи поражение от австрийците край чешкия град Колин. </small>
 
 
 
*''Като се върна от [[Германия]], М... каза: "Ако има нещо, за което да не ме бива, то е за германец."'' (1161)
 
 
 
 
*''Съпругата на престолонаследника Мария Баварска спяла или се правела, че спи. Принцеса Дьо Конти, дъщеря на Луи XIV, се обадила: "Госпожа престолонаследничката е още ппо-грозна, когато спи, отколкото, когато е будна." Престолонаследницата отговорила, без да помръдне: "Госпожо, не всеки е дете на любовта."'' (1168)
::— <small>Мария Баварска (1660–1690) е съпруга на сина на Луи XIV.<br/>› Конти, Мари Ан дьо (1666–1739) е извънбрачна дъщеря на Луи XIV и неговата фаворитка Луиз дьо Ла Валиер (1644–1710), жена на принц Луи дьо Конти. Славела се с изключителна красота.</small>
 
 
 
*''Като чул да хулят платоническата любов заради пакостната роля на въображението[[въображение]]то, М... заявил: "Не се боя от нея. Когато една жена ми допада и ме прави щастлив, аз се отдавам на чувствата, които ми вдъхва, като си запазвам правото да не се хващам в клопката й, ако не ми допада. Въображението ми е мебелистът, когото изпращам да ми обзаведе жилището, в което ще ми е добре. В противен случай не му нареждам нищо и си спестявам разноските по един спомен."'' (1177)
 
 
 
 
*''Съществува една криворазбрана [[скромност]], заради която дори изявените личности понякога тъпчат на място. По този повод се сещам за думите, изречени от един почитан човек на закуска с придворни: "Ах, господа, как съжалявам за времето, което изгубих, докато разбера колко повече струвам от всички ви!"'' (1192)
 
 
 
 
*''Бедността[[Бедност]]та обрича на развала всяка добродетел.'' (1196)
 
 
 
 
*''Попитали абат Трюбле за колко време пише една [[книга]]. Той отвърнал: "Зависи в каква среда се движа."'' (1209)
::— <small>Трюбле, Никола Шарл (1679–1770) е френски критик и мемоарист.</small>
 
 
 
*''Определение за [[деспотизъм|деспотизма]]: ред, при който висшестоящият е поквàрен, нисшестоящият – покварèн.'' (1228)
 
 
 
 
*''Сцена между абат Мори и кардинал Дьо Ла Рош-Емон, който карал абата да му напише речта[[реч]]та по случай женитба на мадам Клотилд, като същевременно го хокал: "Само не прекалявайте с красивите фрази. Аз не см някакъв си умник. Най-много три изречения. На моята възраст..." и т.н. "Но, монсеньор, не били трябвало..." — "Не би ли трябвало... Що за въпрос? Вие ли ще ми нареждате какво да пиша?" — "Монсеньор, питам не трябва ли да се кажат няколко думи за Луи XV." — "Ама че питане!" И кардиналът започнал да хвали краля, след това кралицата. "Монсеньор, не били било подходящо да се похвали и престолонаследникът?" — "Че как иначе! Нима ме вземате за някой от тези философи, които отказват да отдадат дължимото на кралете и на кралските деца?" — "А сестрите на краля?" Ново избухване на кардинала и нецензурни думи. Най-после абатът взел перото и написал няколко изречения. Дошъл секретарят на кардинала. "Този тук абат — рекъл кардиналът — искаше да ме накара да се правя на умен и да редя красиви фрази. Но аз му продиктувах това, което е по-добро от всичката реторика на академията. Хайде, абате, довиждане. И друг път не бъдете такъв пустословец."'' (1270)
::— <small>Мори, Жан Сифрен (1746–1817) е френски духовник, писател и оратор, член на Академията.<br/>› Ла Рош-Емон, Шарл Антоан дьо (1697–1777) е висш френски духовник, кардинал, председател на всички събрания на духовенството от 1760 до 1775 г.<br/>› Клотилд (1759–1802) е сестра на Луи XVI, омъжила за бъдещия крал на Саридния Карл Емануил.</small>
 
 
*''Госпожица Дьо..., момиченце на девет години, запитала майка си, която била отчаяна, че е загубила положението си в двора: "Мамо, но какво удоволствие ви доставяше да примирате от [[скука]]?"'' (1274)
 
 
 
 
*''Когато се появила "Системата на природата" някакъв доктор от Сорбоната изразил негодуванието си по следния начин: "Тази книга е противна и отвратителна, тя доказва, че атеистите[[атеист]]ите са прави."'' (1293)
::— <small>"Системата на природата" е философски трактат с атеистичен характер от [[Пол Анри Холбах]] (1723–1789)</small>
 
 
 
*''М... когото често молеха да чете свои стихове и комуто това не беше по вкуса, казваше, че в такива случаи винаги си споняспомня думите, с които стопанинът на една маймунка се обръщал към нея, докато я развеждал по Пон Ньоф: "Хайде, драги ми Бертран, не сме дошли да се забавляваме, а да развличаме тези достойни господа."'' (1300)
::— <small>Пон Ньоф е мост в Париж над Сена, любимо място за разходки.</small>
 
23 650

редакции