Никола дьо Шамфор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 699:
==== За робството и свободата на Франция преди и по време на Революцията ====
<br/>
*''Нещастието[[Нещастие]]то на човечеството, разглеждано като организирано общество, е, че в морала[[морал]]а и в политиката[[политика]]та може да се използва определението "[[зло]] е това, което е вредно", но не и да се каже "[[добро]] е това, което е полезно", защото полезното в даден момент може дълго или винаги след това да вреди.'' (481)
 
 
*''Като си помислим само, че в резултат на усилията[[усилия]]та и на напредничавите [[идеи]] на тридесет или четиридесет века, триста милиона души, разпръснати по планетата, са предадени в ръцете на тридесетина деспоти, повечето от тях невежи и тъптъпи, всеки от тях управляван от трима-четирима мръсници, нерядко глупави[[глупав]]и, какво да кажем за човечеството и какво да очакваме от него в [[бъдеще]]?'' (482)
 
 
*''Почти цялата [[история]] е една поредица от ужаси. Тираните[[Тирани]]те ненавиждат тази [[наука]], когато тя се занимава със собствените им [[престъпления]], но нямат нищо против да доведат до знанието[[знание]]то на потомството[[потомство]]то престъпленията на своите предшественици, за да отвлекат вниманието от ужаса, който те самите вдъхват. Защото как другояче да се утешат народите, освен като им се каже, че дедите им са били не по-малко нещастни от тях, дори повече.'' (483)
 
 
*''[[Достойнство|Достойна]] за внимание е само историята на свободните народи. Историята на подчинените на деспотизма народи е обикновен сборник с анекдоти.'' (496)
 
 
*''[[Франция]] е страна, в която често е полезно да показваш пороците си и е винаги опасно да показваш добродетели те си.'' (503)
 
 
*''Париж – град на забавленията, на удоволствията[[удоволствия]]та, в който четири пети от жителите загиват от скръб.'' (505)
 
 
Ред 720:
 
 
*''Народът бива управляван така, както разсъждава. Негово право е да приказва глупости[[глупост]]и, право на министрите е да ги вършат.'' (512)
 
 
Ред 726:
 
 
*''Жалко е за хората, добре е може би за тираните, че бедняците, клетниците нямат инстинкта или гордостта[[гордост]]та на слона, който не създава поколение в [[робство]].'' (518)
 
 
*''Повечето обществени институции сякаш са предназначени да държат човека в състояние на посредственост и в мислите[[мисли]]те, и в чувствата[[чувства]]та, което го право по-годен да управлява и да бъде управляван.'' (523)
 
 
*''Гражданинът на Вирджиния, който притежава петдесет акра плодородна земя, плаща (приравнено към нашите пари) четиридесет и две су, за да се радва – спокойно, под закрилата на човечни и справедливи закони[[закон]]и – на помощта на правителството[[правителство]]то, на [[сигурност]] за себе си и за имота си, на гражданска и религиозна [[свобода]], на правото да гласува по [[време]] на [[избори]], да бъде член на Конгреса и следователно законодател, и т.н. Френският селянин, бил той от Оверн или Лимузен, е смазан от данъци и повинности от всякакъв вид и може освен това да бъде обиждан заради прищевките на някой пълномощник на пълномощника, да бъде незаконно затварян и прочие, за да завещае на оголялото си семейство всички свои неволи и унижения.'' (524)
 
 
*''Англичанинът почита закона и отблъсква или презира властта[[власт]]та. Французинът, напротив, почита властта и презира закона. Той трябва да се научи да прави обратното, а това сигурно е невъзможно, като се има предвид невежеството[[невежество]]то, в което е държана нацията, невежеството, което не бива да [[спор|оспорваме]], съдейки само по образованата столица.'' (525)
 
 
*''"Аз съм всичко, останалото е нищо" – ето ги деспотизма, аристокрацията[[аристокрация]]та и привържениците им. "Аз съм другият, другият – това съм аз" – ето го народния режим и привържениците му. Решавайте.'' (526)
 
 
*''Бедните са негрите на [[Европа]].'' (527)
 
 
*''Животът[[Животни]]те не могат да дишат въздуха на известна височина, без да загинат. Така и робът загива в атмосферата на свободата.'' (528)
 
 
*''Хората се управляват с [[ум]]: не се играе на шах само с добро сърце.'' (529)
 
 
Ред 753:
 
 
*''Забелязал съм, че изключителните мъже, направили [[революция]] в дадена област – революция на пръв поглед плод само на личния им [[гений]], – са били подкрепяни от най-благоприятни обстоятелства и от духа на своето време. Известни са опитите, правени преди Вашку да Гама до Западна Индия. Знаем, че много мореплаватели са били убедени в съществуването на големи острови и на континент на запад още преди Колумб да го открие и че самият той е разполагал с картите на един знаменит кормчия, с когото е бил във връзка. Преди кончината си Филип бе подготвил всичко за войната с персите. Доста еретически секти, ожесточени от скандалното поведение на римската католическа общност, предшестваха [[Мартин Лутер|Лутер]] и [[Калвин]], та дори и [[Уиклиф]].'' (532)
::— <small>Португалският мореплавател Вашку да Гама открил пътя до Индия покрай нос Добра надежда в Южна Африка. <br/>› Знаменитият кормчия, за когото се споменава, е Палестрело или Перестрело, зет на Христофор Колумб. <br/>› Филип Македонски завладял Гърция и се подготвил да нападне Персия, когато бил убит от заговорници, а намерението му било осъществено от сина му, Александър Македонски.<br/>› Уиклиф, Джон (1320–1384) е английски богослов и реформатор, един от предшествениците на големите религиозни реформатори Мартин Лутер (1483–1546) в Германия и Жан Калвин (1509–1564) в Швейцария.</small>
 
 
*''Обикновено се смята, че [[Петър I|Петър Велики]] се събудил една сутрин с мисълта да пресъздаде [[Русия]]. Сам господин [[Волтер]] признава, че бащата на Петър – Алексей, е възнамерявал да разтвори вратите на тази страна за изкуствата.'' (533)
::— <small>Аруе, Франсоа Мари, наричан Волтер (1694–1778) е френски философ просветител, поет и драматург. Автор е на "Философски писма", "Краят на Цезар", "Меропа", "Кандид" и др.</small>
 
Ред 767:
 
 
*''При старият режим философът[[философ]]ът пишеше дръзки [[истини]]. Човекът, чийто произход или благоприятните обстоятелства бяха издигнали на висок пост, четеше тези истини, смекчаваше ги, видоизменяше ги, възприемаше една двадесета от тях и минаваше за екстравагантен, но умен човек. Той сдържаше амбицията си и постигаше всичко, което искаше, а философа хвърляше в Бастилията. При новия режим философът постига всичко, което иска. Идеите[[Идеи]]те му служат вече не за да го вкарат в затвора, нито за да отприщват ума на някой [[глупак]] и да му осигуряват висок пост, а за да го издигнат самия него. Кажете сега: може ли тълпата от хора , които той отстранява от пътя си, да се приспособи към подобен нов ред!'' (536)
 
 
*''...Да предположим, че за да се образоват нисшите класи, се употреби едва четвърт от времето[[време]]то и усилията[[усилия]]та, влагани за оскотяването им. Да предположим, че вместо да им се тика в ръцете катехизиса на една нелепа и неразбираема метафизика, се създаде друг, в който се съдържат основните принципи на правата на човека и на задълженията му, основание на тези права – ще бъдем учудени, като видим докъде могат да стигнат по този път, очертан в едно добро и пределно ясно произведение. Представете си, че вместо да им се проповядва учението, което изисква търпение, страдание, самоотричане и унижение и което е тъй удобно за узурпаторите, им се проповядва друго учение, подтикващо ги да опознаят правата си и дълга си и да ги защитават – бихме видели, че природата, създала хората да живеят в общество, ги е дарила с достатъчно [[здрав]] [[разум]], за да си създадат разумно общество.'' (538)
<br/>