Жан дьо Лафонтен: Разлика между версии

* ''Че чуждия съвет сами не тачим често<br/>и в злото[[зло]]то ний се уверяваме едва когато е дошло.''

* ''Уви, така е! От край време малките в света<br/>си патят на големите от глупостта[[глупост]]та.''

* ''...Сред всичките [[враг|врази]]<br/>ти от най-малките най-много се пази;<br/>избягнал не едно премеждие зловещо,<br/>загива си човек от нищо-нещо.''

* ''Размисляше в леговището заек<br/>(какво би правил там, освен да [[мисли]] той?).<br/>Привиждаха му се премеждия безброй:<br/>страхитстрахът и ден, и нощ това зверче терзае.''

* ''Страхливият[[Страх]]ливият по [[нрав]] до днес<br/>е бивал винаги [[нещастие|злочест]]...''

* ''Добре е да заключим от това, <br/>че трябва с лошите [[война]] да водим ние.<br/>Голямо благо е мирът[[мир]]ът,<br/>съгласен съм, но той опасност крие,<br/>кога коварен е врагът.''

* ''И хитрината[[хитрост|хитрина]]та най-добре скорена<br/>жестоко може да си [[отмъщение|отмъсти]];<br/>най-често черната измена<br/>на своя автор пакости.''

* ''Разумният монарх умей веднага<br/>на всеки поданик задача да възлага<br/>и дарбите[[дарби]]те на всички знай.<br/>За мъдрия полезно всичко е комай.''

* ''Мнозина вдигат шум във [[Франция]] безспир<br/>и баснята затуй ний всички знаем:<br/>дължи се само на един мундир<br/>три-четвърти от храбростта им.''

* ''От тайната[[тайна]]та товар не виждам по-голям<br/>и мъчно дамите го носят май, горките,<br/>дори в такива случаи аз знам<br/>безброй мъже приличат на жените.''

* ''Ах, верният другар е много скъпо нещо!<br/>Той знае да чете в сърцето ти дори:<br/>не става нужда да му казваш ти<br/>какво желаеш и какво си патил.<br/>Нà, може сън един да го смути,<br/>когато се отнася до [[приятел]].''

* ''По-малко хора около гърнето с мед –<br/>такваз е била винаги играта[[игра]]та.''

* ''Сто примера ви бих посочил може би;<br/>ала най-късните творби<br/>остават най-добри. Аз уча от делата<br/>на всички майстори в поезията[[поезия]]та свята<br/>и като тях стремя се тя<br/>да дава винаги храна на мисълта:<br/>с това завършвам си речта[[реч]]та.''

* ''Кога ли ще освободим<br/>завинаги дворците от такива:<br/>за [[работа]] не става ни един,<br/>ала за приказки – добре ги бива.''

* ''Когато нечестивеца осъждаш, не [[грешка|грешиш]]:<br/>дори да е невинен – пак право ще решиш.''

* ''Но нека бъде с мярка и шегата[[шега]]та.''

* ''Да, има ги такива, боята си менят<br/>според каквото трябва им в момента.<br/>И в дявола[[дявол]]а, и в бога[[Бог]]а се кълнат,<br/>за краля си, а после и за президента.''

* ''С търпение и [[време]] постига се това,<br/>което само сила не успява да постига.''

* ''Доброто[[Добро]]то пак се слави, но примера сега друг.''

* ''[[Измама|Измамник]] да измамиш, си два пъти хитрец.''

* ''[[Човек]] на навика[[навик]]а се подчинява<br/>и как от него да се отървеш?<br/>Робуваш му – къде каквото прави,<br/>не можеш го преправи както щеш.<br/>Със бич го пердаши, боди го с вила,<br/>той, навикът запазва свойта сила,<br/>дори и с меч не ще го разсечеш.<br/>С което свикнеш – господар ти става,<br/>гони го през вратата, ако щеш,<br/>ще влезе през прозореца тогава.''

* ''Когато нещо страшно в живота[[живот]]а ни се случи,<br/>не е без полза хубавият глас.''

* ''Когато е задружна, е мощна всяка [[сила]] –<br/>Езоп това отдавна били открил е.''

* ''Пословицата[[Пословица]]та казва: "На себе си разчитай!"<br/>Да видим как Езоп<br/>доказал е това.''

* ''С нещастниците никога недей се подиграва:<br/>та кой е сигурен, че ще е все [[щастлив]]?''

* ''[[Езоп]] във свойте басни пример дава<br/>и винаги във тях е справедлив.<br/>С това, що в тия стихове предавам,<br/>със него, все едно, се съгласих.''

* ''На мечка кожата не се продава,<br/>дордето е в гората жива-здраважива–[[здрав]]а.''

* ''А смелостта[[смелост]]та излиза на открито,<br/>когато във лицето ти дъхти опасността.''

* ''А всеки трябва да [[избор|избира]],<br/>с кого да бъде милостив.<br/>До сетния си миг злоблив<br/>неблагодарникът така си и отива.''

* ''Та... да не бъдем много придирчиви.<br/>Непридирчивият до свойта [[цел]] отива.<br/>Които най-пробират, не хващат нищо те –<br/>пазете се такива да не сте.''

* ''Ала сънят[[сън]]ят не се продава на [[пазар]],<br/>тъй както хлябът се продава.''

* ''[[Самота|Самотен]], недодялан, навъсен, мълчалив,<br/>живееше мечок в планинските дъбрави.<br/>От хората далеч, той беше станал див –<br/>при самота това и със човека става.''

* ''Не се задържа дълго в самотника умът[[ум]]ът.<br/>Говориш ли, мълчиш ли, помни: не прекалявай!<br/>Които имат ум със мяра – си мълчат.''

* ''Във Франция на всеки сякаш подобава<br/>за важна [[личност]] да минава,<br/>дори когае буржоа едва –<br/>та чисто френска болест е това.''

* ''У тях пък, струва ми се, гордостта[[гордост]]та<br/>понякога граничи с лудостта.''

* ''Но нека не оставяме Съдбата[[Съдба]]та или Бог<br/>да уредят обърканите хорски сметки.''

* ''Далече от очите – далече от сърцето;<br/>така е и при любовта[[любов]]та.''

* ''И нашият, и вашият [[живот]] е краткотраен,<br/>кой повече ще гледа към небето – не се знае.<br/>Мигът не гарантира с нищо следващия миг.<br/>И все пак вярно е: животът е [[велик]].''

* ''Ти от безумния как би се отървал?<br/>Със бой? Но ако [[слаб]] си, май не бива.<br/>С друг силен гледай да го спречкаш ти,<br/>той вместо тебе ще го усмири.''