Перикъл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 27:
 
* ''Ние имаме държавно устройство, което не повтаря законите на съседите ни, а по-скоро самите ние сме пример за други, отколкото да подражаваме някому.''
:: '''Друг превод:''' ''И тъй нашият държавен строй е такъв, че той не подражава на чуждите порядки, а, напротив, ние самите повече служим за образец на другите, отколкото да подражаваме на когото и да било.''
:: '''Друг превод:''' ''Нашата политическа система не се бори с институциите, които действат на други места. Ние не подражаваме на съседите си, а се опитваме да им дадем пример.''
 
 
* ''Поради това, че се гради не в угода на малцинството, а на мнозинството, държавното ни устройство се нарича народовластие ([[демокрация]])...''
:: '''Друг превод:''' ''Нашият държавен строй се нарича демокрация, защото той държи сметка не за малцинството, а се съобразява с интересите на мнозинството.''
:: '''Друг превод:''' ''Нашето правителство облагодетелства мнозинството и затова то се нарича демокрация.''
 
 
* ''...Според [[закон]]ите: в частните дела всички са равноправни, а в обществените работи по-високо място се заема по [[достойнство]] – доколкото всеки с нещо се е отличил; не толкова според съсловието, колкото според заслугите...''
:: '''Друг превод:''' ''При споровете между частни лица всички имат според закона еднакви права. Що се отнася пък до зачитането в обществения живот, почит се отдава само на оня, който се е отличил в едно или друго отношение, и то не поради някакъв произход, а поради своите способности.''
:: '''Друг превод:''' ''Законите дават еднакви права на всички равни при възникващите частни спорове, но ние не пренебрегваме и стремежа към превъзходство. Когато даден гражданин се отличи, той с предпочитание се призовава да служи на държавата, но не по привилегия, а по заслуги, като бедността не е пречка за никого...''
 
 
* ''...Също така някой поради бедност не може да бъде възпрепятстван от липсата на звание, стига да може да извърши нещо полезно за града.''
*:: '''Друг превод:''' ''...Онзи човек, който е способен да принесе полза на [[държава]]та, не е лишен от възможността да стори това било вследствие на своята [[бедност]] или поради своето принизено обществено положение.''
 
 
* ''Ние сме свободни граждани както в обществения [[живот]], така и ... в ежедневните отношения между хората, тъй като не се сърдим на съседа си, ако прави нещо за свое [[удоволствие]], нито му натрапваме своята иначе безобидна, но тягостна наглед досада.''
:: '''Друг превод:''' ''И с обществените работи ние се занимаваме, както това подобава на свободни граждани, пък и във всекидневните си отношения не храним недоверие едни към други. И ако някой си позволи някаква волност, то той се отървава само с парична глоба, без да бъде подлаган на някакви унизителни наказания.''
:: '''Друг превод:''' ''Свобоата, на която се радваме, се проявява и в ежедневния живот. Ние не сме подозрителни помежду си и не тормозим съседа си, ако живее както намери за добре...''
 
 
* ''Докато в личните взаимоотношения проявяваме търпимост, в държавните работи не престъпваме законите главно от страхопочитание и поради всякогашно зачитане на [[власт]]ите и на законите – и то най-вече на тези, които са в полза на онеправданите, а и на неписаните закони, чието нарушение носи общопризнат позор.''
:: '''Друг превод:''' ''Въпреки тази толерантност, която е характерна за частните ни отношения, в сферата на обществените работи боязънта ни въздържа да не извършваме никакви беззакония, понеже ние се отнасяме с уважение и към лицата, които са облечени за даден период от време във власт, и към законите, но особено към онези от тях, които са издадени в защита на онеправданите, пък и на ония, които макар и неписани, носят като санкция на нарушителите сигурно опетняване.''
:: '''Друг превод:''' ''Тази свобода не означава беззаконие. Ние сме възпитани да уважаваме съседите и законите и никога не забравяме, че трябва да защитаваме сполетените от нещастие. Ние също сме възпитани да спазваме тези неписани закони, чиято единствена санкция е всеобщото чувство за справедливост...''
 
 
Line 51 ⟶ 62:
 
* ''...Ние оставяме нашия град общодостъпен и никога не гоним чужденци и не пречим на никого нито да се запознае, нито да види всичко, без страх, че [[враг]]ът ни би могъл да разгледа нещо, от което да се възползва...''
:: '''Друг превод:''' ''...Нашият град е отворен за света и ние не гоним чужденеца...''
 
 
Line 63 ⟶ 75:
 
* ''Ние проявяваме нашата любов към [[прекрасно]]то с пестеливост и нашата склонност към [[науки]], без да изпадаме в изнеженост. ''
:: '''Друг превод:''' ''Ние обичаме красотата, без да изпадаме в капризи, и макар че полагаме усилия да се развиваме умствено, това не отслабва волята ни...''
 
 
Line 69 ⟶ 82:
 
* ''Не [[бедност]]та е позорна, а това човек да не може да се отърве от нея чрез [[труд]].''
:: '''Друг превод:''' ''При нас да си признаеш бедността не е срамно, но ние смятаме за срамно, ако не се потрудиш да се избавиш от нея.''
 
 
* ''Едни и същи хора се занимават както с частни, така и с държавни дела, но и другите, които са се отдали на занаята си, не са невежи в политиката...''
:: '''Друг превод:''' ''...Макар че малцина могат да правят политика, вски е в състояние да я прецени.''
 
 
* ''...Ние смятаме [[човек]]а, който не взима никакво участие в обществените дела, не за бездеен, а за безполезен...''
:: '''Друг превод:''' ''Ние смятаме онзи, който не се интересува от държавата не за бездеен, а за безполезен...''
 
 
* ''...Вярваме, че не [[реч]]ите могат да навредят на действията, а по-скоро ако не се разисква това, към което трябва да се пристъпи на дело.''
:: '''Друг превод:''' ''Ние не гледаме на дискусиите като на препятствие по пътя на политическото действие, а като необходимо условие за разумна дейност...''
 
 
* ''Различаваме се от другите също така и по това, че едновременно сме в най-висока степен [[решителност|решителни]] и най-усърдно обмисляме начинанията си, докато у други дързостта е плод на незнание, а обмислянето поражда нерешителност.''
:: '''Друг превод:''' ''...Атинянинът израства като се възпитава в щастлива многостранност, в готовност да посреща критичнитте моменти, в увереност в собствените сили.''
 
 
Line 93 ⟶ 111:
 
* ''...Градът ни като цяло е школа на Елада...''
:: '''Друг превод:''' ''...Атина е Школата на Елада...''
 
 
Line 114 ⟶ 133:
 
* ''...Смятайте за [[щастие]] свободата, а за [[свобода]] – [[мъжество]]то, и не отбягвайте военните опасности.''
:: '''Друг превод:''' ''Ние вярваме, че щастието е плод на свободата, а свободата е плод на доблестта и не се плашим от опасностите на войната...''