Бел Ами: Разлика между версии

* ''Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал [[разум]] и неизменните условия не живота ни.''

 

 

* ''Оженете се, приятелю, вие не знаете какво значи да живееш сам на моите години. [[Самота]]та ме изпълва днес със страхотна мъка: самотата вкъщи вечер край огъня. Тогава ми се струва, че съм останал сам-самичък на тази земя, ужасно сам, обкръжен от смътни опасности, от незнайни и страшни неща, дори стената, която ме дели то моя съсед, когото не познавам, ме отдалечава от него толкова, колкото и от звездите, които виждам през прозореца. Връхлита ме някаква треска, треска от болка и страх, а мълчанието на стените ме хвърля в ужас. Толкова дълбоко, колкото скръбно е мълчанието на стаята, в която човек живее сам. Това е мълчание, което заобикаля не само тялото, а и душата – и когато някоя мебел поскърца, човек изтръпва цял, защото не очаква никакъв шум в това мрачно жилище. ... Когато си на възраст, хубаво нещо са все пак децата!''

* ''Няма защо да се месим в работите на другите. Стига ни да командваме собствената си съвест, за да си управляваме постъпките. Това трябва да стане правило за всички.''

<br/>

==== Глава VII ====