Бел Ами: Разлика между версии

* ''...Тук, в [[Париж]], всичко зависи от самоувереността на човека. Ако си що-годе хитър, по-лесно ставаш министър, отколкото началник отдел. Трябва да се налагаш, а не да молиш.''

* ''В канцеларията си поне скрит, никой не те знае, оттам можеш да излезеш, ако си силен, и да си пробиеш път. Но станеш ли [[учител]] по езда – свършено е с тебе. Все едно, че си главен келнер в някое заведение, където обядва цял Париж. Почнеш ли да даваш уроци по езда на хората от обществото и на синовете им, те няма да могат вече да те гледат като свой равен.''

* ''— Взе ли си матурата?<br/>— Не. Скъсаха ме два път. <br/>— Няма значение, щом си изкарал учението докрай. Ако някой заговори за [[Цицерон]] или [[Тиберй]], знаеш горе-долу за какво става дума, нали? <br/>— Да, горе-долу. <br/>— Добре, никой не знае повече с изключение на двайсетина глупаци, които не умеят да се измъкват сухи от водата.''

* ''...Знаеш ли, че ти наистина имаш [[успех]] сред жените? Обърни внимание на това. То може да те заведе далеч. ... И пак чрез тях се успява най-бързо.''

* ''[[Хитрост|Хитрите]] ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество.''

* ''Наблюдавай как ще подхване работата[[работа]]та колегата ти, той е отличен репортер. Постарай се да научиш хватките, с които в пет минути можеш да измъкнеш всичко от човека.''

* ''Хората не са наивни ... първо трябва да се натрупат [[задължение|дългове]], а после да се пазари човек.''

* ''Още сте съвсем наивен! Значи вярвате, че аз ще отида да питам оня китаец и оня индус какво мислят за [[Англия]]? Като че не знаем по-добре от тях какво трябва да мислят те за читателите на нашия вестник? Досега съм интервюирал петстотин от тия китайци, индуси, персийци, чилийци, японци и тям подобни. Пред мене всички отговарят едно и също. Трябва само да взема статията си за последния новопристигнал и да я препиша дума по дума. Променят се само лицето, името, титлите, възрастта, свитата. О, там, виж, грешка не бива, иначе "Фигаро" и "Льо Голоа" ще ме пипнат веднага. За пет минути обаче вратарите на "Бристол" и "Континентал" ще ме осветлят по въпроса.''

* ''...Няма нищо по-доходно от новините в хрониката, които всъщност са замаскирана [[реклама]].''

* ''Заплата, между нас казано, трябва винаги да се взема един месец в аванс. [[Човек]] не знае какво може да му се случи.''

* ''Колко пълен с очарование щеше да е животът[[живот]]ът, ако можехме да се [[доверие|доверим]] напълно един на друг!''

* ''Любовта[[Любов]]та е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. ... Хубаво е да бъдеш обичан.''

* ''...Роптаеше срещу тази [[бедност|мизерия]], която чувстваше много по-силно от преди, защото сега и нуждите му бяха по-големи.''

* ''— Какво ти е? Защо се държиш така? Иска ми се да се поразходя малко и не виждам с какво моето желание те разсърди?<br/>Той стана разгневен и каза: <br/>— Не ме разсърди, а просто ми е досадно. Ето това е. <br/>Тя беше от ония жени, които упорството дразни, а неучтивото държание довежда до ярост. <br/>Каза му с презрение и студен гняв: <br/>— Не съм свикнала да ми се говори с такъв тон. Щом е така, отивам сама. Сбогом! <br/>Той разбра, че работата е сериозна, затова се спусна към нея, взе ръцете й, целуна ги и промълви: <br/>— Прости ми, миличка, прости ми, много съм нервен тази вечер, много раздразнителен. То е, защото имам неприятности, разбираш ли, затруднения в работата. <br/>Тя отговори малко посмекчена, но не и успокоена: <br/>— Това не ме засяга; съвсем не желая да понасям последиците от лошото ви [[настроение]]. <br/>Той я взе в прегръдките си, привлече я към канапето: <br/>— Слушай мъничката ми, не исках да те оскърбя; съвсем не мислех какво приказвам. <br/>Насили я да седне и коленичи пред нея: <br/>— Прощаваш ли ми? Кажи, че си ми простила. <br/>Тя промълви студено: <br/>— Така да бъде, но друг път да не се повтаря. <br/>И като стана, прибави: <br/>— А сега да излезем на разходка.''

* ''Парите[[Пари]]те най-сетне не струват толкова, че да се занимава човек с тях.''

* ''...За мен влюбеният [[мъж]] е заличен от числото на живите. Той се превръща в идиот, и то в опасен идиот. С хората, които ме обичат като [[жена]] или твърдят, че са се влюбили в мене, аз прекъсвам всякакви близки връзки, първо, защото ми досаждат, а после, защото се боя от тях, като от бясно куче, което може да изпадне в криза. Така че аз ги поставям в морална карантина, докато им мине болестта. Не забравяйте това. Зная, че за вас любовта е само нещо като апетит, докато за мен, напротив, е един вид... един вид причастие на душите[[души]]те, в което мъжете не вярват. Вие държите на буквата, а аз – на духа.''

* ''"Ла ви франсез" беше преди всичко [[вестник]] на парите, така както и шефът му беше човек на парите: с печата и с депутатския си мандат той си служеше като с лостове.''

* ''Всички тези хора са посредствени, защото умът[[ум]]ът им е зазидан между две стени – парите и политиката[[политика]]та. Това ... са тъпаци, с които е невъзможно да разговаряш за нищо, за нищо от това, което ние обичаме.''

* ''Всички [[религии]] са глупави със своя детински [[морал]] и егоистични, чудовищно глупави обещания.''

* ''Опитайте се да се [[свобода|освободите]] от всичко, което ви сковава, направете свръхчовешко [[усилие]] да излезете жив вън от тялото си, вън от своите интереси, от мислите[[мисли]]те си и от цялото човечество, за да погледнете другаде, и тогава ще разберете колко са нищожни кавгите между романтици и натуралисти или разискванията по бюджета.''

* ''Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал [[разум]] и неизменните условия не живота ни.''

* ''Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото [[нещастие]] не ги измъчва. Животните[[Животни]]те също не го усещат.''

* ''Оженете се, приятелю, вие не знаете какво значи да живееш сам на моите години. Самотата[[Самота]]та ме изпълва днес със страхотна мъка: самотата вкъщи вечер край огъня. Тогава ми се струва, че съм останал сам-самичък на тази земя, ужасно сам, обкръжен от смътни опасности, от незнайни и страшни неща, дори стената, която ме дели то моя съсед, когото не познавам, ме отдалечава от него толкова, колкото и от звездите, които виждам през прозореца. Връхлита ме някаква треска, треска от болка и страх, а мълчанието на стените ме хвърля в ужас. Толкова дълбоко, колкото скръбно е мълчанието на стаята, в която човек живее сам. Това е мълчание, което заобикаля не само тялото, а и душата – и когато някоя мебел поскърца, човек изтръпва цял, защото не очаква никакъв шум в това мрачно жилище. ... Когато си на възраст, хубаво нещо са все пак децата!''

* ''Съвестта[[Съвест]]та на някои журналисти не надвишава таланта[[талант]]а им.''

* ''...Тъй като му беше безкрайно трудно да намира нови теми за статии, той се усъвършенства в декламаторство срещу упадъка на нравите[[нрав]]ите, издребняването на характерите, отпадането на патриотичното[[патриот]]ичното [[чувство]] и анемията на френската чест.''

* ''...Аз съм жена като всички други, имам си... имам своите слабости[[слабост]]и, своите дребнавости, обичам всичко, което блести и дрънка.''

* ''Навсякъде има [[глупак|глупаци]] и завистници.''

* ''Той крачеше и потриваше ръце, изпълнен с вътрешна [[радост]] – радост от сполуките във всички начинания, егоистична радост на ловък мъж, който успява, тънка радост, изтъкана от поласкана суета и задоволена чувственост, радост, пораждана от нежността на жените.''

* ''Той измърмори в себе си: "Бедните хорица. Колко от тях страдат все пак." Обхвана го гняв срещу безмилостната [[природа]]. После размисли – тия дрипльовци поне вярват, че на небето някой се занимава с тях и че гражданското им състояние е записано в небесните тефтери, заедно с баланса на дълговете и вземанията. Горе. Но къде?''

* ''Стани министър и тогава ще правиш каквото си искаш. А дотогава [[мълчание|мълчи]].''

* ''Най-противно му беше да я чува как го нарича "мишле", "кученце", "котенце", "злато мое", "синьо птиче", "съкровище" и да гледа как разиграва при всяко отдаване своята комедия на детинска свенливост с плахи движения, които тя смяташе за мили – все същата [[игра]] на покварена пансионерка. <br/>...<br/>Тя според него би трябвало да почувства, че в любовта са необходими изключителен такт, ловкост, благоразумие и точност; че щом веднъж му се е отдала, тя – зрялата жена, майка на семейство, светска дама, – трябва да върши това сериозно, с един вид сдържано увлечение, строго, със сълзи може би, но със сълзите на Дидона, а не вече с тия на Жулиета. <br/>...<br/>Той не можеше вече да я чува да произнася "моето момче" или "бебчо", без да изпита желание да я нарече "бабо". <br/>...<br/>И след като го бе притискала в обятията си, гледайки го пламенно с оня дълбок и страстен поглед, който имат някои повехнали и великолепни в последната си любов жени, след като го бе хапала с нямата си, разтреперана уста, смазвайки го под тежката си и топла плът, изморена, но ненаситна, тя почваше да се гали като момиченце около него и да се глези, за да изглежда по-мила. <br/>— Обичкам те, мъничкото ми. Обичкам те. Обичкай и ти своята женичка. <br/>Тогава го обземаше лудо желание да го изругае, да си грабне шапката и да тръшне вратата след себе си. <br/>...<br/>Щом веднъж се пресити от любовта й, отвращението му почна да става непреодолимо; не можеше вече нито да я гледа, нито да я слуша, нито да мисли за нея без [[гняв]]. Престана да ходи у тях, да отговаря на писмата й и да отстъпва на зова й. <br/>...<br/>Идеше му да се държи грубо с нея, да я наругае, да я набие да й каже открито: "По дяволите, до гуша ми дойде, омръзнахте ми." Но все още я щадеше поради "Ла ви франсез" [вестника на мъжа й] стараеше се със студенина, с грубост, замаскирана с внимание, а понякога дори със сурови думи да й даде да разбере, че тази работа трябва вече да свърши.''

* ''Клотилд също го наричаше "миличък", "момчето ми", "котенце". Тези думи му звучаха мило и гальовно, а когато другата ги казваше преди малко – дразнеха го, отвращаваше се от тях. Защото любовните думи, които са винаги едни и същи, добиват вкуса[[вкус]]а на устните, от които излизат.''

* ''В някакъв разгорещен, безмълвен разпит, всеки от тях се стараеше да разсъблече до голо душата[[душа]]та на другия; съкровена [[борба]] на две същества, които живеят едно до друго, а не се познават, които се подозират, душат дебнат, но не са вникнали до тинестото дъно на душите си.''

* ''Тя промълви изтръпнала: <br/>— О, колко хитър и [[опасност|опасен]] си ти! <br/>Той започна пак да се усмихва: <br/>— По дяволите! Глупаците и наивниците винаги са жертва.''

* ''Ти лъжеш всички, използваш всички, грабиш [[удоволствия]] и пари отвсякъде, а искаш аз да се отнасям към тебе като към честен човек?''

* ''Бъдещето[[Бъдеще]]то е на хитреците.''