Разлика между версии на „Двете кули“

12 209 bytes added ,  преди 15 години
(→‎Трета книга: още две глави)
 
=== Белият конник ===
 
* „Елф, човек и джудже, всички облечени в елфическа носия. Не ще и дума, тука има някаква история, която си струва да се чуе. Насам рядко виждаме такива чудесии.“ (Гандалф, преди да се разкрие)
* „Тримата се втренчиха в него. Косата му беше бяла като сняг под слънцето, сияйно бяла бе дрехата му, очите под гъстите вежди бяха пронизващо ясни като слънчеви лъчи, власт се криеше в десницата му. Разкъсвани от изумление, радост и страх, тримата стояха и не намираха думи.“
* „Гандалф - повтори старецът, като че диреше в старите спомени отдавна неизричана дума. - Да, това бе името. Аз бях Гандалф.“
* „'''Отново се срещаме. И то когато отливът започва. Велика буря се задава, но отливът започна.'''“
* „Да, сега съм бял - кимна Гандалф. - И всъщност не ще е грешка да се каже, че наистина съм Саруман - Саруман такъв, какъвто би трябвало да бъде. Но хайде сега, разкажете ми за себе си! Откакто се разделихме, минах през
огън и водни бездни. Забравих много от онова, що мислех, че зная, и в замяна узнах много, що бях забравил. Виждам безброй далечни неща, но често не съзирам най-близките. Разкажете ми за себе си!“ (Гандалф)
* „И аз имах пръст в това: от едно възвишение се преборих с Черната кула и Сянката отмина. После бях изтощен, много изтощен и дълго бродих из мрачни видения.“(Гандалф)
* „Говорех си сам. Стар навик да разговарям с най-мъдрия, който ми е подръка, уморяват ме дългите обяснения, нужни за по-младите.“(Гандалф)
* „Вече не съм млад, дори по летоброенето на Древните родове - възрази Арагорн. - Няма ли да ми откриеш по-ясно мисълта си?“
* „Наистина велик страх го е обзел, като не знае кой ли исполин ще се яви изведнъж с Пръстена на ръката и ще го призове на бой, за да го низвергне и да заеме мястото му. '''И мисъл не минава през ума му, че бихме желали да го
низвергнем и вече никой да не заеме трона му. И в най-черните сънища не го спохожда представата, че ще опитаме да унищожим самия Пръстен.''' Тъкмо тук несъмнено ще видите нашия шанс, нашата надежда. Мислейки само за война, той
започна сражението, защото вярваше, че няма време за губене; ако първият удар е достатъчно мощен, може да няма нужда от втори. И той раздвижва преждевременно силите, които отдавна сбираше.“ (Гандалф)
* „Дървобрад е Ветроклин, пазач на гората, най-стар от ентите, най-старото живо същество, което още крачи под слънцето из Средната земя.“
* „Ветроклин несъмнено е опасна... не на последно място за ония, които прибързват със секирата, а и самият Ветроклин е страховит, ала въпреки това е мъдър и любезен. Сега обаче чашата на бавния му, тежък гняв прелива и
изпълва цялата гора. Хобитите пристигнаха и вестите, които донесоха, бяха последната капка - тя скоро ще се превърне в потоп, но вълната е обърната срещу Саруман и секирите на Исенгард. Назрява нещо, което не се е случвало
от Стари времена - ентите ще се събудят и ще открият, че са силни.“ (Гандалф)
* „Словата ми бяха изпълнени с надежда. Ала само с надежда. А тя не е победа. Войната връхлетя върху нас и нашите приятели, война, в която само употребата на Пръстена би ни осигурила победата. С велика скръб и велик страх ме изпълва това - много ще трябва да унищожим и можем всичко да загубим.“ (Гандалф)
* „Защото сте нужни. Сега Андурил трябва да разкрие блясъка си в битката, която тъй дълго чака.“ (Гандалф)
* „Идете където трябва и се надявайте!“ (Гандалф)
* „Мрачният владетел има Деветте. Но ние имаме Един, по-могъщ от тях - Белия конник. Той е минал През огън и бездни и те ще тръпнат пред него. Нека ни води - ние ще го следваме.“ (Арагорн)
* „Времето не чака. Но и цяла година да имах, пак нямаше да ви кажа всичко.“ (Гандалф)
* „Далече, далече под най-дълбоките галерии на джуджетата, безименни твари гризат света. Дори и Саурон не ги познава. По-стари от него са те. Аз бродих там, ала не ще помрача белия ден с разказа си. Сред онова отчаяние врагът бе единствената ми надежда и аз го гоних по петите.“ (Гандалф)
* „Аз низвергнах врага си, той рухна от висините и разби планинския склон, където намери гибелта си. Сетне мракът ме обгърна, отлъчи ме от мислите, от времето и ме залута надалеч по друмища, за които не ще говоря. Гол се завърнах - за кратко, додето изпълня дълга си. И гол лежах на планинския връх.“ (Гандалф)
* „Така пристигнах в Карас Галадон и открих, че току-що сте си заминали. Задържах се там, сред вечното време на тая страна, където дните носят изцеление, а не разруха. Изцелих се и бях облечен в бяло. Съвети дадох и съвет получих. По незнайни пътища дойдох сетне насам и нося вести за някои от вас.“ (Гандалф)
* „За Изгубените иде час да вдигнат глави,<br>Сивият отряд от север все напред ще върви.<br>Но съдбата днес за тебе отреди мрачен път -<br>път незнаен към Морето, там где Мъртвите бдят.“
** Послание от Галадриел за Арагорн
* „Хайде! Изтече времето, отредено за дружеска среща подир раздялата. Сега е нужна бързина.“ (Гандалф)
* „Той пак се омота в стария дрипав плащ и поведе другарите си.“
* „Нима не лъщи като сребро, не препуска ли плавно като поток? За мене идва - конят на Белия конник. Заедно потегляме на бой.“ (Гандалф за Сенкогрив)
* „Неведнъж се натъкваха на прикрити блата и просторни поляни, обрасли с острица, трептяща над влажни, коварни мочури, но Сенкогрив намираше път и останалите коне следваха дирята му.“
 
=== Кралят на Златния замък ===
 
* „Где ли е конят с ездача? Рогът засвирил къде е?<br>Где ли е бронята, шлемът, где ли косата се вее?“
* „Аз съм Гандалф. Завърнах се. И гледай! Аз също връщам кон. Ето великия Сенкогрив, когото чужда ръка не ще укроти.“
* „Безсмислена е заповедта на Теоден, но няма и смисъл да възразяваме. Безумие или мъдрост, но всеки крал заповядва в своя дворец.“ (Гандалф)
* „И аз бих изпълнил каквото ми заръча стопанинът, та дори това да бе проста дърварска колиба, стига да носех, който и да било меч освен Андурил.“ (Арагорн)
* „Тук всички сме приятели. Или поне би трябвало да бъдем; единствено смехът на Мордор ще ни възнагради, ако се
скараме.“ (Гандалф)
* „Арагорн бавно разкопча пояса си и сам облегна меча, изправен до стената.<br>- Тук го оставям - каза той, - ала заповядвам да не го докосваш и да не разрешаваш ничия друга ръка да стори това. В тая елфическа ножница се крие Мечът, що бе строшен и наново изкован. Телчар пръв го е създал в незнайни времена. Смърт ще сполети всеки, който изтегли Елендиловия меч, без да е наследник на Елендил.“
* „Ала в труден миг достойният мъж трябва да се довери на мъдростта си. Вярвам, че сте приятели без зъл умисъл и заслужавате уважение. Можете да влезете.“
* „Нямам съвети за ония, що се отчайват. Ала съвет мога да дам и да ти изрека ясни слова. Ще ги изслушаш ли? Те не са за всяко ухо. Моля те да излезеш на прага си и да погледнеш надалеч. Предълго си седял в сенките, заслушан в лъжовни истории и неверни съвети.“ (Гандалф)
 
=== Шемово усое ===
5128

редакции