Двете кули: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Трета книга: две глави |
→Трета книга: още две глави |
||
Ред 31:
=== Урук-хай ===
* „Ние служим на Саруман Мъдреца, Бялата ръка - Ръката, що ни храни с човешко месо. Ние дойдохме от Исенгард и ви доведохме дотук и ще ви върнем по който път си поискаме. Аз съм Углук. Казах.“
* „За какво мислите, че ви оставиха живи? Скъпи малки момченца, моля ви, повярвайте, като казвам, че не е от доброта - Углук никога не е имал такъв порок.“
=== Дървобрад ===
* „Да не прибързваме, това е моят девиз. Но ако ви бях видял, преди да чуя гласовете ви - харесаха ми: приятни тънки гласчета; напомниха ми нещо, но не зная точно какво - ако ви бях видял, преди да ви чуя, просто щях да ви стъпча, мислейки, че сте малки орки, и чак после щях да открия грешката си.“ (Дървобрад)
* „Ами такова, хрьм - отговори гласът, - е, аз съм ент, поне така ме наричат. Да, това е думата, ент. Самият ент, може да се каже на вашия език. Ветроклин е името ми според едни, Дьрвобрад казват други. Мисля, че Дървобрад е подходящо.“ (Дървобрад)
* „''Узнай сега науката за Живите създания!<br>Отпърво четири, свободните народи:<br>най-стари са на елфите чедата;<br>джудже копач из мрака обитава;<br>ент земероден, стар като гранита;<br>човекът смъртен, властелин на коня...''“
* „Не толкоз припряно! Значи вие самите се наричате хобити? Ама не бива така да го казвате на този и онзи. Ако не внимавате, ще вземете да си изкажете и истинските имена.“ (Дървобрад)
* „Вашето доверие е чест за мен, но не бива отведнъж да си позволявате подобни волности. Да знаете, че има енти и енти; или по-точно има енти и същества, които приличат на енти, но не са, както бихте казали вие.“
* „Първо на първо, това би ни отнело доста време - името ми расте непрекъснато, а аз съм живял много, много дълго; тъй че моето име е като приказка. В моя език, Древноентически, както бихте го нарекли, истинските имена разказват историята на онова, на което принадлежат. Прекрасен език, но за да го използуваш, трябва извънредно много време, защото ние говорим на него само за онова, което си заслужава дългото говорене и дългото слушане.“ (Дървобрад)
* „Може и да сторим нещо заедно. А за страните не знам. Аз си имам свой път, но вашият и моят могат да вървят заедно донякъде.“ (Дървобрад)
* „Аз самият не разбирам всичко, което става, тъй че не мога да ви го обясня. Някои от нас и до днес са истински енти, доста жизнени и подвижни по нашите представи, но мнозина стават все по-сънливи, вдървяват се, както бихте казали вие. Естествено, повечето дървета са си просто дървета, ала много от тях са полубудни. Някои са съвсем будни, а една част, такова, ъъъ... да де, поентяват. Това продължава непрекъснато.“ (Дървобрад)
* „Защото ентите са по-близки до елфите: не тъй самовлюбени като хората и по-умели, когато трябва да проникнат в другите същества. А от друга страна, ентите са по-близки до хората, по-променливи от елфите и по-бързо схващат цветовете на външния свят, както бихте казали вие. Или по-добри и от хората, и от елфите - защото са по-настойчиви и по-дълго обмислят всяко нещо.“ (Дървобрад)
* „Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком.“ (Дървобрад)
* „Така или иначе, сега сме край корените на Последната планина. Част от името на това място би могла да се преведе на вашия език като Бликнидом.“ (Дървобрад)
* „Хум, хм, досега не съм се кахърил за Великите войни - отвърна Дървобрад, - те засягат главно елфите и хората. Това е работа за вълшебници - вълшебниците все се тревожат за бъдещето. Не съм напълно на ничия страна, защото никой не е напълно на моя страна, ако ме разбирате - в днешно време никой не се вълнува за дърветата като мен, дори елфите.“
* „Скверните твари, породени от Великия мрак, имат една обща черта - не могат да понасят Слънцето, ала орките на Саруман го търпят, макар и да го ненавиждат.“ (Дървобрад)
* „Много от тия дървета бяха мои приятели, създания, които познавах още от лешник и жълъд; мнозина бяха надарени с глас, а днес завинаги са замлъкнали. А там, где някога пееха горички, сега се простират само сечища и бодливи храсталаци. Немарлив бях. Изтървах нещата. Това трябва да спре!“ (Дървобрад)
* „Пътищата ни водят в една посока - към Исенгард!“ (Дървобрад към Мери и Пипин)
* „Но тия енти ми вдъхват някакво странно чувство - някак не ми се вярва да са чак толкова безобидни и... да речем, забавни, колкото изглеждат. На вид са бавни, чудати и търпеливи, почти печални; и все пак вярвам, че могат и да се ядосат. А случи ли се това, бих предпочел да не им излизам насреща.“ (Мери)
* „Обаче за ентите решението не отнема толкова много време, колкото изреждането на всички факти и събития, които трябва да си изяснят. Както и да е, няма да отричам, че още дълго няма да мръднем оттук - нищо чудно да постоим ден-два.“ (Дървобрад)
* „Аз съм Брегалад, на вашия език това значи Бързолъч. Прякор, разбира се.“
* „Право да си кажа, от много векове насам не съм ги виждал тъй ядосани. Ние, ентите, не обичаме да ни ядосват; никога не се ядосваме, додето не стане ясно, че е настъпила велика заплаха за нашите дървета и за живота ни. В тая гора подобно нещо не се е случвало от времето на войните между Саурон и Морските хора.“ (Дървобрад)
* „Вълшебниците би трябвало да знаят тия неща - и те наистина ги знаят. Нито в ентическия, нито в елфическия или човешкия език се намира достатъчно зло проклятие за подобна измяна. Долу Саруман!“ (Дървобрад)
* „Сигурно не ви е известно колко сме силни. Чували сте за троловете може би? Страшна мощ имат те. Но троловете са само имитация, грозно подобие на ентите, създадено от Врага сред Великия мрак, както и орките са копие на елфите. Ние сме по-силни от троловете. Изсечени сме от костите на самата земя. Можем да цепим скалите, както го правят дървесните корени, само че по-бързо, много по-бързо, стига да се разбуни духът ни!“ (Дървобрад)
=== Белият конник ===
| |||