Разлика между версии на „Двете кули“

→‎Трета книга: две глави
(строеж)
 
(→‎Трета книга: две глави)
 
=== Гибелта на Боромир ===
 
* „Ти надделя. Малцина са извоювали такава победа. Бъди спокоен! Минас Тирит няма да загине!“ (Арагорн към Боромир)
* „Бих водил Фродо към Мордор, бих вървял с него до края, ала за да го диря сега из Пущинака, трябва да изоставя пленниците на мъки и гибел. Най-после сърцето ми говори ясно: съдбата на Носителя вече не е в моите ръце. Отрядът изигра ролята си. Ала ние, които оцеляхме, не можем да изоставим другарите си, докато има сили в телата ни.“ (Арагорн)
* „С надежда или без, ще следваме дирята на враговбте. И тежко им, ако се окажем по-бързи! Такава потеря ще им устроим, че ще се помни като чудо на Трите Рода - елфи, джуджета и хора. Напред, Трима Ловци!“ (Арагорн)
 
=== Роханските конници ===
 
* „Гондор! Гондор! - извика Арагорн. - Дано те видя отново в по-щастлив час! Не води все още пътят ми на юг, към ясните ти реки.“
* „Звездите едва греят, а аз съм изморен както никога преди, изморен както не би трябвало да се чувствува един Скиталец, изправен пред ясна диря. Нечия воля придава бързина на враговете и изправя пред нас невидима преграда - умора, тегнеща по-скоро в сърцето, отколкото в нозете.“ (Арагорн)
* „Но почивайте, щом трябва. И все пак не губете надежда докрай. Не знаем що ни носи утрешният ден.“ (Леголас)
* „Тогава, Еомер, син на Еомунд, Трети войводо на Ездитните предели, разреши на джуджето Гимли, син Глоин, да те предпази от глупави слова. Говориш зло за онази, що е недостъпно прекрасна за мислите ти, и само липсата на разсъдък може да те извини.“ (Гимли за Галадриел)
* „Не служа никому - каза Арагорн, - но преследвам слугите на Саурон, по чиято и земя да стъпват.“ (към Еомер)
* „Човек, изпаднал в такава нужда, ще върви пеша, щом няма кон и не ще иска разрешение да последва дирята. Нито пък ще броим главите на враговете другояче освен с меч. А аз не съм обезоръжен.“ (Арагорн)
* „Наистина странни дни настанаха. Оживели сънища и легенди изникват от тревата.“ (Еомер, след като Арагорн разкрива своята самоличност)
* „Ето що можеш да предадеш на Теоден, син на Тенгел: очаква го война, за Саурон или против него. Днес никой не може да живее както е живял и малцина ще запазят онова, което наричат свое. Но по тия важни въпроси ще говорим по-късно.“ (Арагорн)
* „Не ние, а дошлите подир нас ще сътворят легенди за нашето време.“ (Арагорн)
* „Ала е ясно, че изричаш самата истина - мъжете от Пределите не лъжат и затова е трудно да бъдат измамени. Но ти не разкри всичко.“ (Арагорн към Еомер)
* „Гандалф Сиводомни е известен в Пределите, но ще ви предупредя, че името му вече не е ключ за кралското благоволение. Откакто се помним, той неведнъж е гостувал из тия земи, пристигайки когато пожелае - всеки сезон или подир много години. Той винаги е вестоносец на странни събития - спътник на бедите, твърдят днес някои.“ (Еомер)
* „Благодаря ти за хубавите думи - каза Арагорн - и сърцето ми копнее да тръгнем с теб, но докато има надежда, не мога да изоставя приятелите си.“
*— Бях забравил това - каза Еомер. - Трудно може да е сигурен човек в каквото и да било сред толкова много чудеса. Целият свят е станал необикновен. Елф и джудже крачат задружно по нашите слънчеви поля; хора разговарят с Горската Владетелка и остават живи, отново се връща на бран Мечът, що бе строшен в далечните епохи, преди още бащите на нашите бащи да препускат из Пределите! Как да прецени човек постъпките си в такива времена?
 
:— Както е преценявал винаги - отвърна Арагорн. - Доброто и злото не са се променили от миналата година, нито пък са едни за елфи и джуджета, а други за хората. Човек е длъжен да ги различава - както у дома си, така и в Златната гора.
* „Съветите на Гандалф не предричаха безопасност за него или за другите - каза Арагорн. - Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш дори ако краят може да бъде мрачен.“
 
=== Урук-хай ===
5128

редакции