Мишел дьо Монтен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
{{цитат|[[Страх]]ливостта е майка на жестокостта.|||}}
{{цитат|[[Човек]] не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…|||}}
{{цитат|Навикът притъпява остротата на нашия ум.|||}}
{{цитат|Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.|||}}
{{цитат|Доверието към порядъчността на другия е достатъчно доказателство за собствената порядъчност и нея бог щедро покровителства.|||}}
{{цитат|Душата извлича полза за себе си от всичко.|||}}
{{цитат|Изглежда, че бързото и внезапно действие е повече свойствено на духа, а бавното и улегнало – на ума.|||}}
{{цитат|Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде…|||}}
{{цитат|… така е и с ума: ако не е зает с нещо определено, което да го държи под юзда и да го заставя да работи, той се мята без цел насам-нататък по безкрайните полета на въображението…|||}}
{{цитат|Страхът, желанието, надеждите ни тласкат към бъдещето и ни лишават от чувството и разбирането на това, което е, за да ни подмамят към това, което ще бъде – дори и тогава, когато нас не ще ни има.|||}}
{{цитат|Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми; аз се обръщам към тоя, който ми противоречи и който следователно ме учи. Общата кауза и на двама ни трябва да бъде истината.|||}}
{{цитат|Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва.|||}}
{{цитат|Ние лесно тълкуваме смисъла на чуждите писания, когато това е в полза на нашите предварително изработени мнения.|||}}
{{цитат|Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?|||}}
{{цитат|Ние нямаме друго мерило за истинното и разумното освен примера и образеца на мненията и нравите в страната, където живеем.|||}}
{{цитат|Не е ли по-добре да се въздържаш, отколкото да избираш от множеството заблуждения, които човешката фантазия е създала? Не е ли по-добре да не изразяваш мнението си, отколкото да се месиш в тия размирни и свадливи спорове?|||}}
{{цитат|Ние стигаме до някаква истина по пътя на съгласуването и съдействието на нашите пет сетива; но може би, за да достигнем едно достоверно познание за същността на нещата, биха ни били нужни не пет, а осем или десет сетива.|||}}
{{цитат|Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.|||}}
{{цитат|Ние сме се родили, за да действаме.|||}}
{{цитат|Моята философия е в действието, в естественото и неотложно ползване от живота; и по-малко във фантазиите.|||}}
{{цитат|Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове|||}}
{{цитат|Нашите природни и придобити качества са толкова смешни, колкото и нелепи.|||}}
{{цитат|…не ще се намери нито едно държавно устройство, в което да няма примес от церемониално тщеславие или лъжа – за да се държи народът под юзда.|||}}
{{цитат|Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си – всичко зависи от това, каква е беседващата душа.|||}}
{{цитат|Колко малко вероятни неща има на света, засвидетелствани от хора, които заслужават доверие!|||}}
{{цитат|Не без основание може би ние приписваме лековерието и податливостта към внишения на невежеството и простодушието; някога ме бяха учили, струва ми се, че вярата е нещо, което сякаш се запечатва в нашите души; а щом е така, колкото душата е по-мекушава и по-неспособна за съпротива, толкова по-лесно е да се запечата нещо в нея, каквото и да е то.|||}}
[[Категория:Хора|Монтен, Мишел дьо]]
| |||