-— РаазРаз дваадва три четири – не бъързаайбързаай – четири... ТакаааТака. Има напредък. Напредък има. Но няма вдъхновение. Вдъхновение няма. Размах. Повече размах трябва. (ученика грабва цигулката и тръква с лъка) Сега не.Не сега. За днес е достатъчно.<br>
-— Но има още 20 минути..<br>
-— Как 20? Вече е четири и пет!<br>
-— Четири без 20, моя е Сейко.<br>
-— Може да е Сейко но е назад... (ученика почва да си прибира цигулката) айде по-живичко де! Аз на 20ти заминавам - така че наесен. Ти няма да прекъсваш, всеки ден – по 2 часа. Айде. Сега – за миналия път и за днес – по 2 лева, общо 4 лева. (ученика му дава банкнота, явно от 5 лева) Така – значи от мен искаш 1 лев.<br>
-— Да...<br>
-— Ма аз нямам един лев. Един лев нямам... (отива до шкафа и наднича по някакъв вестник) Дай един лев.<br>
-— Нямам.<br>
-— Аз трябва.. хъм... така.. (бърка в джоба на някакво сако окачено на стената и вади от там 1 лев) Ето.<br>
-— Довиждане другарю преподавател, приятно прекарване на лятото!!<br>
-— Мерси мойто момче.. и си оправи Сейкото!<br>
След като ученика излиза връща стенния часовник на четири без 20<br>|||}}