Фьодор Достоевски: Разлика между версии

 

{{Цитат|Аз съм [[дете]] на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в [[душа]]та ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме [[обич]]ат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на [[религия|вяра]]та, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от [[Христос]]. И не само няма, казвам си аз с ревнива [[любов]], но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън [[истина]]та и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.|||}}

 

 

 

{{цитат|А сега — по същина.||от встъплението на „Братя Карамазови“|А теперь к делу.}}

 

 

 

 

 

 

{{цитат|[[Радост|Радвайте]] се на живота, а не на неговия смисъл.|||}}

 

 

{{Цитат|"Само покаянието си да не изоставяш – и всичко [[Бог]] ще ти прости. А и няма такъв [[грях]] и не може да има по цялата земя, който Господ да не би опростил на истински покаялия се. А и не може да извърши, съвсем не може човек да извърши грях толкова голям, що да пресуши безконечната любов Божия. Нима може да има такъв грях, който да надминава Божията любов?".||"Братя Карамазови"|}}