Разлика между версии на „Васил Левски“

м
Премахване на редакции на 91.191.219.27 (беседа); възвръщане към последната версия на VanHelsing
м (Премахване на редакции на 91.191.219.27 (беседа); възвръщане към последната версия на VanHelsing)
{{Автор
<ref>Автор на това е - Екатерина Тодорова - ученичка от ОУ Йордан Йовков град Варна 3'б' клас </ref>
| Име = Васил Левски
<references/> Васил е роден на 18 юли 1837 година в град Карлово . Неговата майка била Гина Кунчева , двете му сестри са Яна и Марийка , братята му се казвали "Христо и Петър " . Учи две години за свещеник и на 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския
| Снимка = Vasil Levski.jpg
манастир "Св. Спас ". През 1859 г. е ръкоположен за йеродякон. Заради своята ловкост и храброст получава името Лвески защото е направил лъвски скок по време на военни упражнения в Сърбия.
| Уикипедия = Васил Левски
<ref>"Дела трябват , а не думи ".</ref>
| Общоуики = Vasil Levski
Друга съвсем малка част от произведението на "Фани Попова - Мутафова " наречено "Заветът на Левски"
| Уикиизточник = Васил Левски
Макар че никой не дръзваше да отиде при Гина Кунчева и да ѝ каже:"Твоят син е вече обесен"-все
}}
пак със сърцето си старата жена чувстваше , че се е случило нещо.
 
И отново пред склопените ѝ клепачи израстваше онзи незабравим ден.
'''[[w:Васил Левски|Васил Иванов Кунчев – Левски]]''' ([[w:1837|1837]]–[[w:1873|1873]]) е български националреволюционер, председател на [[w:БРЦК|БРЦК]] и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода".
__________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
 
 
__TOC__
 
<br />
== От него ==
<br />
{{Цитат|Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.||до [[w:Атанас Хинов|Атанас П. Хинов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си.}}
 
 
{{Цитат|Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.}}
 
 
{{Цитат|Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], писано през март или април 1868 г.}}
 
 
{{Цитат|Без изпит не е приет никой.||Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“}}
 
 
{{Цитат|Без революция сме загубени во веки веков.||до комитета в [[w:Карлово|Карлово]], 16.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.||до окръжния център в [[w:Голям извор (Област Ловеч)|с. Голям извор (Тетевенско)]], 12.XII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Братство всекиго, без да гледаме на [[Вяра — Религия — Набожност|вяра]] и народност.||до[[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 25.VII.1872}}
 
 
{{Цитат|Бързата работа ялова излиза.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 29.IX.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.||до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|[[Време]]то е в нас и ние сме във времето.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Всекиму ще се държи сметка за делата.||до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Всички зависят от вишегласието.||до Революционния комитет в [[w:Сливен|Сливен]], 16.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!||Писмо-дописка до [[w:Ганчо Мильов|Ганчо Мильов]] в Букурещ, 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Всичко се състои в нашите задружни сили.||до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Главният център е в България.||до [[w:Киряк Цанков|Киряк Цанков]], 27.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Дела трябват, а не думи.||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 27.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Днешният век е век на [[свобода]]та.||до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Докато постигнем [[цел]]та си, ще отидат и невинни хорица.||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Дружна разяснителна работа.||до местни комитети, лятото на 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Дързост и постоянство!}}
 
 
{{Цитат|За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.}}
 
 
{{Цитат|За враговете на демокрацията и републиката — смърт!||из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3}}
 
 
{{Цитат|За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.||до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|За честните хора такава смърт.||до сливенци, 4.IV.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.||Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.||до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Има два пътя — кой ще изберете?||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]]}}
 
 
{{Цитат|И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.}}
 
 
{{Цитат|Интригата спира хода на народната работа.||до [[w:Атанас Хинов|Атанас П. Хинов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|[[История]]та ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.}}
 
 
{{Цитат|Както речат повечето игроводи, така ще играем.||до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Каравелов казва: „Аз съм“.||до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.||до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!||до Д. Хр. Попов и Централния комитет в [[w:Букурещ|Букурещ]], 16.IX.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш [[приятел]].||до [[w:Филип Тотю|Филип Тотю]], 1.III.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 16.IX.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Най-много са виновни чорбаджиите.||до чорбаджията [[w:Ганчо Милев|Ганчо Милев]] в [[w:Карлово|Карлово]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Народе ? ? ? ?||стр. 115 джобно тефтерче на Левски}}
 
 
{{Цитат|Народната работа стои над всичко.||до [[w:Христо Иванов-Големия|Христо Иванов-Големия]], 4.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.}}
 
 
{{Цитат|Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия ||Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.}}
 
 
{{Цитат|Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате || от сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!}}
 
 
{{Цитат|Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.||до [[w:Атанас Хинов|Атанас П. Хинов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Ние гоним царя и неговите закони.||до [[wikt:чорбаджия|чорбаджията]] [[w:Ганчо Милев|Ганчо Милев]] в [[w:Карлово|Карлово]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Никой да не се повежда сляпо в работата.||до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Обич и доверие към Апостола!||до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Оръжие, оръжие и пак оръжие.||до троянци, 15.VII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|От едно място трябва да се свири…||до Д. Хр. Попов и Централния комитет в [[w:Букурещ|Букурещ]], 16. IX.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.||до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Отговорност към обществените средства}}
 
 
{{Цитат|Предателите трябва да се убиват.||до сливенци, лятото на 1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.||до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.||до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.||до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.||до [[w:Филип Тотю|Филип Тотю]], 1.III.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!||до [[wikt:чорбаджия|чорбаджи]] [[w:Ганчо Милев|Ганчо Милев]] в [[w:Карлово|Карлово]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Свобода и [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D1%83_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE#cite_note-2 Всекиму своето]! ||Писмо на Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.||из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел}}
 
 
{{Цитат|С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите || от сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!}}
 
 
{{Цитат|Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.||до едно чорбаджийско семейство в Карлово}}
 
 
{{Цитат|Строга и редовна отчетност.||до Сливенския комитет, април 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Строга революционна бдителност.||до местен комитет}}
 
 
{{Цитат|Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!||до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва да се жертва всичко, па и себе си.||до орханийци, 29.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина.||до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва да се съобразите със закона.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 10.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.||до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.||до [[w:Филип Тотю|Филип Тотю]], 18.IV.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.||до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 29.IX.1871 г.}}
 
<br />
 
== Приписвани ==
 
{{Цитат|Ах Българийо, Бъларийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. От потираджиите лесно щяхме да се избавим, защото беше късно през нощта. Като ги прегазим и едного ударих, те хвърлиха от 20 пушки нагоре изведнаж на мене. Раних се от едната пушка на лявото ухо. Оттам ни закараха при каймакама в Ловеч и оттам без забава в Търново ни изпратиха при пашата, а той след един час ни върна от Търново за София и ни изпрати дотам с 20 души заптиета. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:<br/><br/>«Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в [[надежда]]. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете! Аз вече отивам, Богу дух ще предам.»}}
::— <small>така заявявил Левски пред трима души, имената на които не са зивестни, посетили го в затвора 27 януари 1873 г. в 10.30 часа по турско време, според анонимен турски документ, цитиран от [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html Николай Генчев в "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013]</small>
 
<br />
 
== За него ==
 
* <br />
''Девет годин той<br/>скита се бездомен, без сън, без покой,<br/>под вънкашност чужда и под име ново<br/>и с сърце [[зрялост|порасло]] и за кръст готово,<br/>и носи съзнание, крепост, светлина<br/>на [[роб]]ите слепи в робската страна.<br/>[[Думи]]те му бяха и прости и кратки,<br/>пълни с упование и надежди сладки.<br/>Говореше често за бунт, за [[борба]],<br/>кат за една ближна обща [[веселие|веселба]],<br/>часът на която беше неизвестен;<br/>изпитваше кой е сърцат, сиреч [[честност|честен]],<br/>участник да стане във подвига свят;<br/>всяк един слушател беше му и брат.<br/>В бъдещето тъмно той гледаше ясно.<br/>Той любеше свойто [[отечество]] красно.''
::— [[Иван Вазов]], из поемата "Левски" от "Епопея на забравените", 1882 г.
 
 
* <br />
''Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна [[воля]] и [[характер]]. [[Изкуство]]то не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от [[величие]]то на една [[идея]], която го вдъхновяваше и гореше.<br/><br/>Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната [[мисъл]] за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше [[весел]] нрав! (…)<br/><br/>Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; [[слово]]то му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати [[въпрос]]и, разбудени жажди.''
::— [[Иван Вазов]], из повестта "Немили–недраги", глава ХI, 1883 г.<br />
 
 
* <br />
''Годините текат, Апостоле. Минава неусетно толкоз време.<br />Но винаги във спомена за теб България скърби,<br />през сълзи шапката си сваля и признателна<br />застава на колене.''
::— '''Димитър Лалов''', 19.02.2013 г.
 
 
* <br />
''Неотдавна току-що завършила кинорежисьорка, стажуваща в известна медия, поиска да й подскажа тема за телевизионна анкета. Предложих й да провокира минувачите с въпроса: "Знаете ли другото име на Васил Иванов Кунчев?". При което тя спонтанно ми отвърна: "Ами и аз не го знам, кой е този...". Явно "бялото петно" в националната ни памет е превзело и сивото вещество на най-новите ни висшисти. В същото време общинарите от Свиленград решиха да издигнат 133-метрова статуя на Левски. Това не е ли обратната страна на тиквения ни медал: да не помним името на Апостола, но да го въздигнем в небесата чрез този комплексарски мемориален комплекс, от чийто безумен кулокранов ръст ще наднича не само нисичкото ни провинциално мислене, но и митът за националното самосъзнание.''
::— [[Румен Леонидов]], из [http://www.jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=12707 "Памет"], 2012 г.
 
 
* <br />
''При всички политически режими, Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.''
::— Проф. [[Андрей Пантев]], из [http://www.pametnik.bg/news/57/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0 "При всички политически режими Левски е обединителна фигура"], 2013 г.
 
 
* <br />
''Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари.''
::— Проф. [[Андрей Пантев]], из [http://www.pametnik.bg/news/57/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0 "При всички политически режими Левски е обединителна фигура"], 2013 г.
 
 
* <br />
''В. Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото.''
::— '''проф.Николай Генчев''', [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html "Левски, революцията и бъдещият свят"], С 2013
 
 
* <br />
''Никой не е останал с добро име в историята на своя народ, ако е изрекъл тежки думи срещу него. Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. Никой друг като В. Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений.''
::— '''проф.Николай Генчев''', [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html "Левски, революцията и бъдещият свят"], С 2013
 
 
* <br />
'''''На кого принадлежи В. Левски''', тази голяма и светла човешка личност?<br /><br />Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъдеще, загива за неговото щастие. Като никой друг Левски обладава най-добрите качества нa българското племе. В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-добрите българи, ковани в нашата продължителна и превратна историческа съдба, у Левски са вдъхновени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, светлината на Просвещението и либералното свободомислие на XIX в.<br /><br />Велик син на България, Левски е гениален творец на нейната най-голяма историческа епоха, на Българското възраждане, на българския XIX в. Без него, без мислите и делата на този неповторим гений, Българското възраждане би било многократно по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-малко красиво, тъй като щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха.<br /><br />Но Левски не само идва из дълбините на нашата история, не само украсява Българския ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъствува реално цял един век след кончината си в българското историческо битие. […]<br /><br />По-нататък Левски присъствува вече в обществените борби, в социалните търсения. Всяка българска партия е слагала неговия лик на знамената си. Никой, който се е борил за място в българския живот, в българската политика или е претендирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне В. Левски. В. Левски живее навсякъде, където живее и страда българщината.<br /><br />Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето «отечество любезно», не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец.<br /><br />Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество. С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света, нареди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетия век.''
::— '''проф.Николай Генчев''', [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html "Левски, революцията и бъдещият свят"], С 2013
 
 
{{сорткат|Левски, Васил}}
 
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Българи]]
30

редакции