Разлика между версии на „Васил Левски“

16 338 байта изтрити ,  преди 7 години
редакция без резюме
<ref>Автор на това е - Екатерина Тодорова - ученичка от ОУ Йордан Йовков град Варна 3'б' клас </ref>
{{Автор
<references/> Васил е роден на 18 юли 1837 година в град Карлово . Неговата майка била Гина Кунчева , двете му сестри са Яна и Марийка , братята му се казвали "Христо и Петър " . Учи две години за свещеник и на 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския
| Име = Васил Левски
манастир "Св. Спас ". През 1859 г. е ръкоположен за йеродякон. Заради своята ловкост и храброст получава името Лвески защото е направил лъвски скок по време на военни упражнения в Сърбия.
| Снимка = Vasil Levski.jpg
<ref>"Дела трябват , а не думи ".</ref>
| Уикипедия = Васил Левски
Друга съвсем малка част от произведението на "Фани Попова - Мутафова " наречено "Заветът на Левски"
| Общоуики = Vasil Levski
Макар че никой не дръзваше да отиде при Гина Кунчева и да ѝ каже:"Твоят син е вече обесен"-все
| Уикиизточник = Васил Левски
пак със сърцето си старата жена чувстваше , че се е случило нещо.
}}
И отново пред склопените ѝ клепачи израстваше онзи незабравим ден.
 
__________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
'''[[w:Васил Левски|Васил Иванов Кунчев – Левски]]''' ([[w:1837|1837]]–[[w:1873|1873]]) е български националреволюционер, председател на [[w:БРЦК|БРЦК]] и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода".
 
 
__TOC__
 
<br />
<3 Как сте ве хора ? :P
 
[[<ref>♥</ref>]]
<br />
{{Цитат|Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.||до [[w:Атанас Хинов|Атанас П. Хинов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си.}}
 
 
{{Цитат|Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.}}
 
 
{{Цитат|Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], писано през март или април 1868 г.}}
 
 
{{Цитат|Без изпит не е приет никой.||Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“}}
 
 
{{Цитат|Без революция сме загубени во веки веков.||до комитета в [[w:Карлово|Карлово]], 16.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.||до окръжния център в [[w:Голям извор (Област Ловеч)|с. Голям извор (Тетевенско)]], 12.XII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Братство всекиго, без да гледаме на [[Вяра — Религия — Набожност|вяра]] и народност.||до[[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 25.VII.1872}}
 
 
{{Цитат|Бързата работа ялова излиза.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 29.IX.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.||до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|[[Време]]то е в нас и ние сме във времето.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Всекиму ще се държи сметка за делата.||до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Всички зависят от вишегласието.||до Революционния комитет в [[w:Сливен|Сливен]], 16.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!||Писмо-дописка до [[w:Ганчо Мильов|Ганчо Мильов]] в Букурещ, 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Всичко се състои в нашите задружни сили.||до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Главният център е в България.||до [[w:Киряк Цанков|Киряк Цанков]], 27.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Дела трябват, а не думи.||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 27.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Днешният век е век на [[свобода]]та.||до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Докато постигнем [[цел]]та си, ще отидат и невинни хорица.||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Дружна разяснителна работа.||до местни комитети, лятото на 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Дързост и постоянство!}}
 
 
{{Цитат|За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.}}
 
 
{{Цитат|За враговете на демокрацията и републиката — смърт!||из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3}}
 
 
{{Цитат|За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.||до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|За честните хора такава смърт.||до сливенци, 4.IV.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.||Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.||до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Има два пътя — кой ще изберете?||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]]}}
 
 
{{Цитат|И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.}}
 
 
{{Цитат|Интригата спира хода на народната работа.||до [[w:Атанас Хинов|Атанас П. Хинов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|[[История]]та ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.}}
 
 
{{Цитат|Както речат повечето игроводи, така ще играем.||до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Каравелов казва: „Аз съм“.||до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.||до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!||до Д. Хр. Попов и Централния комитет в [[w:Букурещ|Букурещ]], 16.IX.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш [[приятел]].||до [[w:Филип Тотю|Филип Тотю]], 1.III.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.||до [[w:Любен Каравелов|Л. Каравелов]], 16.IX.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Най-много са виновни чорбаджиите.||до чорбаджията [[w:Ганчо Милев|Ганчо Милев]] в [[w:Карлово|Карлово]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Народе ? ? ? ?||стр. 115 джобно тефтерче на Левски}}
 
 
{{Цитат|Народната работа стои над всичко.||до [[w:Христо Иванов-Големия|Христо Иванов-Големия]], 4.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.}}
 
 
{{Цитат|Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия ||Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.}}
 
 
{{Цитат|Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате || от сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!}}
 
 
{{Цитат|Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.||до [[w:Атанас Хинов|Атанас П. Хинов]], 25.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Ние гоним царя и неговите закони.||до [[wikt:чорбаджия|чорбаджията]] [[w:Ганчо Милев|Ганчо Милев]] в [[w:Карлово|Карлово]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Никой да не се повежда сляпо в работата.||до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Обич и доверие към Апостола!||до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Оръжие, оръжие и пак оръжие.||до троянци, 15.VII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|От едно място трябва да се свири…||до Д. Хр. Попов и Централния комитет в [[w:Букурещ|Букурещ]], 16. IX.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.||до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Отговорност към обществените средства}}
 
 
{{Цитат|Предателите трябва да се убиват.||до сливенци, лятото на 1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.||до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.||до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.||до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.||до [[w:Филип Тотю|Филип Тотю]], 1.III.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!||до [[wikt:чорбаджия|чорбаджи]] [[w:Ганчо Милев|Ганчо Милев]] в [[w:Карлово|Карлово]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Свобода и [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D1%83_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE#cite_note-2 Всекиму своето]! ||Писмо на Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.||из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел}}
 
 
{{Цитат|С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите || от сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!}}
 
 
{{Цитат|Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.||до едно чорбаджийско семейство в Карлово}}
 
 
{{Цитат|Строга и редовна отчетност.||до Сливенския комитет, април 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Строга революционна бдителност.||до местен комитет}}
 
 
{{Цитат|Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!||до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 10.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва да се жертва всичко, па и себе си.||до орханийци, 29.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина.||до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва да се съобразите със закона.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 10.I.1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.||до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.||до [[w:Филип Тотю|Филип Тотю]], 18.IV.1871 г.}}
 
 
{{Цитат|Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.||до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.}}
 
 
{{Цитат|Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.||до [[w:Панайот Хитов|Панайот Хитов]], 29.IX.1871 г.}}
 
<br />
 
Предателите трябва да се убиват (мисъл на Васил Левски)
 
{{Цитат|Ах Българийо, Бъларийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. От потираджиите лесно щяхме да се избавим, защото беше късно през нощта. Като ги прегазим и едного ударих, те хвърлиха от 20 пушки нагоре изведнаж на мене. Раних се от едната пушка на лявото ухо. Оттам ни закараха при каймакама в Ловеч и оттам без забава в Търново ни изпратиха при пашата, а той след един час ни върна от Търново за София и ни изпрати дотам с 20 души заптиета. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:<br/><br/>«Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в [[надежда]]. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете! Аз вече отивам, Богу дух ще предам.»}}
::— <small>така заявявил Левски пред трима души, имената на които не са зивестни, посетили го в затвора 27 януари 1873 г. в 10.30 часа по турско време, според анонимен турски документ, цитиран от [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html Николай Генчев в "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013]</small>
 
<br />
 
 
 
 
 
Васил е роден на 18 юли 1837г. в град Карлово в семейството на Васил Иванов Кунчев и Гина Василева (майката на Васил Левски)
Има двама братя-Христо и Петър и две сестри -Яна и Марийка . В един хубав и прекрасен ден Васил казал на майка си :
- Кво стаа мамо ?
Анонимен потребител