Васил Левски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 241:
<br />
 
== За него ==
 
* <br />
''Девет годин той<br/>скита се бездомен, без сън, без покой,<br/>под вънкашност чужда и под име ново<br/>и с сърце [[зрялост|порасло]] и за кръст готово,<br/>и носи съзнание, крепост, светлина<br/>на [[роб]]ите слепи в робската страна.<br/>[[Думи]]те му бяха и прости и кратки,<br/>пълни с упование и надежди сладки.<br/>Говореше често за бунт, за [[борба]],<br/>кат за една ближна обща [[веселие|веселба]],<br/>часът на която беше неизвестен;<br/>изпитваше кой е сърцат, сиреч [[честност|честен]],<br/>участник да стане във подвига свят;<br/>всяк един слушател беше му и брат.<br/>В бъдещето тъмно той гледаше ясно.<br/>Той любеше свойто [[отечество]] красно.''
::— [[Иван Вазов]], из поемата "Левски" от "Епопея на забравените", 1882 г.
 
 
* <br />
''Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна [[воля]] и [[характер]]. [[Изкуство]]то не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от [[величие]]то на една [[идея]], която го вдъхновяваше и гореше.<br/><br/>Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната [[мисъл]] за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше [[весел]] нрав! (…)<br/><br/>Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; [[слово]]то му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати [[въпрос]]и, разбудени жажди.''
::— [[Иван Вазов]], из повестта "Немили–недраги", глава ХI, 1883 г.<br />
 
Васил е роден на 18 юли 1837г. в град Карлово в семейството на Васил Иванов Кунчев и Гина Василева (майката на Васил Левски)
 
Има двама братя-Христо и Петър и две сестри -Яна и Марийка . В един хубав и прекрасен ден Васил казал на майка си :
* <br />
- Кво стаа мамо ?
''Годините текат, Апостоле. Минава неусетно толкоз време.<br />Но винаги във спомена за теб България скърби,<br />през сълзи шапката си сваля и признателна<br />застава на колене.''
::— '''Димитър Лалов''', 19.02.2013 г.
 
 
* <br />
''Неотдавна току-що завършила кинорежисьорка, стажуваща в известна медия, поиска да й подскажа тема за телевизионна анкета. Предложих й да провокира минувачите с въпроса: "Знаете ли другото име на Васил Иванов Кунчев?". При което тя спонтанно ми отвърна: "Ами и аз не го знам, кой е този...". Явно "бялото петно" в националната ни памет е превзело и сивото вещество на най-новите ни висшисти. В същото време общинарите от Свиленград решиха да издигнат 133-метрова статуя на Левски. Това не е ли обратната страна на тиквения ни медал: да не помним името на Апостола, но да го въздигнем в небесата чрез този комплексарски мемориален комплекс, от чийто безумен кулокранов ръст ще наднича не само нисичкото ни провинциално мислене, но и митът за националното самосъзнание.''
::— [[Румен Леонидов]], из [http://www.jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=12707 "Памет"], 2012 г.
 
 
* <br />
''При всички политически режими, Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.''
::— Проф. [[Андрей Пантев]], из [http://www.pametnik.bg/news/57/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0 "При всички политически режими Левски е обединителна фигура"], 2013 г.
 
 
* <br />
''Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари.''
::— Проф. [[Андрей Пантев]], из [http://www.pametnik.bg/news/57/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0 "При всички политически режими Левски е обединителна фигура"], 2013 г.
 
 
* <br />
''В. Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото.''
::— '''проф.Николай Генчев''', [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html "Левски, революцията и бъдещият свят"], С 2013
 
 
* <br />
''Никой не е останал с добро име в историята на своя народ, ако е изрекъл тежки думи срещу него. Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. Никой друг като В. Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений.''
::— '''проф.Николай Генчев''', [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html "Левски, революцията и бъдещият свят"], С 2013
 
 
* <br />
'''''На кого принадлежи В. Левски''', тази голяма и светла човешка личност?<br /><br />Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъдеще, загива за неговото щастие. Като никой друг Левски обладава най-добрите качества нa българското племе. В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-добрите българи, ковани в нашата продължителна и превратна историческа съдба, у Левски са вдъхновени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, светлината на Просвещението и либералното свободомислие на XIX в.<br /><br />Велик син на България, Левски е гениален творец на нейната най-голяма историческа епоха, на Българското възраждане, на българския XIX в. Без него, без мислите и делата на този неповторим гений, Българското възраждане би било многократно по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-малко красиво, тъй като щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха.<br /><br />Но Левски не само идва из дълбините на нашата история, не само украсява Българския ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъствува реално цял един век след кончината си в българското историческо битие. […]<br /><br />По-нататък Левски присъствува вече в обществените борби, в социалните търсения. Всяка българска партия е слагала неговия лик на знамената си. Никой, който се е борил за място в българския живот, в българската политика или е претендирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне В. Левски. В. Левски живее навсякъде, където живее и страда българщината.<br /><br />Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето «отечество любезно», не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец.<br /><br />Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество. С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света, нареди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетия век.''
::— '''проф.Николай Генчев''', [http://electronic-library.org/books/Book%200016.html "Левски, революцията и бъдещият свят"], С 2013
 
 
{{сорткат|Левски, Васил}}
 
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Българи]]