Йозеф Гьобелс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 11:
<br/>
== От него ==
{{цитат|Достоевски с няколко смели стъпки беше изпреварил времето си. Други го последваха със страх, недоверие, шок - но все пак го следват. Той не ги отпусна, те се чувстваха длъжни да вървят след него ... Него го следват просто рядко. Той дойде от нищото и към никакво място не принадлежи. И все пак, той винаги си остава руски.||Michael: ein Deutsches Schicksal in Tagebuchblättern, Zentralverlag der NSDAP, Franz Eher Nachf., Munich, 7th edition, 1935}}
{{цитат|Когато някой живее четвърт век в тъмно и мрачно подземие, и газовата лампа ще му се стори слънце. А когато някой почти двадесет и пет години е бил гражданин на така наречения Съветски съюз, тогава и най-мизерното жилище ще му се струва палат, парчето сух хляб - божествено ястие, още повече, че всекидневно се втълпява в главата му, че в другите, неболшевишки страни, хората въобще нямат какво да ядат. Москва бе превърната в един затворен свят. Догматични партийни доктринери, ловки евреи и алчни държавни капиталисти обсебиха и завладяха посредством безподобно лукав заговор намиращите се в Съветския съюз народи. Онези, които още си спомняха времето преди болшевизма, бяха избити. Хората в Съветския съюз не виждаха и не познаваха други страни и затова не беше кой знае колко трудно да се излъжат, че [[живот]]ът им е бил [[рай]], когато той беше [[ад]]. Това е най-голямата и най-рафинираната измама, извършена спрямо някой народ, която [[история]]та познава.||Старият фронт. 26 юни 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}
Line 68 ⟶ 71:
{{цитат|Когато така наречената демокрация загуби комунистическата си сопаджийска армия, с нея бе свършено. Това което ние някога преживяхме в Германия, днес се повтаря в Европа. Ние пак сме изправени пред стария фронт. Днес имаме много повече [[шанс]]ове, отколкото тогава. Както тогава, и сега германският народ пак ще изнесе борбата в [[интерес]] на останалите народи. Както тогава, така и сега същият [[водач]] ще заповядва, а ние ще го следваме. Има ли въобще някой, който да се съмнява кому богинята на [[победа]]та в края на тази гигантска борба, която се води днес, ще сложи лавровия венец на най-големия исторически триумф върху главата?||Старият фронт. 26 юни 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}
<br/>
== За него ==
| |||