Шломо Занд: Разлика между версии

: ''"Мнозинството от оцелелите евреи в света са с източноевропейски ‒– а съответно, вероятно и с предимно хазарски ‒– произход. Ако наистина е така, това би означавало, че техните предци не произхождат от района на река Йордан, а от поречието на Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, за който се е считало, че е люлката на арийската раса и съответно те са по-сродни в генетично отношение с хунските, уйгурските и маджарските племена, отколкото със семето на Авраам, Исак и Иаков. Ако това наистина е така, то терминът "антисемитизъм" е напълно лишен от смисъл и употребата му е следствие единствено от неразбиране, което споделят както жертвите, така и техните убийци. Историята на Хазарската империя, която бавно изплува от мрака на миналото, изглежда като най-жестоката шега, която историята си е правила някога с нас" [439].''

: ''През 70-те години Кьостлер не можел да бъде сигурен, дали евреите, които не са ашкенази, наистина са потомци на юдеите и дали приобщаването на хазарите към юдаизма не е било изключение в еврейската история. Той не разбирал също, че битката му срещу антисемитския расизъм би могла да нанесе смъртоносен удар в самото сърце на ционизма. Всъщност, може да се твърди, че той едновременно е разбирал и не разбирал, тъй като наивно вярвал, че ако обяви еднозначно своята политическа позиция в края на книгата си, ще бъде реабилитиран: "Съзнавам опасността резултатите от това изследване злонамерено и погрешно да бъдат интерпретирани като опит за отричане на правото на съществуване на Държавата Израел. Това право обаче, не се основава на хипотетичния произход на еврейския народ, нито на митичния завет, който Авраам сключил с Бог, а на международното право ‒– на решението на Обединените нации от 1947 г. Какъвто и да е расовият произход на израелските граждани и каквито и илюзии да хранят те по отношение на него, тяхната държава съществува de jure и de facto и не може да бъде премахната по друг начин, освен чрез геноцид" [440].''

: ''Професор Цви Анкори от Катедрата по еврейска история към Университета в Тел Авив (работещ и в редица други институции) сравнява Кьостлер с Якоб Фалмерайер, немски учен, който още през ХІХ в. твърди, че съвременните гърци не са потомци на древните елини, както те си мислят, а са разнородна смес от славяни, българи, албанци и други народности, навлезли на територията на полуостров Пелопонес и смесили се постепенно с неговото коренно население. По думите на Анкори, можем само да предполагаме какви са психологическите мотиви на Кьостлер да възприеме старата теза на Авраам Полак, която е била отречена в миналото и би могла да навреди на Израел в настоящето [444]. По-късно, професор Шломо Симонсон, уважаван колега на Анкори от Университета в Тел Авив, също изразява съмнение, че причините, определящи спецификата на съчиненията на Кьостлер за еврейските хазари, вероятно са свързани с двойствената му идентичност в качеството му на имигрант от Източна Европа, живеещ в рамките на британското културно пространство. "Съвсем не е изненадващо", добавя възрастният израелски учен, "че в наскоро публикувана работа, посветена на историята на самоомразата на евреите, тъкмо на Кьостлер е отделено значително място" [445]. Също като Анкори, Симонсон отбелязва, че източник на този поставен под съмнение разказ за произхода на източноевропейските евреи, е работата на техния колега от същия университет, професор Полак. Нито професионалният историк Полак, нито Кьостлер, който не претендира да бъде такъв, са автори на теорията, че голяма част от източноевропейското еврейство произхожда от територията на Хазарската империя. Трябва да подчераем, че тази хипотеза ‒– отхвърлена категорично след 70-те години и заклеймена като скандална, безсрамна и антисемитска ‒– преди това се приема в различни научни кръгове, част от които са про-ционистки ориентирани. По този въпрос така и не се установява консенсус, преди всичко поради опасенията, които той събужда сред етноцентристите.''

: ''Още през 1867 г., например, великият еврейски учен Аврам Харкави пише във въведението на книгата си Евреите и славянските езици, че "първите евреи, които пристигнали в южните части на Русия, не произхождат от Германия, както много автори са склонни да вярват, а идват от гръцките градове по бреговете на Черно море и от Азия, преминавайки през Кавказките планини" [446]. Харкави твърди, че по-късните имиграционни вълни са довели в Русия и немски евреи, които били по-многочислени и в резултат от това езикът идиш станал основен език сред евреите в Източна Европа, които през ХVІІ в. все още говорели славянски. Преди да стане прочут и благонадежден историк, Дубнов също се питал в едно свое ранно произведение, "Откъде произхождат първите евреи, които пристигат в Полша и Русия ‒– от западните държави, или от земите на хазарите и Кримския полуостров?" [447]. Според него, отговорът на този въпрос може да бъде осигурен само от бъдещото развитие на археологията, която подкрепя с научни свидетелства историческите хипотези.''

: ''От Хазарското царство евреите поемат из откритите степи на Източна Европа, както в периода на разцвет на своята държава, така и след нейния упадък... След победите на Святослав и последвалия крах на Хазарската империя, бежанците от опустошените региони на страната, сред които имало и евреи, потърсили убежище в земите на своите завоеватели. Тук те срещнали други еврейски групи и отделни индивиди, мигриращи от запад и юг. Заедно с пришълците от Германия и Балканите, те започнали да полагат основите на една нова еврейска общност, която засенчва всички останали еврейски поселища, особено в Полша през ХVІ в., тъй като ги надминава значително по отношение на гъстотата на населението и своето икономическо и културно влияние." [449] Барон не е разяждан от омраза към самия себе си и определено не е враждебно настроен към ционисткия проект, същото се отнася и за неговия колега от Йерусалим Бен-Цион Динур. Въпреки това последният ‒– министър на образованието в Израел през 50-те години ‒– без колебание се присъединява към Барон и Полак, изразявайки еднозначната си позиция по въпроса за произхода на източноевропейските евреи: "Руското нашествие не е унищожило напълно Хазарското царство, но го е разпокъсало и довело до намаляване на територията му. То е приело търсещите убежище евреи-имигранти от различни страни и вероятно на свой ред се е превърнало в източник на една от най-големите диаспори на Израел ‒– в Русия, Литва и Полша" [450].''

: ''Полак, който дълго разсъждава над този въпрос, предлага редица възможни обяснения, някои от които звучат по-убедително от останалите. Сред не особено убедителните е допускането, че голяма част от жителите на юдеизираното Хазарско царство, особено онези, които обитавали Кримския полуостров, говорели древен готски език, който бил разпространен в тази част на света чак до ХVІ в. и приличал на езика идиш повече от немския, който се говорел по това време в Германия. По-правдоподобно изглежда допускането, че вълната на германската колонизация на изток от ХІV и ХV в., която отвела множество говорещи немски търговци и занаятчии в тази част на света, била съпътствана от разпространението на езика им сред онези, които играели ролята на посредници между икономическите центрове и местните благодорници и селяни, които продължавали да говорят на славянски диалекти [452]. Около 4 000 000 души мигрирали от Източна Германия в Полша, където поставили началото на формирането на източноевропейската буржоазия. Сред тях имало и представители на римокатолическата [[църква]], а евреите, които идвали преди всичко от изток и юг ‒– не само от земите на хазарите, а също и от населените със славяни земи, намирали се някога под тяхно влияние ‒– изпълнявали такива функции в общественото разделение на труда, формирали се успоредно с първите стъпки на модернизацията. Приемайки ролята на бирници и секачи на монети (откривани са сребърни монети, в които думи на полски език са изписани с ивритски букви), както и обикновени колари, резбари и кожухари, евреите заели междинна позиция в производствения процес и възприели част от културата и езика на различните класи (вероятно част от тези занаяти те са овладели още в Хазарската империя). Кьостлер описва твърде живописно този исторически епизод:''

: ''По-късно се надига нова имиграционна вълна, този път съставена от представители на еврейския елит в Германия ‒– равини и талмудисти, млади и стари, ‒– която завърша започнатото от предишната, като допринася за установяването на нов общностен език и модифицира и консолидира ритуалните практики. Този религиозен елит от запада се радва на социален престиж, който много други членове на общността искали да придобият и вероятно това е довело до разширяване на речниковия състав на езика им с думи от германски произход. Въпреки това, основна дума като "моля се" ‒– заемаща ключово място в ритуалната образност ‒– била запазена в своята тюркска диалектна форма: davenen. Като много други думи в идиш, тя също не води началото си от какъвто и да било германски диалект [454].''

: ''В сърцето на еврейското градче била разположена синагогата, снабдена с двоен купол, напомнящ източните пагоди. Еврейското облекло в Източна Европа също не прилича на това на френските или немските евреи. Ярмулката (наричана още ермолка или кипа ‒– традиционна малка еврейска шапчица ‒– бел. пр.) която също има тюркски произход, ‒– а също и кожената шапка, която се носи върху нея, бихме могли да свържем по-скоро с жителите на Кавказ или конниците от степите, а не с учените талмудисти от Майнц или търговците от Вормс. Този тип облекло, също като дългия копринен кафтан, който се носи обикновено на Шабат, се различава и от дрехите на беларуските и украинските селяни. Споменаванията на тези или други отлики ‒– от храната до чувството за хумор, от облеклото до песните, които са свързани със специфичните културно-морфологични особености на тяхното всекидневие и история ‒– не успява да привлече вниманието на учените, които всячески се стремели да изобретят историята на "народа на Израил". Затова те така и не успели да приемат проблематичния факт, че никога не е съществувала еврейска народна култура, а само популярна идишка култура, която напомняла за културата на техните съседи в много по-голяма степен, отколкото за тази на еврейските общности в Западна Европа или Северна Африка [458].''

:458 В Съединените щати, например, е възможно да се говори за "еврейски хумор", тъй като почти всички тамошни евреи произхождат от Източна Европа. Този термин обаче изглежда напълно [[безсмислен]] в Израел, тъй като от тамошната гледна точка говоренето за типично еврейско остроумие е също толкова абсурдно, колкото това за християнско остроумие, при това по съвсем същите причини. Ето защо, може да има само идишки хумор, магребски хумор и т.н. Върхът на абсурда е покорен от американски историк, вероятно почитател на Уди Алън и Джери Зайнфелд, който се опитва да открие в древните ивритски текстове изворите на тяхното чувство за хумор и да го съотнесе със спецификата на мисловния свят на евреите от диаспората. Вж. Erich S. Gruen, Diaspora: Jews amidst Greeks and Romans, Cambridge, MA: Harvard University Press, 2002, 135-212.