|
* '' Целта на дисциплината или мениджмънта на ученическия клас е почти винаги следната: [[деца]]та да съблюдават изискванията на възрастните. Приема се за даденост, че учителят носи отговорност да установи контрол в класната стая и никога да не го изпуска. Стремежът към контрол го принуждава да се концентрират върху поведението на учениците и да се стреми да го променя, ако го счита за неприемливо. За да постигне тази промяна учителят обикновено прибягва до някакъв външен стимул, т.е. определен вид награда или наказание.<br> Този модел е ориентиран главно към учителя, в него върху учениците се възлагат очаквания[[очакван]]ия, налагат се правила и последствия. Той се основава на някои изключително негативни убеждения за природата на децата. Когато нещо в тези класни стаи се обърка - а това става често, - вината рядко се търси в подхода. Вместо това децата биват набеждавани за непоправими, или учителите - за недостатъчно твърди или недобри професионалисти. "Погледнете на какво приличат училищата" надигат вой критиците в областта на образованието. "Трябва да"… затегнем контрола - т.е. да продължим още по-упорито в същия дух. Става така, че колкото повече дисциплинираме децата, толкова повече се налага да ги дисциплинираме. Колкото повече се разочароваме от методите на мениджмънт на ученическия клас, толкова повече нараства търсенето на такива методи.<br> Можете да бъдете сигурни, че книгата, която държите (Митът за дисциплината" - бел.цит.), няма да предложи поредния метод за налагане на дисциплина, който да прилагаме в едно с вече съществуващите такива. Не мисля, че ни трябват още подобни методи - не и след като вече разполагаме със "Строга дисциплина", "Последователно управление и дисциплина чрез сътрудничество", "Дисциплината на ХХI в." и няколко мет6ода, наречени "Позитивна дисциплина", "Дисциплина с достойнство", "Дисциплина с любов и логика", както и подходи, които описват дисциплината като разумна, внимателна, ефективна, новаторска, израз на сътрудничество или здрав [[разум]], нестресираща и творческа (изредени по азбучен ред).<br> Някои от тези методи са изключително деспотични и подтикват учителите да създават строги правила и да принуждават децата да се съобразяват с тях. Най-доброто, което може да се каже в случая е, че те поне са недвусмислени: човек знае точно какво ще го сполети. Това обаче не винаги важи за така наречените от мен "нови методи за дисциплина". Те са изпълнени с приказки за мотивация, отговорност, достойнство, сътрудничество и самоуважение. Вгледайте се внимателно в предписанията на книгите и видеоматериалите, които представят тези методи, и ще откриете изумителна прилика със стандартната едновремешна дисциплина.<br> Необходимостта от внимателен анализ на тези подходи и на неформалната практика за мениджмънт на ученическия клас, използвани от учитлите, е причината, поради която написах тази книга. Всъщност, за да бъда честен, имам големи резерви към самата дума "дисциплина" - вероятно поради близостта й с "робство". Още по-малко съм очарован от израза "мениджмътн на ученическия клас".<br> "Мениджмънт" разбира се е термин, заето от [[бизнес]]а, и предполага ръководство и контрол над служителите. Точно както и "дисциплина" той като че се отнася по-скоро до "група непознати, отколкото до хора, които работят заедно като общност."<br> … Фактът, че системите за мениджмът на ученическия клас рядко се оказват задоволителни в дългосрочен план (на което се дължи и неутолимия глад за нови нови техники) трябва да ни накара да преосмислим самта [[идея]] за управление на децата.''
|
