Иван Вазов: Разлика между версии

:''Манастирът тесен за мойта [[душа]] е.<br/>Кога [[човек]] дойде тук да се покае,<br/>трябва да забрави [[грях|греховния]] мир,<br/>да бяга съблазни и да търси мир.<br/>Мойта [[съвест]] инак днеска ми [[разговор|говори]].<br/>Това расо черно, що нося отгоре,<br/>не ме помирява с тия небеса<br/>и когато в храма дигна си гласа<br/>химн да пея богу, да получа раят,<br/>мисля, че той слуша тия, що ридаят<br/>в тоя дол плачевни, живот нестърпим.<br/>И мойта молитва се губи кат дим,<br/>и Господ сърдит си затуля ухото<br/>на светата песен и херувикото.<br/><br/>Мисля, че вратата на небесний рай<br/>на къде изглеждат никой ги не знай,<br/>че не таз килия извожда нататък,<br/>че из света шумен пътят е по-кратък,<br/>че сълзите чисти, че вдовишкий плач,<br/>че потът почтенний на простий орач,<br/>че благата дума, че правото дело,<br/>че светата правда, изказана [[смел]]о,<br/>че ръката братска, без [[гордост]], без вик<br/>подадена скришно на някой клетник,<br/>са много по-мили на Господа вишни<br/>от всичките химни и тропари лишни.<br/><br/>Мисля, че човекът, тук на тоя свят<br/>има един ближен, има един брат,<br/>от кои се с клетва монахът отказа,<br/>че цел по-висока [[Бог]] ни тук показа,<br/>че не с това расо и не с таз брада<br/>мога да отмахна някоя беда<br/>от оня, що страда; мисля, че канонът<br/>мъчно ще направи да замлъкне стонът;<br/>че ближний ми има нужда не в молитва,<br/>а в съвет и помощ, когато залитва;<br/>мисля ази още, че овчарят същ<br/>с овцете живее, на пек и на дъжд,<br/>и че мойте братя търпят иго страшно,<br/>а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,<br/>и че ще е харно да оставя веч<br/>таз ограда тиха, от света далеч,<br/>и да кажа тайно две-три думи нови<br/>на онез, що влачат тежките окови.<br/>Рече и излезе.<br/><br/>Девет годин той<br/>скита се бездомен, без сън, без покой,<br/>под вънкашност чужда и под име ново<br/>и с сърце [[зрялост|порасло]] и за кръст готово,<br/>и носи съзнанье, крепост, светлина<br/>на [[роб]]ите слепи в робската страна.<br/>[[Думи]]те му бяха и прости и кратки,<br/>пълни с упованье и [[надежди]] сладки.<br/>Говореше често за бунт, за [[борба]],<br/>кат за една ближна обща [[веселие|веселба]],<br/>часът на която беше неизвестен;<br/>изпитваше кой е сърцат, сиреч [[честност|честен]],<br/>участник да стане във подвига свят;<br/>всяк един слушател беше му и брат.<br/>В бъдещето тъмно той гледаше ясно.<br/>Той любеше свойто [[отечество]] красно.<br/>Той беше скиталец и кат [[дете]] прост<br/>и като отшелник живееше в пост.<br/>Горите, полята познати му бяха;<br/>всичките пътеки кракът му видяха,<br/>пустинята знайше неговия глас,<br/>хижата го знайше и на всеки час<br/>вратата й за него отворена беше.<br/>Той се не боеше, под небето спеше,<br/>ходеше замислен, сам-си без другар.<br/>Тая заран [[млад]] е, довечера стар,<br/>одеве търговец, сега просяк дрипав,<br/>кога беше нужно – хром, и сляп, и клипав;<br/>днес в селото глухо, утре в някой град<br/>говореше тайно за ближний преврат,<br/>за бунт, за [[свобода]], за гибелта, за гробът,<br/>и че време веч е да въстане робът;<br/>че [[щастлив]] е оня, който дигне пръв<br/>народното знаме и пролее кръв,<br/>и че трябва твърдост, [[кураж]], постоянство,<br/>че страхът е подлост, гордостта – пиянство,<br/>че равни сме всички в големия час –<br/>той внасяше бодрост в народната свяст.<br/><br/>И всякоя възраст, класа, пол, занятье<br/>зимаше участье в това предприятье;<br/>богатий с парите, сюрмахът с трудът,<br/>момите с иглата, учений с умът,<br/>а той беден, гол, бос, лишен от имотът,<br/>за да е полезен дал си бе [[живот]]ът!<br/><br/>Той беше безстрашлив. Той беше готов<br/>сто пъти да умре на кръста Христов,<br/>да гори, кат Хуса или кат Симона<br/>за правдата свята да мре под триона.''