Йозеф Гьобелс: Разлика между версии

{{цитат|Когато някой живее четвърт век в тъмно и мрачно подземие, и газовата лампа ще му се стори слънце. А когато някой почти двадесет и пет години е бил гражданин на така наречения Съветски съюз, тогава и най-мизерното жилище ще му се струва палат, парчето сух хляб - божествено ястие, още повече, че всекидневно се втълпява в главата му, че в другите, неболшевишки страни, хората въобще нямат какво да ядат. Москва бе превърната в един затворен свят. Догматични партийни доктринери, ловки евреи и алчни държавни капиталисти обсебиха и завладяха посредством безподобно лукав заговор намиращите се в Съветския съюз народи. Онези, които още си спомняха времето преди болшевизма, бяха избити. Хората в Съветския съюз не виждаха и не познаваха други страни и затова не беше кой знае колко трудно да се излъжат, че животът им е бил рай, когато той беше ад. Това е най-голямата и най-рафинираната измама, извършена спрямо някой народ, която историята познава.||Старият фронт. 26 юни 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|На евреина напълно липсва дълбоко вътрешно чувство за истинската красота. Евреите са предразположени душевно повече към скептичния интелектуализъм, отколкото към усета и изживяването на естествената красота и хармония. В този отрицателен аспект съществува и типично еврейско изкуство. Негови обекти са порочното и анормалното, подлото, болезненото и разпадащото се. Те се издигат до художествен идеал и се стараят да се наложат. Тези патологични прояви на културния живот ние обобщаваме с термина изродено изкуство. То подхожда най-добре на еврейската природа и същина.||Националсоциализмът и изкуството. 15 юни 1939 г. Реч държана на конгреса на Имперската камара на изящните изкуства в Мюнхен, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Днешната английска система за управление е всъщност прикрита зад маската демокрация - плутокрация. В Англия се опитват да дадат вид като че ли народът управлява, а всъщност управлява капиталът в най-широкия смисъл на тази дума: едрите земевладелци, собствениците на богати мини, банкерите и евреите. В техни ръце е Англия и цялата Британска империя. Пред народа, като с вълшебна шапка, те си служат с демократични залъгалки, като парламент, избори, свобода на мнението и на личността, свобода на словото и други подобни. Обаче те самите определят как и кой да си служи с тези залъгалки.||Англия и нейните плутократи. 5 януари 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Този тлъст циник с непоносимия чушляк на широкото лице, този приятел на евреите и параван на плутократите, този натъпкан с милиони некадърник, този политически и военен дилетант, когото Англия си избра за премиер само и само да отбегне пълното си поражение, се осмелява да нарича Дуче, един мъж от историческа величина - "сеньор Мусолини". Той има нахалството да предлага на италианския народ ръката си за подкрепа, за да бъде доведена Италия до състоянието на национален музей, добър за посещенията на английските гувернантки, но негоден за велика световна политика. ||Цитат посветен на британския премиер-министър Уинстън Чърчил. Англия и нейните плутократи. 5 януари 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Ние наистина, не сме злоради, но изпитваме истинско удоволствие от вида на английската плутокрация, окъпана в пот и запъхтяна от усилието да създаде настроение срещу нас след влизането на София в Тристранния пакт и навлизането на нашите войски в България. След това събитие всички най-способни британски политици се събраха, за да измътят формулировката на това събитие и да го съобщат на английския народ. Ясно личеше, че здравата бяха нагазили в копривата. Едва бяха изминали осем дни и от висотата на лондонската всезнайност и компетентност беше съобщено с пълна увереност, че проклетите германци възнемерявали да изнасилят България, обаче в лицето на този смел народ срещнали противници, с които шега не бива.||Старите циници. 16 март 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Същото става и на Балканския полуостров, някогашното огнище на постоянни пожари. Англичаните, които се бяха настанили като у дома си в столиците на балканските държави, трябваше една след друга да ги напуснат, защото ги изпъдиха. Видяха се принудени да прехвърлят застъпничеството на собствените си интереси на презокеанските си братовчеди, които полагаха всевъзможни усилия да принудят посетителите на баровете в София да запеят американския марш, за което от време на време получаваха по някоя и друга плесница.||Старите циници. 16 март 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Неотдавна по английското радио един млад човек, името му не е толкова важно, изнесе беседа в която говореше за належащата необходимост да се намерят нови ръководни личности в Англия. Той заяви, с една необичайна за Лондон свобода, че сегашното английско ръководство било много старо и цинично. Трябвало да се направи опит да се освежи с нови млади сили. В парламента не можело да се търсят тези личности, защото липсвали тези благонадеждни таланти. Може би в индустрията или авиацията ще се открият такива ? Но все пак такъв опит трябвало да се направи, дори с риск той да не излезе сполучлив, понеже всеки начинаещ бивал винаги надиграван от рутината на плутокрацията. Но все пак щяло да се спечели нещо ! Щяло да се разбере какво е истинското състояние на нещата.||Старите циници. 16 март 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Който се съюзи с Англия, отива на сигурна смърт. Полша, Норвегия, Холандия, Белгия и Франция опитаха това. Нагледното обучение не бе достатъчно за гърци и сърби. Те самите искаха да го опитат. Нашите увещания не им помогнаха и не можаха да им попречат да извършат тази глупост.||Старата песен - за началото на военната операция на Вермахта срещу Югославия и Гърция. 8 април 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Само политически неосведоменият може да се учуди на фронта на солидарност и единство, който се образува между плутокрацията и болшевизма в момента на разкриване на комплота Москва - Лондон срещу Германския Райх. Този фронт се образува само за няколко часа. Националсоциалистите не намират нищо чудно в това. За нас този факт е само едно класическо доказателство за старото съмнение, което винаги сме хранили, дори и тогава, когато Фюрерът с безподобно търпение и снизхождение се опита да създаде поносими отношения между Германия и Съветска Русия. Не е наша вината, че този опит не излезе сполучлив. Московските насилници, както става все по-ясно, въобще не са имали намерение да спазват пакта за ненападение. За тях той бе само едно много удобно отлагане на конфликта. Те винаги са търсели повод за този конфликт, само че за тях той бе неудобен, когато Райхът така много се засилваше в политическо, стопанско и военно отношение. Днес тяхната сметка е ясна. Те са се надявали на една продължителна и изтощителна за Райха война. Такава война трябваше да им даде възможността и необходимото време да се въоръжат достатъчно и когато Европа бъде разсипана и разстроена, да стане лесна плячка на световната революция, която проектират. Една разстроена Европа, мислеха те, е по-лесно да се болшевизира, отколкото една силна Европа. Те се преструваха, че горещо желаят мир, с едничката цел да се подготвят за война. В едната ръка стискаха договора, който трябваше да гарантира измамата им, а с другата точеха камата, която възнемеряваха да забият в гърба ни.||Старият фронт. 26 юни 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Тези дни стохилядна армия от млади германски войници прекрачват границата на изток и маршируват по шосетата и улиците на така наречения рай на работничеството и селячеството. Много от тези млади хора, ако не беше дошъл националсоциализмът в Германия, днес щяха да се числят към червените, щяха да четат органа им "Червено знаме", да хвалят и величаят на събранията си "страната на трудещите се" и да отдават почит на "мъдрия Сталин" като пионер на световната революция и създател на земното щастие.||Булото се смъква. 6 юли 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Човек трябва да е наистина голям познавач на еврейството, за да може да му смъкне маската. Но щом веднъж го опознае, той вижда колко проста и примитивна е тяхната система. Тя се характеризира с вероломното си базсрамие, което само затова е толкова ефикасно, защото никой не може да си представи, че то е възможно до такава степен. ... Например, подлецът става герой, а порядъчният, трудолюбив и смел се превръща в глупак и простак. Дебели, тлъсти и запотени борсови спекуланти се превъплащават в комунистически освободители на човечеството, а порядъчните бойци биват поставяни наравно с животните. ... Не убиецът е виновен, а убитият. Това е цяла система от заблуди и измами, която дълго прилагана, действа като духовна и психическа парализа, може да обхване цял народ, да задуши в него всякаква инициатива за съпротива. ... Това е най-сатанинската инфекция, която еврейството може да предизвика в един народ. ... Свирепи еврейски партийни доктринери и изпечени еврейски капиталисти играят най-безсрамната игра, която човек може да си представи, като завладяват така нареченият пролетариат, разпалват класовата борба и така се опитват да манипулират цял народ. Най-крайната плутокрация си служи с идеята за социализма, за да наложи диктатурата на капитала. С помощта на световната революция, този вече реализиран в Съветска Русия експеримент трябваше да бъде приложен и в други страни. Крайната цел, която се преследва с него, е господството на еврейството в света. ... И човек може да си представи яростта на Кремъл когато в неделя сутринта са разбрали, че нашият Фюрер е решил да разкъса с помощта на германския меч, тази фино изплетена мрежа от лъжи и интриги. ... Всяка вечер заявяват, че искат да пречукат зурлите на всички проклети нацисти. Да искат ! Обаче между желанието и моженето има голяма разлика. То е нещо съвсем друго, господа ! Има известен трагикомизъм в този факт. Там, където евреите имат думата, те се надуват, преструват се, че планини могат да преместят, и не след дълго събират партакешите си, за да бягат от настъпващите германски войски. Със сигурност може да се каже, че там където се явят те, страната е загубена само поради този факт. Те са най-добрата гаранция за настъпващото поражение. Те носят в себе си зародиша на разложението. ... И отплатата, която ще ги сполети ще бъде ужасна. Ние няма да имаме нужда дори да си помръднем пръста. Това отмъщение ще дойде от само себе си, защото трябва да дойде. Както се стовари върху тези расови изроди юмрукът на Германия, така един ден ще се стовари върху им и юмрукът на пробудена Европа. Тогава дори и способността им да се приспособяват няма да им помогне. Тогава ще трябва да се явят на съд пред народите, сред които са разпространявали покварата. Тогава без милост и жал те ще бъдат повалени. Световният неприятел ще падне и Европа ще се омиротвори.||Приспособяване - за причините за нападението над Съветския съюз. 20 юли 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Вината за избухването и разширяването на настоящата война е толкова ясна и очебийна, че няма нужда от доказателства. Евреите желаеха тази война и я имат. Но с това се сбъдна и пророчеството на Фюрера, който в речта си на 30 януари 1939 година заяви в Райхстага, че ако интернационалните еврейски финансови магнати успеят да въвлекат народите в нова световна война, резултатът няма да бъде болшевизиране на света и победа на еврейството, както те очакват, а унищожаване на еврейската раса в Европа. ... Първите дни след въвеждането на еврейската звезда се забеляза значително увеличение на продажбата на вестници. Всеки евреин, който бе принуден да излезе купуваше вестници, за да прикрие жълтия знак. Когато това беше забранено, тук-там из улиците на Берлин почнаха да се срещат евреи придружени от чужденци неевреи, които парадираха по улиците. Тези еврейски слуги би трябвало също да носят еврейската звезда. Аргументите, които те дават за провокаторското си държание, са вечно едни и същи - казват, че и евреите били хора, сякаш ние твърдим противното. Че не са ли също хора и разбойниците, престъпниците, крадците, изнасилвачите на деца и прочие, и въпреки това никой няма да тръгне да се разхожда с тях по улиците. ... Ние трябва да спечелим войната. Ако я загубим, всички тези преструващи се на невинни и безобидни евреи изведнъж ще се превърнат в бесни вълци. Ще се нахвърлят върху народа ни, върху жените и децата ни, за да си отмъстят по нечуван начин. Те извършиха вече подобно отмъщение в Бесарабия и в балтийските държави, когато болшевиките нахлуха там. При това в тези страни нито народът, нито правителствата им бяха сторили някакво зло. ... Това е най-елементарен закон за народностна, национална и социална хигиена. ... Има разлика между хора и хора, както има различия между животни и животни. Ние различаваме добри и лоши хора, както различаваме добри и лоши животни. Фактът, че евреите живеят между нас, не е доказателство, че принадлежат към нас, както и бълхата не може да се причисли към домашните животни само поради това, че се среща по къщите. ... Ние мислим, че всички хора са добри като нас. Французите ни се заканиха през зимата на 1939-1940 година, че ще ни победят, ще разпокъсат Райха и ще ни принудят да образуваме опашки пред техните походни кухни, за да получим малко топла храна за нас и семействата си. Минаха само шест седмици и нашата войска покори Франция. Днес виждаме германски войници по шосетата и пътищата да раздават хляб и салам на гладуващи френски жени и деца, също и бензин на парижките бежанци, за да могат да се върнат по-скоро в родния си град и да започнат, може би, отново да насъскват против Райха.||Евреите са виновни. 15 ноември 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Колкото повече трае войната, толкова по-ясно се очертава стремежът на противниците ни да приближат и приравнят ако не на практика, то поне със средствата на пропагандата, целите на войната до тези на силите на Оста. ... Неотдавна известния английски писател Бърнард Шоу заяви в едно интервю, че от тази война нито един народ няма да излезе, без да се е заразил от националсоциализма и че дори съмият Съветски съюз само тогава постига успехи, когато ни подражава в ръководство и управление. Ние можем да сме доволни от едно такова развитие, стига то да не е само на книга. ... Всеки трябва да се съгласи, че е неразумно да отидеш при обущар и да си поръчаш костюм. Също така неразумно би било тогава да се бориш против парламентаризма с парламентарните партии, както днес е неразумно в страните на Чърчил и Рузвелт да се бориш против империализма и плутокрацията за нов ред, макар че плутократите бленуваха за него Ако те желаеха този нов ред, за какво тогава ни обявиха война когато ние бяхме готови в мир да създадем заедно с тях този нов ред ? ... Може би е похвала, когато за един народ се каже, че той може и умее да живее с малко и че е развил до съвършенство изкуството на спартанския начин на живот. Но това не бива да стане професия и националната бедност не бива да стигне дотам, че да пречи на развоя и разрастването на националните способности. В Германия съществуваше опасност от това. Вярно е, благодарение на неблагоприятните условия други сили оживяха в народа ни, които също така твърде много допринесоха за нашата днешна мощ. Но време е народът да се приближи до въжделенията си. Не може човек вечно да се бори само за идеали. За един народ да играе ролята на културен тор в света е по-скоро признак на добродушност, отколкото на мъдрост и политическа далновидност. На нас ни дойде до гуша тази роля, която изпълнявахме досега в света. Най-после и ние, като народ, искаме да приберем печалбите. Нашето съкровено желание е, след свършването на тази война да се радваме на плодовете на нашия упорит и постоянен труд, от борбата, усилията и търпението, които проявихме досега.||За какво ? 30 май 1942 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Историята никога не се повтаря. Тя, като всяко творчество, е с неизчерпаема фантазия и възможности. Всичко в нея обаче върви по едни и същи закони и поради това, че народите или хората не съблюдават тези исторически закони, често резултатите си приличат.||Едно небивало досега в историята време. 26 май 1940 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Искате ли тоталната война ? Искате ли я, по необходимост, тотална и радикална, такава каквато ние днес изобщо можем да си представим ?||реч в берлинския "Спортпаласт", 18 февруари 1943 г.|Wollt Ihr den totalen Krieg? Wollt Ihr ihn, wenn nötig, totaler und radikaler, als wir ihn uns heute überhaupt erst vorstellen können?}}<ref>[http://www.stern.de/politik/historie/351801.html?eid=501045 Щерн]</ref>▼

{{цитат|Когато така наречената демокрация загуби комунистическата си сопаджийска армия, с нея бе свършено. Това което ние някога преживяхме в Германия, днес се повтаря в Европа. Ние пак сме изправени пред стария фронт. Днес имаме много повече шансове, отколкото тогава. Както тогава, и сега германският народ пак ще изнесе борбата в интерес на останалите народи. Както тогава, така и сега същият водач ще заповядва, а ние ще го следваме. Има ли въобще някой, който да се съмнява кому богинята на победата в края на тази гигантска борба, която се води днес, ще сложи лавровия венец на най-големия исторически триумф върху главата ?||Старият фронт. 26 юни 1941 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Магьосникът на словото е и негов ревнител. ... Ръководното начало при употребата на езика е да бъде ясен ! ... Но един ден, когато враждата престане, и враговете ще признаят в негово лице най-опасния си противник във великото словоборство по етера и чрез печата.||Предговор към първото българско издание от професор [[w:Любомир Владикин|Любомир Владикин]]. 1943 г. Политически речи, ISBN 954-90925-6-9}}▼

{{цитат|Една лъжа, повторена сто пъти, става истина.|||}}▼

{{цитат|Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но - не цялата истина.|||}}▼