Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
:: ''Учудващо –
:: ''как така все още има хора
:: ''които не вярват в чудеса?!...
:: ''...<br/>
<br/>
<br/>
::::: ''сърцата на хората
::::: ''които все още са гладни
::::: ''за [[Истина]] и Светлина…Светлина...
<br/>
:: ''Поетът може
* <big>'''Из "Разговор при лунно затъмнение"'''</big>
<br/>
:: ''...
:: ''И ние разговаряхме разпалено
:: ''за Смисъла
:: ''все така продължава да гледа онова което
:: ''записва камерата на сърцето ми
:: ''...
<br/>
<br/>
<br/>
<br/>
* <big>'''"Затвори след себе си вратата…вратата..."'''</big>
<br/>
:: ''Затвори след себе си вратата.
:: ''Тишината ми говори много тихо
:: ''с тайнствения глас на бъдещ спомен,
:: ''...
<br/>
<br/>
* <big>'''Из "Вълнение"'''</big>
<br/>
:: ''...
:: ''Дните са вълни, които се разбиват
:: ''във бреговете на съня.
:: ''...
:: ''Вълнение...
:: ''Вълната сменя вълна.
:: ''Аз научих песните на ветровете,
:: ''познах и бурите, и дъждовете.
:: ''...
<br/>
<br/>
* <big>'''Из "Дните са кратки"'''</big>
<br/>
:: ''...
:: ''Надеждата... Тя единствена знае,
:: ''Надеждата знае, че подир зимата
:: ''отново дъжд, отново сняг...
:: ''И все така.
:: ''...
<br/>
<br/>
<br/>
:: ''Аз призовавам за свидетел [[Любов]]та
:: ''...
<br/>
<br/>
<br/>
:: ''Но аз оставам.
:: ''...
<br/>
<br/>
* <big>'''Из "Писмо ІІ"'''</big>
<br/>
:: ''...
:: ''Питаш ме, какво работя.
:: ''Как да ти кажа – опитвам се
* <big>'''Из "Можеш ли да чуеш тишината?"'''</big>
<br/>
:: ''...
:: ''Слухът ти е отворен за света
:: ''Но можеш ли да чуеш тишината?
:: ''...
:: ''И можеш ли да различиш
:: ''стъпките на ученика
<br/>
<br/>
* <big>'''"Брегът…Брегът..."'''</big>
<br/>
:: ''Брегът пясъкът тишината
<br/>
:: ''Този [[въпрос]] звучи напълно основателно за онзи, който знае, че съществуват различни реалности, много измерения — видими и невидими, скрити и явни, нисши и висши, физични и метафизични, иманентни и трансцендентни... И в този смисъл изкуството отразява различни измерения от действителността, то най-вече е отражение на света на твореца, или по-точно — на измерението, в което се намира отделният автор, реалността, в която обитава духът му и която той познава, която му влияе.
:: ''...<br/>
:: ''Моето лично убеждение е, че на върха на поетичната йерархия стои онази поезия, която аз наричам мистична.
<br/>
<br/>
:: ''Тази е поезията, която притежава [[Думи]] на [[Сила]] — онези скрити Думи, които са в състояние да сътворяват нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там, където те никога не биха достигнали сами, да отварят и да затварят невидими врати... Тази поезия е свещенодействаща поезия и малцина са поетите-жреци, служещи чрез нея, но в действителност и със сигурност това са най-големите поети на човечеството.
:: ''...<br/>
:: ''Всяко време има своята модна поезия. Истинската поезия никога не е била, не е и няма да бъде модна. Тя е извън всяка [[мода]]. И същевременно тя е винаги модерна, тя е авангард, защото изпреварва своето време, понеже, пребивавайки във времето и в днешния ден, тя е извън него, тя обитава измерения, които са вечни.
<br/>
23 650

редакции