Роман Кисьов: Разлика между версии

:: ''Учудващо –

:: ''как така все още има хора

<br/>

<br/>

::::: ''сърцата на хората

::::: ''които все още са гладни

<br/>

:: ''Поетът може

* <big>'''Из "Разговор при лунно затъмнение"'''</big>

<br/>

:: ''И ние разговаряхме разпалено

:: ''за Смисъла

:: ''все така продължава да гледа онова което

:: ''записва камерата на сърцето ми

<br/>

<br/>

<br/>

<br/>

<br/>

:: ''Затвори след себе си вратата.

:: ''Тишината ми говори много тихо

:: ''с тайнствения глас на бъдещ спомен,

<br/>

<br/>

* <big>'''Из "Вълнение"'''</big>

<br/>

:: ''Дните са вълни, които се разбиват

:: ''във бреговете на съня.

:: ''Вълнение...

:: ''Вълната сменя вълна.

:: ''Аз научих песните на ветровете,

:: ''познах и бурите, и дъждовете.

<br/>

<br/>

* <big>'''Из "Дните са кратки"'''</big>

<br/>

:: ''Надеждата... Тя единствена знае,

:: ''Надеждата знае, че подир зимата

:: ''отново дъжд, отново сняг...

:: ''И все така.

<br/>

<br/>

<br/>

:: ''Аз призовавам за свидетел [[Любов]]та

<br/>

<br/>

<br/>

:: ''Но аз оставам.

<br/>

<br/>

* <big>'''Из "Писмо ІІ"'''</big>

<br/>

:: ''Питаш ме, какво работя.

:: ''Как да ти кажа – опитвам се

* <big>'''Из "Можеш ли да чуеш тишината?"'''</big>

<br/>

:: ''Слухът ти е отворен за света

:: ''Но можеш ли да чуеш тишината?

:: ''И можеш ли да различиш

:: ''стъпките на ученика

<br/>

<br/>

<br/>

:: ''Брегът пясъкът тишината

<br/>

:: ''Този [[въпрос]] звучи напълно основателно за онзи, който знае, че съществуват различни реалности, много измерения — видими и невидими, скрити и явни, нисши и висши, физични и метафизични, иманентни и трансцендентни... И в този смисъл изкуството отразява различни измерения от действителността, то най-вече е отражение на света на твореца, или по-точно — на измерението, в което се намира отделният автор, реалността, в която обитава духът му и която той познава, която му влияе.

:: ''Моето лично убеждение е, че на върха на поетичната йерархия стои онази поезия, която аз наричам мистична.

<br/>

<br/>

:: ''Тази е поезията, която притежава [[Думи]] на [[Сила]] — онези скрити Думи, които са в състояние да сътворяват нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там, където те никога не биха достигнали сами, да отварят и да затварят невидими врати... Тази поезия е свещенодействаща поезия и малцина са поетите-жреци, служещи чрез нея, но в действителност и със сигурност това са най-големите поети на човечеството.

:: ''Всяко време има своята модна поезия. Истинската поезия никога не е била, не е и няма да бъде модна. Тя е извън всяка [[мода]]. И същевременно тя е винаги модерна, тя е авангард, защото изпреварва своето време, понеже, пребивавайки във времето и в днешния ден, тя е извън него, тя обитава измерения, които са вечни.

<br/>