Александър Шурбанов: Разлика между версии

'''Проф. д.ф.н. [[w:Александър Шурбанов|Александър Шурбанов]]''' (р. 1941) е български учен, писател и преводач на художествена литература.

 

== От него ==

 

=== Из "Живеем в гангстерско-мафиотски булеварден роман" ===

<small>интервю на Деян Енев, в-к "Сега", 22 юни 2007.</small>

*''За българските [[политици]], привикнали в огромното си мнозинство да служат на чужди за народа си [[интерес]]и и загрижени единствено за собственото си благополучие, е изгодно да препращат [[отговорност]]та за своите провали към външни инстанции. Няма съмнение обаче, че [[проблем]]ите се коренят в тяхната корумпираност, некадърност и безхаберие.''

 

 

*''Преди [[писател]]ският Олимп почиваше върху близостта до [[власт]]та, сега – върху близостта до [[пари]]те (спонсорството). Нямам основания за носталгия по [[минало]]то. Но все ми се струва, че при предишните условия въпреки всичко догоре успяха да се изкачат и някои доста кадърни писатели. Просто властта се нуждаеше от представителна фасада. Е, имаше и такива като Константин Павлов и Георги Марков, на които се налагаше да запушват устата. Но къде са днешните константин-павловци и георги-марковци? В началото бе Слово. А в края – словоблудие. Единствената [[надежда]] е, че това не може да продължава вечно. Но кълновете на [[бъдеще]]то още не са се показали.''

=== Из "Ангели в подлеза"===

<small>в-к "Литературен форум", бр. 6, 2006 г.</small>

*''Ние хората сме [[техника|машини]], проектирани да преработват безкрайно подаваното им безформено [[настояще]] в добре оформено минало. Може и така да се каже: ние сме машини за произвеждане на време. Странното е, че онова, което сами произвеждаме, макар и не по собствена [[воля]], ни се вижда най-удивителното и най-необяснимото нещо на света.''

 

 

*''Отбивам се на гроба на моите родители, за да запаля свещица за паметта им. Това е вече всичко, което мога да им дам. На тях, които ми дадоха всичко. Тук е мястото, където за последен път видях онова, което беше тленно у тях. И го предадох на земята. Защото тя си го позна и си го поиска. Нетленното остана в душите ни. И в небесния рай. То е раят в душите ни. Запалвам тази свещ и през ключалката на пламъчето й надниквам в неземната светлина, която е тяхното вечно жилище. Не виждам образите им, но знам, че те са не по-малко прекрасни, отколкото бяха тук и се моля, когато най-сетне и аз оставя на това място тленните си очи, тези образи да изгреят пред мен и да ме поведат по онзи непознат път, пред който непораслата ми душа все още тръпне.''

== За него ==

*''"Александър Шурбанов не остана при миналото, но не зае и креслива позиция в настоящето. Без патетика и бъбривост той съумя да демонстрира най-адекватната позиция за интелектуалеца - ангажираната, волева, но разсъдъчна, спокойна позиция, която не драматизира, а пита, която не громи, а обяснява, която не е непременно критикакрска, но и не е слагаческа. Иначе казано, успя да посочи чуваемата, но и малцинствена позиция.''

:: "Александър Шурбанов на 60", Амелия Личева, в-к "Литературен форум", бр. 14, 2001 г.