*''Преди [[писател]]ският Олимп почиваше върху близостта до [[власт]]та, сега -– върху близостта до [[пари]]те (спонсорството). Нямам основания за носталгия по [[минало]]то. Но все ми се струва, че при предишните условия въпреки всичко догоре успяха да се изкачат и някои доста кадърни писатели. Просто властта се нуждаеше от представителна фасада. Е, имаше и такива като Константин Павлов и Георги Марков, на които се налагаше да запушват устата. Но къде са днешните константин-павловци и георги-марковци? В началото бе Слово. А в края -– словоблудие. Единствената [[надежда]] е, че това не може да продължава вечно. Но кълновете на [[бъдеще]]то още не са се показали.''
