Блага Димитрова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 10:
== из "Пътуване към себе си" ==
* ''Ако АЗ съм успяла да стана негово [[минало|МИНАЛО]], [[настояще|НАСТОЯЩЕ]] и [[бъдеще|БЪДЕЩЕ]] .. ТОЙ е МОЙ !!! И все пак, ако някоя жена успее да го откъсне от мене, то НЕ тя ще ми го отнеме, а аз сама ще го отнема от себе си, защото НЕ ще му бъда достатъчно нужна. Значи НЕ съм била достатъчно крепко вплетена в корените на [[мисли]]те му, на [[съдба]]та му, на дните му. Би трябвало най-сетне да стигна до тая проста [[истина]].''
* ''Ако [[жена]]та изживява най-силно [[любов]]та в споделянето с [[приятел]]ка, то [[мъж]]ът я изживява най-дълбоко в [[мълчание]]то. Каква [[тайна]], гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е [[ревнив]]ото [[чувство]] на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.''
* ''Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му.''
Line 71 ⟶ 77:
* ''Страшна [[сила]] е събрана в ръцете на любим мъж. Гледаш в хипноза тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време – и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!''
* ''[[Човек]] е цялостен не може да се изтръгне от него онова, което му е станало същност.''
Line 149 ⟶ 158:
* ''Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:<br/>
Line 275 ⟶ 284:
== Други ==
* ''[[Идеал]]ите са звезди – не достижими, а пътеводни.''
| |||