Луис Карол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: li:Lewis Carroll
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 12:
 
==Произведения==
 
=== Алиса в Страната на чудесата ===
 
{{цитат|: ''— Кой [[път]] да поема от тук? — попита Алиса.<br>
: ''— Зависи къде искаш да стигнеш — отговори Усмихващият се котарак.<br>
: ''— Няма значение — отвърна Алиса.<br>
: ''— Товага няма значение и кой път ще поемеш — [[усмихна]] се загадъчно Котаракът.|||}}
: ''— …стига да стигна някъде — допълни Алиса.
: ''— О, това със [[сигурност]] ще се случи, — каза Котаракът, — стига да вървиш достатъчно дълго.
: ''Алиса разбра, че това не може да се отрече, и се опита да зададе друг въпрос:
: ''— Какви хора живеят по тия места?
: ''— В тая посока — рече Котаракът, като описа кръг с десния си крак — живее един Шапкар. А в тая посока — като замахна с другия — един Великденски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.
: ''— Но аз не искам да ходя при побъркани — забеляза Алиса.
: ''— А! Не може иначе — рече Котаракът. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
: ''— Откъде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.
: ''— Сигурен съм — рече Котаракът, — иначе нямаше да дойдеш тук.
: ''Алиса съвсем не мислеше, че това е истинско доказателство, но…
 
<hr width="50%" />
 
: ''— Мисля, че бихте могли да употребите [[време]]то си за нещо по-полезно — каза тя, — отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат [[отговор]]и.
: ''— Ако познавахте времето тъй добре, както аз го познавам — каза Шапкарят, — нямаше да кажете, че го хабим. Времето е [[личност]]. Не може да се хаби една личност.
: ''— Не разбирам какво искате да кажете — учуди се Алиса.
: ''— Разбира се, че не! — възнегодува Шапкарят, като отхвърли глава назад. — Дори бих се осмелил да кажа, че никога не сте говорили с времето!
: ''— Може би не — предпазливо отвърна Алиса. — Но зная, че трябва да спазвам времето, като удрям с крак, когато се уча да пея.
: ''— А, ето защо — каза Шапкарят. — То не обича да го бият. А ако се отнасяш добре с него, ще направи с часовника, каквото поискаш. Например, да кажем, че е осем часът сутринта, тъкмо време за училище. Само трябва да пошепнеш на времето и за миг показалецът на часовника ще се завърти! Един и половина, време за обяд!
: ''— Де да беше! — си рече шепнешком Мартенския Заек.
: ''— Славно щеше да бъде, разбира се — каза Алиса замислена. — Но тогава… знаете, не бих била гладна…
: ''— Не веднага може би — каза Шапкарят. — Но вие можете да задържите показалеца на един и половина, докогато искате.
 
<hr width="50%" />
 
: ''— Налейте си още малко чай — рече много сериозно Великденският Заек на Алиса.
: ''— Аз изобщо не съм пила — отвърна докачено Алиса. — Как мога да си налея още?
: ''— Искате да кажете, че не можете да си налеете по-малко от нищо — каза Шапкарят. — То е лесно да си налеете, щом не сте си налели досега.
: ''— Никой не ви пита за вашето мнение — отсече Алиса.
: ''— Кой прави сега забележки на другите? — запита тържествуващ Шапкарят.
: ''Алиса не знаеше какво да отговори, но си наля малко чай…
 
<hr width="50%" />
 
: ''Шапкарят отвори широко очи, като чу това, ала каза само:
: ''— Защо гарванът прилича на писалищна маса?
: ''"Ето, сега ще се позабавляваме! — помисли Алиса. — Радвам се, че почнаха да задават гатанки."
: ''— Мисля, че мога да отгатна — добави тя гласно.
: ''— Значи мислите, че можете да кажете отговора? — рече Великденският Заек.
: ''— Точно така — отвърна Алиса.
: ''— Тогава кажете това, което [[мисли]]те — продължи Великденският Заек.
: ''— Това и правя — бърже отвърна Алиса. — Поне… поне мисля туй, което казвам… то е все едно, нали…
: ''— Ни най-малко не е все едно! — каза Шапкаря. — Та вие значи искате да кажете, че "Аз виждам това, което ям" е все едно като "Аз ям това, което виждам"!
: ''— Значи искате да кажете — добави Великденският Заек, — че "Аз харесвам това, което получавам" е все едно като "Аз получавам това, което харесвам"!
: ''— Значи искате да кажете — добави Катерицата, която изглежда говореше в съня си, — че "Аз дишам, когато спя" е все едно като "Аз спя, когато дишам"!
: ''— Все едно е при тебе — каза Шапкаря.
 
<hr width="50%" />
 
: ''— Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.
: ''— Има много място! — каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.
: ''— Ще пиете ли малко [[вино]]? — покани я Великденският Заек.
: ''Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.
: ''— Не виждам никакво вино — забеляза тя.
: ''— Няма вино — рече Великденският Заек.
: ''— Тогава не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — каза Алиса ядосана.
: ''— Не беше толкова учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Великденският Заек.
: ''— Не знаех, че масата е ваша — каза Алиса. — Наредена е за повече от трима.
: ''— Косата ви трябва да се подстриже — каза Шапкарят. Той се бе загледал в Алиса с голямо [[любопитство]] и това бяха първите му [[думи]].
: ''— Трябва да се научите да не правите забележки на хората — отсече строго Алиса. — Вие сте невъзпитан.
: ''Шапкарят отвори широко очи, като чу това…
 
 
=== Алиса в Огледалния свят ===
 
: ''— Ти много добре знаеш, че не си истинска.
: ''— Истинска съм! — възкликна Алиса и се разплака.
: ''— Няма да станеш по-истинска, като плачеш — отбеляза Туидълди. — Излишно е да рониш сълзи.
: ''— Ако не бях истинска не бих могла да плача…
 
<hr width="50%" />
 
: ''Точно в този миг те започнаха да тичат. Царицата тичаше толкова бързо, че Алиса само се стремеше да не изостава. Въпреки това Царицата все викаше:
: ''— По-бързо! По-бързо!
: ''Но Алиса усещаше, че не може да тича по-бързо, макар че не й достигаше дъх да го каже.
: ''Най-любопитното беше, че дърветата и другите неща около тях изобщо не променяха местата си — колкото и бързо да се движеха те сякаш не отминаваха нищо.
: ''"Дали пък всички неща тичат заедно с нас?" — помисли бедната, озадачена Алиса.
: ''Но Царицата сякаш отгатна мислите й, защото извика:
: ''— По-бързо! Не се опитвай да говориш — и я повлече напред.
: ''— Близо ли сме вече до там? — успя да изпъшка най-после Алиса.
: ''— Близо до там! — повтори Царицата. — Ами че ние го отминахме преди десет минути! По-бързо! Сега! Сега! — извика Царицата. — По-бързо! По-бързо! — И те затичаха толкова бързо, че полетяха във въздуха, като едва докосваха земята с краката си, докато изведнъж спряха, тъкмо когато Алиса остана съвсем без [[сили]]. Тя се намери седнала на земята, задъхана и замаяна.
: ''Царицата я подпря на едно дърво и каза [[любезност|любезно]]:
: ''— Сега можеш да си починеш малко.
: ''Алиса се огледа крайно учудена.
: ''— Какво! Възможно ли е да сме стояли под това дърво през цялото време? Всичко е така, както беше.
 
<hr width="50%" />
 
: ''— Най-сетне Осмия квадрат! — извика тя. — О, колко се радвам, че най-после съм тук! Но какво е това на главата ми?
: ''Беше златна корона.
: ''— Не, това е великолепно! — каза Алиса. — Никога не съм очаквала, че толкова скоро ще стана Царица…
 
 
{{СОРТКАТ:Карол, Луис}}