Емил Чоран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AnankeBot (беседа | приноси)
м r2.6.6) (Робот Добавяне: hy:Էմիլ Սիորան
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 9:
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист.
 
 
{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.||L’inconvenient d’être né|}}
{{цитат|Ако Адам беше щастлив в [[любов]]та, сигурно щеше да ни спести Историята.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Ако Адам беше щастлив в [[любов]]та, сигурно щеше да ни спести Историята[[История]]та.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.||Сълзи и светци|}}
 
* ''Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.''
 
{{цитат|[[Болест]]та е модусът, в който [[Смърт — Гибел — Кончина|смъртта]] обиква [[живот]]а... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.|||}}
* ''Ако нямах свободата[[свобода]]та да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.''
 
 
{{цитат|Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият.||Сълзи и светци|}}
 
{{цитат|Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ.||Сълзи и светци|}}
 
* ''Жените се държат или като курви или като даскалици.''
{{цитат|Изглежда,Една че[[религия]] ползатаси ототива паметтаедва екогато самонейните еднапротивници -се даваопитват нида възможностзапазят дацелостта съжалявамей.||Сълзи и светци|}}
 
 
* ''Жените[[Жени]]те се държат или като курви, или като даскалици.''
 
 
{{цитат|Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Историята е динамизмът на жертвите.||Сълзи и светци|}}
 
{{цитат|Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки...||Сълзи и светци|}}
 
{{цитат|Музиката е пристан за изпепелените от щастие души.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки...||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Музиката[[Музика]]та е пристан за изпепелените от щастие души.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Открай време [[Бог]] избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.||Сълзи и светци|}}
 
{{цитат|Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.||Сълзи и светци|}}
 
{{цитат|Самотата[[Самота]]та ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде.||Залезът на мислите'', ''Le crépuscule des pensées|}}
 
{{цитат|Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват [[желания]]та. Търсенето на [[Щастие — Нещастие|щастие]] е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че [[Париж]] е най-отдалеченото от [[Рай — Ад|рая]] място?|||}}
 
{{цитат|Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват [[желания]]та. Търсенето на [[Щастие — Нещастие|щастие]] е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че [[Париж]] е най-отдалеченото от [[Рай — Адрай|рая]] място?|||}}
 
 
{{цитат|Упадъкът на паметта те прави метафизик.||Сълзи и светци|}}
 
 
{{цитат|Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат.||Сълзи и светци|}}
 
{{цитат|Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.||Сълзи и светци|}}
 
{{цитат|[[Човек]] - това вечно недоволно животно. Всяка негова [[дума]] или жест имат стойността на симптом.||Сълзи и светци|}}
 
 
* ''Човек забравя болката,но никога унижението.''
 
 
{{цитат|[[Шопен]] издигна пианото до висотата на охтиката||Сълзи и светци|}}