Петър I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 6:
}}
 
'''[[w:Петър Велики|Петър Алексеевич Романов]]''', известен като '''Петър Първи Велики''' ([[w:1672|1672]] [[w:1725|1725]]) е руски цар, впоследствие император-самодържец, и реформатор, отворил Русия за западноевропейско влияние.
 
 
{{Q|Ако има [[желание]], има хиляди начини; ако няма желание – има хиляди поводи!|||Есть желание, – тысяча способов; нет желания, – тысяча поводов!}}
{{цитат|По своята същност парите са артерия на войната.|||Деньги суть артерия войны}}
 
 
{{Q|Брадата е излишно бреме.|||Борода – лишняя тягота. }}
{{цитат|Да бъдеш пленник на любовницата си е по-лошо, отколкото да бъдеш военопленник; неприятелят може скоро да те освободи, докато женските окови са дълготрайни.|||Быть пленником любовницы хуже, нежели быть пленником на войне; у неприятеля скорее может быть свобода, а у женщины оковы долговременны.}}
 
 
{{Q|В чест на Нова година да се организират украсявания на елхи, да се забавляват децата, да се спускат с шейни от високо. А възрастните на [[пиянство]]то да не наблягат – за това си има други дни.|||В честь Нового года учинять украшения из елей, детей забавлять, на санках катать с гор. А взрослым людям пьянства и мордобоя не учинять – на то других дней хватает.}}
{{цитат|По-добре явен враг, отколкото ласкател и лицемер — такъв петни човечеството.|||}}
 
 
{{Q|Виждаш ли, братко, аз съм Цар, а по ръцете ми има мазоли; и всичко е само заради това, за да ви давам пример; и на стари години да видя достойни помощници и слуги на [[Отечество]]то!|||Видишь, братец, я и Царь, да у меня на руках мозоли; а всё от того: показать вам пример, и хотя под старость видеть мне достойных помощников и слуг Отечеству!}}
{{цитат|Който се страхува от нещастието, никога не достига щастието.|||}}
 
 
{{Q|Воини. Дойде вашият час, в който ще се реши съдбата на Отечеството. Не бива да си [[мисли]]те, че се сражавате за Петър, а за държавата, поверена на Петър, за своя род, за Отечеството.|||Воины. Вот пришел час, который решит судьбу Отечества. И так не должны вы помышлять, что сражаетесь за Петра, но за государство, Петру врученное, за род свой, за Отечество.}}
 
 
{{Q|[[Време]]то е като нагорещеното желязо – ако изстине, трудно се кове.|||Время подобно железу горящему, которое ежели остынет, неудобно к кованию будет. }}
 
 
{{Q|Все ми е едно дали си кръстен или обрязан – само бъди добър човек и си гледай [[работа]]та.|||По мне будь крещен или обрезан – едино, лишь будь добрый человек и знай дело.}}
 
 
{{Q|Всяка държава, която има само сухопътна войска, има една ръка; а ако има и флот – има вече две ръце.|||Всякое государство, которое единое войско сухопутное имеет, – одну руку имеет, а которое и флот имеет, – обе руки имеет. }}
 
 
{{Q|[[Разговор|Говори]] кратко, искай малко, отивай си бързо!|||Говори кратко, проси мало, уходи борзо!}}
 
 
{{Q|Гонете си дивите зверове, колкото ви е угодно: това забавление не е за мен. Аз съм длъжен извън държавата да преследвам дръзкия враг, а в държавата своя да укротявам дивите и твърдоглави поданици.|||Гоняйтесь за дикими зверями сколько угодно: эта забава не для меня. Я должен вне государства гоняться за отважным неприятелем, а в государстве моем укрощать диких и упорных подданных.}}
 
 
{{Q|Господ е дал на царете власт над народите, съвестта на хората е подвластна само на Христос.|||Господь дал царям власть над народами, но над совестью людей властен один Христос. }}
 
 
{{Q|Да забравяш службата си заради [[жена]] е непростимо. Да бъде пленник на любовница е по-лошо отколкото да си пленник на война; от неприятеля можеш да се освободиш, а при жената оковите са дълговечни.|||Забывать службу ради женщины непростительно. Быть пленником любовницы хуже, нежели пленником на войне; у неприятеля скорее может быть свобода, а у женщины оковы долговременны.}}
 
 
{{Q|За признанието – [[прошка]], за укриването – без помилване. По-добре явен [[грях]], отколкото таен.|||За признание – прощение, за утайку – нет помилования. Лучше грех явный, нежели тайный.}}
 
 
{{Q|[[Закон]]ите и указите следва да се пишат ясно, за да не се претълкуват. Правдата сред хората е малко, а [[коварство]]то им много. Под тях създават такива трапове, каквито са под укрепленията.|||Надлежит законы и указы писать ясно, чтоб их не перетолковывать. Правды в людях мало, а коварства много. Под них такие же подкопы чинят, как и под фортецию.}}
 
 
{{Q|[[Зло]]то тихо да лети не може.|||Зло тихо летать не может.}}
 
 
{{Q|Знатното дворянство трябва да се оценява според годността си. [[Глупак]]ът в моите очи е по-приемлив, ако е от ниско потекло, отколкото от знатно.|||Знатное дворянство по годности считать. Дурак сноснее в моих глазах из низкого роду, нежели из знатного.}}
 
 
{{Q|Когато Владетелят се подчинява на закона, то никой не ще дръзне да му се противи.|||Когда Государь повинуется закону, то да не дерзнёт никто противиться оному.}}
 
 
{{Q|Когато някой става да се изказва, други да не го прекъсват, но да го оставят да довърши, а след това друг да говори – както подхожда на почтени хора, а не като [[търг]]овките на женския [[пазар]].|||Кто станет говорить речи, другому — не перебивать, но дать окончить и потом другому говорить, как честным людям надлежит, а не как бабам-торговкам.}}
 
 
{{Q|Който е [[жесток]], не е [[герой]].|||Кто жесток, тот не герой.}}
 
 
{{Q|Който напусне позицията си без нареждане, или предаде другаря си, или удари на безчестен бяг, той ще бъде лишен и от [[чест]], и от [[живот]].|||Кто место свое без указу оставит или друга выдаст или бесчестный бег учинит, то оный будет лишен и чести и живота. }}
 
 
{{Q|Който се [[страх|бои]] от нещастията – [[щастие]] няма да види.|||Несчастья бояться – счастья не видать.}}
 
 
{{Q|Който се е клел на знамето веднъж, той трябва да устои до края…|||Кто к знамени присягал единожды, у оного до смерти стоять должен…}}
 
 
{{Q|[[Мир]]ът е хубаво нещо, но не бива да се дреме, за да не ни вържат ръцете, а и войниците ни да не станат баби.|||Мир хорошо; однако дремать не надлежит, чтоб не связали рук, да и солдаты чтоб не сделались бабами.}}
 
 
{{Q|Нареждам господа сенаторите да държат [[реч]]и, не с написани, а със свои [[думи]], за да се види глупостта на всеки.|||Указую господам сенаторам речь держать в присутствии не по написанному, а своими словами, дабы дурь каждого всякому видна была.}}
 
 
{{Q|Не е чиста работа да вземаш пари, а да постъпваш нечестно.|||Не добро брать серебро, а дела делать свинцовые. }}
 
 
{{Q|Не за това няма да те помилва, че си бил глупав и [[леност|ленив]], а заради това, че на твоя ум му е тясно край мене. На мене ми трябват изпълнителни работници.|||Не за то тебя не милую, что ты глуп или ленив, а за то, что при мне твоему уму тесно. А мне исполнительные работники нужны. }}
 
 
{{Q|Не извършвай ни една постъпка, ако не е от полза за [[слава]]та на Отечеството.|||Не делай ни одного поступка, коли он не надобен для славы Отечества. }}
 
 
{{Q|Не ние, а нашите правнуци ще летят из въздуха като птици.|||Не мы, а наши правнуки будут летать по воздуху, как и птицы. }}
 
 
{{Q|Небивалото се случва.|||Небываемое бывает.}}
 
 
{{Q|Неблагодарникът е човек без [[съвест]] и нему не бива да се вярва. По-добре явен [[враг]], отколкото подел [[ласкател]] и лицемер; такъв позори човечеството.|||Неблагодарный есть человек без совести, ему верить не должно. Лучше явный враг, нежели подлый льстец и лицемер; такой безобразит человечество.}}
 
 
{{Q|Никой да не се оправдава с незнанието на закона!|||Незнанием закона никто не отговаривайся! }}
 
 
{{Q|Офицерите да се отнасят бащински с войниците, защото ни един народ на този свят не е така послушен, както руския.|||Чтобы офицеры солдат отечески содержали, понеже ни единый народ в свете так не послушлив, яко российский.}}
 
 
{{Q|Офицерите са за войниците, както бащите за [[деца]]та.|||Офицеры суть солдатам, яко отцы детям. }}
 
 
{{Q|[[Пари]]те са артерията на [[война]]та.|||Деньги суть артерия войны.}}
 
 
{{Q|[[Победа]]та я печели военното [[изкуство]] и [[храброст]]та на пълководците, и неустрашимостта на войниците. Тяхната гръд е защитата и крепостта на Отечеството.|||Победу решает военное искусство и храбрость полководцев и неустрашимость солдат. Грудь их — защита и крепость Отечеству.}}
 
 
{{Q|По-добре гибел, отколкото позор!|||Лучше смерть, нежели позор!}}
 
 
{{Q|Подчиненият пред очите на началника трябва да има вид припрян и глуповат, за да не би с [[разум]]а си да смути началството…||из указ на Петър I от 9 декември 1709 г.|Подчиненный перед лицом начальствующим должен иметь вид лихой и придурковатый, дабы разумением своим не смущать начальство...}}
 
 
{{Q|Предчувствам, че руснаците все някога, а може би и още докато сме живи, ще засрамят и най-просветените народи с [[успех]]и в [[науки]]те, неуморимост в [[труд]]а и [[величие]]то на непоклатимата и гръмка слава.|||Я предчувствую, что россияне когда-нибудь, а может быть, при жизни нашей, пристыдят самые просвещенные народы успехами своими в науках, неутомимостью в трудах и величеством твердой и громкой славы.}}
 
 
{{Q|Разкош в двореца и ужасна [[бедност|нищета]] в селата. Ако подобно нещо бях видял в Русия, сам бих подпалил своя Петербург от четирите страни.||след посещението във Версай|Роскошь во дворце и ужасная нищета в деревнях. Кабы я увидал такое в России, то сам поджег бы свой Петербург с четырех сторон.}}
 
 
{{Q|[[Мислене|Разсъждението]] е над всички добродетели, понеже всяка добродетел без разум е пуста.|||Выше всех добродетелей рассуждение, ибо всякая добродетель без разума – пуста.}}
 
 
{{Q|С държавните доходи следва да се постъпва внимателно – за тях аз трябва да давам отчети на [[Бог]]а.|||С государственными доходами поступать надлежит осторожно – об них я должен отдать отчет Богу.}}
 
 
{{Q|Служа на [[Русия]]. И единствено на нея.|||Я России служу. Токмо ей одной. }}
 
 
{{Q|Удари адмиралски час (дванайсет часа) – време е да пием водка.|||Адмиральский час пробил (двенадцатый час) – пора водку пить.}}
 
 
{{Q|Що за проклета страна си ти, Русия – кога ще мръднеш поне малко?|||Что за Россия, заклятая страна, — когда же ты с места сдвинешься?}}
 
 
; Източници
 
* [http://hancheng.livejournal.com/38758.html Афоризмы Петра Алексеевича Романова]
 
* [http://matveevka71.ru/html/piter1.html Петр Первый и его епоха]