Василий Ключевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 7:
 
'''Васи́лий О́сипович Ключе́вски''' (рус. [[w:ru:Ключевский, Василий Осипович|Василий Осипович Ключевский]], 1841–1911) е руски историк, академик, автор на множество популярни афоризми за историята и живота.
<br/>
 
__NOTOC__
 
{{А Я}}
<br/>
== Б ==
{{цитат|[[Посредственост|Бездарните]] хора обикновено са най-взискателните [[критик|критици]]: без да са в състояние да извършат и най-простото от възможното, не знаейки какво и как да направят, те изискват от другите съвършено невъзможното.|||Бездарные люди – обыкновенно самые требовательные критики: не будучи в состоянии сделать простейшее из возможного и не зная, что и как делать, они требуют от других совсем невозможного.}}
 
Line 19 ⟶ 22:
 
{{цитат|Благотворителността по-скоро ражда потребности, отколкото задоволява нужди.|||Благотворительность – больше родит потребностей, чем устраняет нужд.}}
<br/>
 
== В ==
 
{{цитат|В [[борба]]та на лични интереси се формират не най-добрите от възможните, а най-възможните от добрите порядки|||Из борьбы личных интересов вырабатывается не лучший из возможных, а возможнейший из лучших порядков.}}
 
Line 52 ⟶ 55:
 
{{цитат|[[Въображение]]то затова е въображение, за да допълва действителността.|||Воображение – на то и воображение, чтобы восполнять действительность.}}
<br/>
 
== Г ==
 
{{цитат|Гледайки тези, които вярват в [[Бог]]а, така ти се иска да повярваш в [[дявол]]а.|||Смотря на них, как они веруют в Бога, так и хочется уверовать в черта.}}
 
 
{{цитат|Големият [[успех]] се състои от множество предвидени и обмислени детайли.|||Крупный успех составляется из множества предусмотренных и обдуманных мелочей.}}
<br/>
 
== Д ==
 
{{цитат|Да бъдеш [[ум]]ен значи да не питаш за това, на което не може да се [[отговор]]и.|||Быть умным – значит не спрашивать того, на что нельзя ответить.}}
 
Line 100 ⟶ 103:
 
{{цитат|Дружбата обикновено служи като преход от обикновеното запознанство към враждата.|||Дружба обыкновенно служит переходом от простого знакомства к вражде.}}
<br/>
 
== Е ==
 
{{цитат|[[Егоист]]ите най-много се оплакват от егоизма на другите, защото и най-много страдат от него.|||Эгоисты всех больше жалуются на эгоизм других, потому что всего больше от него страдают.}}
 
 
{{цитат|Една [[велик]]а [[идея]], осъществена в лоша среда, се превръща в поредица от нелепости.|||Великая идея в дурной среде превращаеться в ряд нелепостей.}}
<br/>
 
== Ж ==
 
{{цитат|[[Живот]]ът не е, за да живееш, а да [[чувства]]ш, че живееш.|||Жизнь не в том, чтобы жить, а в том, чтобы чувствовать, что живешь.}}
<br/>
 
== З ==
 
{{цитат|За да бъдеш добър преподавател, трябва да обичаш това, което преподаваш, и да обичаш тези, на които преподаваш.|||Чтобы быть хорошим преподавателем, нужно любить то, что преподаешь, и любить тех, кому преподаешь.}}
 
Line 133 ⟶ 136:
 
{{цитат|Защо хората толкова обичат да изучават своето минало, своята история? Може би защото човек, спънал се при бягане, обича, изправяйки се, да огледа мястото на своето падане.|||Почему люди так любят изучать свое прошлое, свою историю? Вероятно, потому же, почему человек, споткнувшись с разбега, любит, поднявшись, оглянуться на место своего падения.}}
<br/>
 
== И ==
 
{{цитат|[[Изкуство]]то е сурогат на живота, затова изкуството го обичат тези, на които не им е провървяло в живота.|||Искусство – суррогат жизни, потому искусство любят те, кому не удалась жизнь.}}
 
Line 163 ⟶ 166:
 
{{цитат|[[История]]та не учи на нищо, а само наказва за незнанието на уроците.|||История ничему не учит, а только наказывает за незнание уроков.}}
<br/>
 
== К ==
 
{{цитат|Как да не бъде умна, занимавайки се цял живот с такива глупаци.|||Как ей не быть умной, возясь всю жизнь с такими дураками.}}
 
Line 202 ⟶ 205:
 
{{цитат|Коя е най-умната жена? Тази, на която ти се иска да й благодариш, дори за отказа.|||Какая самая умная женщина? Та, которую хочется благодарить даже за отказ.}}
<br/>
 
== Л ==
 
{{цитат|Лошо нещо е да седиш между два стола – да се намираш между претенциите и способностите си, да изглеждаш твърде голям за малките цели и да се окажеш твърде малък за великите.|||Худая посадка между двух стульев – очутиться между своими притязаниями и способностями, казаться слишком великим для малых цел и оказаться слишком малым для великих.}}
 
Line 211 ⟶ 214:
 
{{цитат|Любувайки се как [[промяна|реформата]] преобразява руската старина, не сме догледали как руската старина преобразява реформата.|||Любуясь, как реформа преображала русскую старину, не доглядели, как русская старина преображала реформу.}}
<br/>
 
== М ==
 
{{цитат|[[Минало]]то трябва да се знае не защото е минало, а защото, отивайки си, е оставило своите последствия.|||Прошедшее нужно знать не потому, что оно прошло, а потому, что, уходя, не умело убрать своих последствий.}}
 
Line 250 ⟶ 253:
 
{{цитат|Мъжът слуша с ушите си, а жената – с очите си; първият, за да разбере какво му говорят, втората, за да се хареса на този, който й говори.|||Мужчина слушает ушами, женщина – глазами, первый – чтобы понять, что ему говорят, вторая чтобы понравиться тому, кто с ней говорит.}}
<br/>
 
== Н ==
 
{{цитат|На [[красив]]ите мъже жените им се любуват, умните ги обожават, в добрите се влюбват, от [[смел]]ите се боят, но се омъжват с [[охота]] за само силни.|||Красивыми мужчинами женщины любуются, умных – обожают, в добрых – влюбляются, смелых – боятся, но выходят замуж охотно только за сильных.}}
 
 
Line 292 ⟶ 295:
 
{{цитат|Някои хора умеят нищо да не правят.|||Иные умеют ничего не делать.}}
<br/>
 
== О ==
 
{{цитат|Обикновено се женят за надежда, а се омъжват за обещания. А понеже да изпълниш обещанието си е по-лесно, отколкото да оправдаеш чуждите надежди, то по-често се срещат разочаровани мъже, отколкото измамени жени.|||Обыкновенно женятся на надеждах, выходят замуж за обещания. А так как исполнить свое обещание гораздо легче, чем оправдать чужие надежды, то чаще приходится встречать разочарованных мужей, чем обманутых жен.}}
 
Line 307 ⟶ 310:
 
{{цитат|Очите не са огледало на [[душа]]та, а нейни огледални прозорци: през тях тя вижда улицата, но и улицата вижда душата.|||Глаза – не зеркало души, а её зеркальные окна: сквозь них она видит улицу, но улица видит душу.}}
<br/>
 
== П ==
 
{{цитат|Под [[свобода]] на [[съвест]]та обикновено разбират свобода от съвестта.|||Под свободой совести обыкновенно понимают свободу от совести.}}
 
Line 337 ⟶ 340:
 
{{цитат|Психологията, призвана да се превърне в наука за душата, се е превърнала в наука за нейното отсъствие.|||Психология, призванная стать наукой о душе, стала наукой об ее отсутствии.}}
<br/>
 
== Р ==
 
{{цитат|Разликата между духовенството и другите руски съсловия е, че тук има много пияници, а там – малко трезвени.|||Разница между духовенством и другими русскими сословиями: здесь много пьяниц, там мало трезвых.}}
 
Line 352 ⟶ 355:
 
{{цитат|Руското духовенство винаги е учело паството си не да познава и да обича Бога, а само да се бои от дяволите, които то самото е разплодило със своите попадии.|||Русское духовенство всегда учило паству свою не познавать и любить Бога, а только бояться чертей, которых оно же и расплодило со своими попадьями.}}
<br/>
 
== С ==
 
{{цитат|С всичко може да се гордее човек, дори с отсъствието на собствена [[гордост]]; както и от всичко може да сглупи – дори от собствения си ум.|||Всем можно гордиться, даже отсутствием гордости, как от всего можно одуреть, даже от собственного ума.}}
 
Line 397 ⟶ 400:
 
{{цитат|Сърцето на жената е бял лист хартия: на него никога нищо не можеш да прочетеш, но много можеш да напишеш, ако умееш да пишеш на такъв материал.|||Сердце женщины – белый лист бумаги: на нем никогда ничего не прочтешь, но многое напишешь, если умеешь писать на таком материале.}}
<br/>
 
== Т ==
 
{{цитат|[[Талант]]ът е искра Божия, от която човек обикновено изгаря, осветявайки със собствения си пожар пътя на другите.|||Талант – искра Божия, которой человек обыкновенно сжигает себя, освещая этим собственным пожаром путь другим.}}
 
Line 418 ⟶ 421:
 
{{цитат|Трябва не да се оплакваме от това, че умните хора са малко, а да благодарим на Бога за това, че въобще ги има.|||Надобно не жаловаться на то, что мало умных людей, а благодарить Бога за то, что они есть.}}
<br/>
 
== У ==
 
{{цитат|[[Ум]]ът загива от [[противоречия]]та, а сърцето се храни от тях. Може да ненавиждаме човека като подлец, а може и да загинем за него, като за наш ближен.|||Ум гибнет от противоречий, а сердце ими питается. Можно ненавидеть человека, как подлеца, а можно умереть за него, как за ближнего.}}
<br/>
 
== Ф ==
 
{{цитат|Фанатизмът в името на реда може да доведе до анархия.|||Фанатизм во имя порядка готов внести анархию.}}
<br/>
 
== Х ==
 
{{цитат|[[Характер]]ът – това е власт над самия себе си; талантът – власт над другите.|||Характер – власть над самим собой, талант – власть над другими.}}
 
Line 436 ⟶ 439:
 
{{цитат|Хората живеят в идолопоклонство пред идеалите, а когато не достигат идеали, те идеализират идолите.|||Люди живут идолопоклонством перед идеалами, и, когда недостает идеалов, они идеализируют идолов.}}
<br/>
 
== Ц ==
 
{{цитат|Цялата разлика между умния и глупавия е само в едно: първият винаги ще помисли и рядко ще се изкаже, вторият винаги ще се изкаже и никога няма да помисли.|||Вся разница между умным и глупым в одном: первый всегда подумает и редко скажет, второй всегда скажет и никогда не подумает.}}
<br/>
 
== Ч ==
 
{{цитат|Често бъркат [[наука]]та със [[знание]]то. Това е грубо недоразумение. Науката е не само знание, но и съзнание, т.е. умението да използваш знанието както трябва.|||Науку часто смешивают со знанием. Это грубое недоразумение. Наука есть не только знание, но и сознание, т.е. уменье пользоваться знанием как следует.}}
 
Line 448 ⟶ 451:
 
{{цитат|[[Човек]]ът е най-голямото животно на този свят.|||Человек – это величайшая скотина в мире.}}
<br/>
 
== Щ ==
 
{{цитат|[[Щастие]]то не е да живееш благополучно, а да разбереш и почувстваш в какво се състои то.|||Счастье не в том, чтобы прожить благополучно, а в том, чтобы понять и почувствовать, в чем может оно состоять.}}