Либертинецът: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Нова страница: мини|дясно|200п|<center>Надписите от плаката '''Либертинецът''' ...
 
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[картинка:The Libertine film Inscription (2004).jpg|мини|дясно|200п|<center>Надписите от плаката]]
 
'''Либертинецът''' или '''Развратникът''' (англ. [[w:en:The Libertine (2004 film)|''The Libertine'']], 2004) е британскa историческа драма на режисьора Лорънс Дънмор, адаптация по едноименната пиеса на Стивън Джефри. Посветена е на прочутия английски поет от 17-ти век [[w:Джон Уилмът|Джон Уилмът, граф Рочестър]], известен с разкрепостения си начин на живот и остро-сатиричната поезия. УчастватВъв филма участват [[Джони Деп]], [[Джон Малкович]], [[Саманта Мортън]] и др.
 
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Позволете да съм искрен от самото начало. Вие няма да ме харесате! Господата ще ми завидят, дамите ще се отвратят. Сега не ме харесвате, а в последствие ще ме харесвате все по-малко. <br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Дами, едно съобщение: готов съм по всяко време. Това не е [[хвалба]], нито лично мнение, а медицински факт. Обичам да си го размахвам. И вие ще гледате как го правя и ще въздишате... По-добре недейте. Ще си навлечете само неприятности. По-добре да гледате отстрани и да си вадите заключения, отколкото да ви бръкна под фустата. <br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Господа, отчаянието не е решение. За вас важи същото предупреждение. Задръжте мижавите си ерекции, докато не се изкажа. А после, когато развъртите сопата, а в това не се съмнявайте, ще очаквам добро представяне. И ще се разбера, ако ме изложите. ... Искам да изпитвате онова, което съм изпитвал някога и сега. И да поразмишлявате... И той ли е усетил същото потръпване? Нима е знаел нещо още по-специфично? Или всички блъскаме глава в стената на назиданието, в онзи бляскав, ала тягостен момент? <br/>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Това е всичко. Това е моят пролог. Без ведри рими и без мнима скромност. Но и надали сте я очаквали. Аз съм Джон Уилмът, втори граф на Рочестър. И не настоявам да ме харесвате.''
 
<hr width="50%" />
Ред 12:
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Уж бленувам да се върна в Лондон, но се натъквам все на хора като вас. Тук цари пълен хаос. Баща ми рискува[[риск]]ува живота си за това посмешище Чарлз.''<br/>'''Джордж Етъридж''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Помилва ли те? ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Той мене – да, но аз него – никога.''
 
<hr width="50%" />
Ред 32:
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''На каква възраст сте, г-н Даунс? ''<br/>'''Били Даунс''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''На 18, милорд. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Млади момко, тази компания ще ви погуби. Не се смейте. Въпросът[[Въпрос]]ът е сериозен. ... А изказът ви издава, че сте възпитаник на празнословния Кеймбридж с ангелчета на всеки ъгъл.''
 
<hr width="50%" />
Ред 48:
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Липсвах ли ти? ''<br/>'''Джейн''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Парите[[Пари]]те ти ми липсваха. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Чудесно. Не понасям курви, които имат чувства.''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Чарлз ІІ''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Ще получа пари, ако се мазня на парламента. Но не желая да лапам мухите като баща си. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Ами тогава лапайте други работи. ''<br/>'''Чарлз ІІ''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Когато за пръв път влезе в двореца, ти беше едва на 18 години. Усещаше се полъхът на арогантността, но бе напълно приемливо. Оттогава минаха десет години. Нещата се промениха. Трябва да давам вид на отговорен човек. Напълно трезвен. Искам да си до мен. Затова те повиках. Искам да се заемеш с нова роля. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Тук, в театъра? ''<br/>'''Чарлз ІІ''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Не, в Камарата на лордовете. Баща ти ме спаси, когато животът ми бе застрашен, а аз се погрижих за него и за теб. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Заключихте ме в Тауър. ''<br/>'''Чарлз ІІ''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Но след това те освободих. [[Време]] е да си платиш дълговете. Хората се вслушват в Джон Уилмътмитедумите ти. В камаратаКамарата можеш да произнасяш знаменит речи[[реч]]и, които да влияят върху събитията. Всеки може да роптае. Най-малкото е по-забавно. Но идва един момент, в който не е зле да подкрепяш нещо. ''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Харис (директор на трупата)''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Не мога да обучавам човек, който няма [[желание]] да се [[учение|учи]].''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Все още забелязвате хората, които не ви харесват. Самите те попадат в две категории: [[глупаци]] и завистници[[завист]]ници. След пет години глупаците ще ви харесат, но завистниците – никога.''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Джордж Етъридж''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Та тя не става за [[актриса]]. ''<br/>'''Били Даунс''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Нито умее да декламира, нито има нужната поза. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Залагам 20 гвинеи, че ще стане най-вълнуващата актриса в града. ''<br/>'''Чарлз Саквил''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Разсъждаваш с долната си глава. Ами повъргаляйте се малко и да приключваме. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Приемаш ли облога? ''<br/>'''Джордж Етъридж''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Но ти нямаш 20 гвинеи, приятелю. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Приемаш ли облога? ''<br/>''(стискат си ръце)''<br/>'''Чарлз Саквил''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Е, като няма да си сваляме гащите, поне да идем да пийнем.''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Лизи Бари''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Истината[[Истина]]та се плаща прескъпо.''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Лизи Бари''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Смятам, че мъжете[[мъже]]те са препятствие, което трябва да се преодолее.''
 
<hr width="50%" />
Ред 88:
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Искам да ме трогнете. В живота не изпитвам [[чувства]]. Затова търся чувственост в театъра.''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Животът[[Живот]]ът е безсилен. Повсеместният произвол го убива. Каквото и да сторя, е без значение. Но в театъра[[театър]]а... всяко действие, [[добро]] или [[зло]], има последици. Ако изпуснем носна кърпа, малко по-късно ще ни удушат с нея. Театърът е моят [[опиат]]. ''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Лизи Бари''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''…Във всеки миг жената[[жена]]та е длъжна да подозира мъжа?''
 
<hr width="50%" />
Ред 104:
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Трябва да споделям мислите[[мисли]]те си, защото онова, което е в ума ми, е далеч по-интересно от случващото се извън него. ''<br/>'''Окур''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Но така сте невъзможен за съжителстване. ''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Винаги искам да съм добър, когато сме заедно, скъпа моя, но след няколко седмици откривам, че нямам тази [[дарба]]. В ума[[ум]]а си съм някъде другаде.''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Лейди Рочестър-майка''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Всеки може да [[пиене|пие]] до припадък. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Но малцина с моята целеустременост[[цел]]еустременост. ''<br/>'''Лейди Рочестър-майка''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Ние, благородниците, се извисяваме над повика на плътта. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Самата истина е това. Имаме желязна [[воля]]. ''<br/>'''Лейди Рочестър-майка''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Надявам се. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''А ако сме извратени и използваме волята си за порочни занимания? ''<br/>'''Майка''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Тогава ще се взрем дълбоко в себе си, за да изкореним злината. ''<br/>'''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Тя е пуснала дълбоки корени, майко.''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Джон Уилмът''':&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Лизи Бари! Странях от любовта[[любов]]та ти, но сега се стремя към нея! Изпробвай любовта ми, когато сметнеш за удачно. Изпробвай ме. Аз няма да се проваля! ''
 
<hr width="50%" />
 
* '''Лизи Бари''' (към Джон Уилмът):&nbsp;&nbsp;&nbsp;''Ти изискваш толкова много от мен и толкова малко от себе си. Ти пое дребната ми дарба и я излъска, докато не заблестя. Но захвърли собствения си [[талант]]. ... Ако у тебе нещо е очарователно, у мене е порок.''