Разлика между версии на „Георги Калоянчев“

събота 19 ноември 2011 сряда 19 юни 2013 понеделник 23 септември 2013
(todor)
(събота 19 ноември 2011 сряда 19 юни 2013 понеделник 23 септември 2013)
== За него ==
 
* ''…За шейсетгодишнината на '''Георги Калоянчев''' написах пиесата „Господин Балкански“, която има [[живот]] и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е на [[Алеко Константинов|Алеко]], но с премиерата на тази пиеса бе свързано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и направили забележка на Станислав Стратиев, тогава директор на Сатиричния театър, че в текста прекалено много се хулят [[философ]]ите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански никак не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, тъй като и без туй в ЦК, а и в Политбюро, имало настроения срещу по-ерудираните, по-научните кадри в партийното ръководство.<br/><br/>Класическото съчетание "някои хора" си живурка и днес и не говори добре за дните, в които живеем. Аз лично подозирах защо по-неуките в ЦК ще се идентифицират с бай Ганьо, но си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на главния герой, който завършваше с [[думи]]те: „Може да си мислят някои, че на бая ви Ганя времето е минало, ама ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“ Е това "ваш съм" силно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш при това. Махнете го това "ваш съм"!<br/><br/>Откровено казано, все едно ми беше дали '''Калоянчев''' ще казва "ваш съм" – пиесата достатъчно добре го доказваше. Жалко беше това изискване, но аз, за всеки случай, рекох на Калата: "Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!" "Добре, Жоро!" отвърна той.<br/><br/>Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и завърши тържествуващо:<br/><br/>– Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!…<br/><br/>Такъв е '''Калоянчев''' – актьорозавър!<br/><br/>Може би две години по-късно, Сатиричният театър гостува на сцената на Пловдивския античен театър. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних всред публиката. Между другото, бях чул, че на артистите вече им е дошло до гуша да повтарят все един и същ текст и са започнали да импровизират. Калоянчев на първо място.Това беше естествено, особено за Сатиричния театър. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, дойде сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, народният артист Георги Калоянчев, завърши спора си с Гуньо, като възкликна:<br/><br/>– Педераст, с педераст!<br/><br/>Публиката се зарадва. Тя обича, когато се говорят подобни неща от сцената, но не си го признава.<br/><br/>След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и изненадано попита:<br/><br/>— Ама ти тука ли си?<br/><br/>– Тука съм, КалиКалояне – тъй му викахме на галено.<br/><br/>– Гледа ли?<br/><br/>– Гледах.<br/><br/>Той се замисли за миг.<br/><br/>– А чу ли, като го нарекох педераст с педераст.<br/><br/>– Чух.<br/><br/>– Нали не беше хубаво – изрече Георги Калоянчев с каещ се тон.<br/><br/>– Не, КалиКалояне.<br/><br/>На следващото представление той повтори същото.<br/><br/>Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: "Жив съм, ваш съм!", без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го съдя, но нейсе.''
::— [[Георги Данаилов]], из [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5565&Level=2 Доколкото си спомням 2]
 
Анонимен потребител