{{цитат|Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!|||}}
{{цитат|Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другитедумите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на [[разказвач]], а поради липса на слушател, който да те разбере.|||}}
{{цитат|Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.|||}}
