Ейбрахам Линкълн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Автор
| Име = Ейбрахам Линкълн
| Цвят =
| Снимка = Abraham Lincoln head on shoulders photo portrait.jpg
| Уикипедия = Ейбрахам Линкълн
Line 8 ⟶ 7:
}}
 
'''[[w:Ейбрахам Линкълн|Ейбрахам Линкълн]]''' (англ. [[w:en:Abraham Lincoln|''Abraham Lincoln'', [[w:1809|1809]], - [[w:1865|1865]]1809–1865) е 16-тият поред президент на САЩ, ръководил страната по време на Гражданската война в Америка 1861-1865 г.
 
 
* ''Вероятността да паднем в борбата[[борба]]та не трябва да ни пречи да оказваме подкрепа в кауза, която смятаме за справедлива[[справедлив]]а; на мен тази вероятност няма да ми попречи.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения|реч за финансовите подразделения]], 26 дек.1839 г.</small>
 
 
{{цитат|Всичко, което зная, съм научил от книгите[[книги]]те.|||}}
 
 
Line 22 ⟶ 21:
 
 
* ''Зная, че американският[[америка]]нският Народ е много привързан към своята изпълнителна [[власт]]; зная, че американците са готови на големи страдания в името на тази власт; зная, че те са готови дълго и търпеливо да понасят злините, преди да им хрумне, че могат да сменят тази власт с друга.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Извисяващият се [[гений]] презира утъпканата пътека. Той търси неизследвани до този момент области. … Не смята, че има достатъчно [[слава]] в това да служиш под нечие ръководство. Презира това да върви по стъпките на някой предшественик, колкото и знаменит да е бил този човек. Мъчи го изпепеляващата жажда да получи отличие… А когато такъв човек се появи, се налага хората да се съюзяват, да се свързват с властта и закона[[закон]]а - макар като цяло да са интелигентни, – за провалят неговите планове[[план]]ове.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''…Когато действа духът на '''тълпокрацията''', разпрострял се … навсякъде в държавата[[държава]]та, дори и най-здравия вал на една изпълнителна власт … може лесно да бъде срутен и заличен…''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Легитимната [[цел]] на управлението е да направи за човешката общност онова, което тя има нужда да бъде направено за нея, но което тя самата или изобщо не може да направи, или не може да направи достатъчно добре за отделния [[човек]] в качеството му на индивид.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Бележки за управлението|бележки за управлението]], ок. 1954 г.</small>
 
Line 41 ⟶ 40:
 
 
* ''…Макар да са изписани томове, за да се доказва, че робството[[роб]]ството е много хубаво нещо, досега не сме чули човек, който да иска да се възползва от това като самият той стане роб.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Бележки за робството|бележки за робството]], ок. 1954 г.</small>
 
 
{{цитат|Можеш да лъжеш целия народ за известно [[време]]. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време.|||You may fool all the people some of the time; you can even fool some of the people all the time; but you can’t fool all of the people all the time.}}
 
 
{{цитат|Не искам да бъда нито роб, нито робовладелец. Това е израз на моето разбиране за [[демокрация]].|||}}
 
 
Line 54 ⟶ 53:
 
 
* ''Нека всеки американец, всеки, обичащ свободата[[свобода]]та, всеки, желаещ доброто[[добро]]то на своите потомци, се закълне в пролятата от Революцията[[Революция]]та кръв никога да не нарушава и по най-незначителен начин законите на страната и никога да не проявява търпимост към нарушаването им от страната на други хора. Както патриотите[[патриот]]ите от седемдесет и шества година постъпиха, за да подкрепят Декларацията на независимост, с което подкрепиха Конституцията й и законността, така нека и всеки американец обещае като залог своя [[живот]], собствеността си и свещеното си [[достойнство]]; нека всеки помни, че да нарушиш закона е равносилно на това да нагазиш в кръвта на своя баща и да обезсмислиш естеството на свободата както и за себе си, така и за своите [[деца]]. Нека всяка американска майка вдъхва на проговарящото дете, гукащо в скута й, уважение към закона; нека това се преподава в училищата[[училища]]та и колежите; нека е записано в читанките, тетрадките и алманасите, нека бъде проповядвано от амвона, възвестявано в законодателните събрания и прилагано в съдебните зали. С една [[дума]], нека това стане политическата [[религия]] на нацията, и нека старите и младите[[млад]]ите, богатите[[богат]]ите и [[бедност|бедните]], сериозните и веселите[[весел]]ите, съществата от всеки пол и говорещите на който и да е [[език]], с всякакъв цвят на кожата и във всяко положение, неспирно принасят своята жертва върху нейните олтари.<br/>И докато едно подобно чувство непрекъснато и навсякъде, пък дори и като цяло преобладава сред народа, напразни ще бъдат всички усилия, безплодни – всички опити да бъде погазена националната свобода.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Нека никой, който смята, че е прав, не се поколебава – и ние може да успеем. Но ако в крайна сметка се провалим[[провал]]им, така да бъде. Все още ни остава гордата[[горд]]ата утеха, да можем да кажем на съвестта си, на изчезналата сянка, хвърляна от свободата в нашата страна, че ние винаги сме готови да защитаваме приветстваната от нашите убеждения кауза, пред която благоговеят сърцата ни, дори ако е изпаднала в беда, окована и измъчвана.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения|реч за финансовите подразделения]], 26 дек.1839 г.</small>
 
 
* ''Ние обаче знаем, че мъдростта[[мъдрост]]та и патриотизмът в държавната уредба, при институции като нашите, са съвсем неефективни и безполезни, ако не се подкрепят от [[увереност|вярата]] и предаността на народа.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Слово в памет на Закари Тейлър|слово в памет на Закари Тейлър]], 25 юли 1850 г.</small>
 
 
* ''Ние предложихме на всички да бъде предоставена възможност и очакваме слабите да станат по-силни, невежите – по-мъдри, а всички заедно да бъдат по-добри и по-щастливи[[щастлив]]и.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Бележки за робството|бележки за робството]], ок. 1954 г.</small>
 
 
{{цитат|Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец[[лъже]]ц.|||}}
 
 
Line 77 ⟶ 76:
 
 
{{цитат|Побеждавам враговете[[враг]]овете си, превръщайки ги в приятели.|||}}
 
 
* ''Поради … случаите, когато извършителите на такива [престъпни] деяния остават ненаказани, онези, които не зачитат закона в мислите[[мисли]]те си, биват насърчавани да не го зачитат и с действията си, и понеже няма какво да ги удържа, освен страхът[[страх]]ът от наказанието[[наказание]]то, те стават непълно неудържими. И тъй като винаги са смятали изпълнителната власт за най-гибелната напаст, те превръщат в празник възпирането на нейните действия и се молят най-вече за нейното цялостно унищожение. Докато, от друга страна, на добрите хора - на онези, които обичат спокойствието, които желаят да живеят, спазвайки законите, и се радват на получените блага, на онези, които са готови да пролеят кръвта си за защита на своята [[родина]], когато виждат как се разсипва тяхната собственост, как семействата им не са зачитани, как животът им е излаган в [[опасност]] и понасят физически щети, и като не виждат знак за някаква промяната към по-добро в [[бъдеще]] - на тях изпълнителната власт им омръзва и опротивява, тъй като не им предоставя закрила, и те не се противопоставят особено на [[промяна]], при която според техните представи няма какво да губят.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Слово в памет на Закари Тейлър|слово в памет на Закари Тейлър]], 25 юли 1850 г.</small>
 
 
* ''…Пред лицето на света аз се заклевам във вечна вярност към справедливата кауза – така, както я разбирам аз – на земята на моя живот, на моята свобода и на моята [[любов]]. Нима има човек, мислещ като мен, който не би положил без страх клетвата, която давам?''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения|реч за финансовите подразделения]], 26 дек.1839 г.</small>
 
 
* ''Президентството, дори и за най-опитните [[политици]] не е венец от рози… Няма човешко същество, което да заеме този пост и да избегне критиката[[критика]]та.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Слово в памет на Закари Тейлър|слово в памет на Закари Тейлър]], 25 юли 1850 г.</small>
 
 
* ''Разумът[[Разум]]ът – хладен, пресметлив и безстрастен – трябва да ни снабди с всички средства за подкрепа и защита в бъдеще.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
Line 100 ⟶ 99:
 
 
* ''Това е в противоречие с наученото като [[истина]] от историята[[история]]та на света - предположението, че амбициозните и надарени хора ще спрат да се появяват сред нас.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
Line 108 ⟶ 107:
 
 
* ''Фактът, че всеки човек може да се образова поне умерено и така да бъде в състояние да прочете историята на собствената си страна, а и на други страни, като по този начин надлежно оцени какво струват нашите свободни институции, изглежда цел от жизненоважно значение дори поради тази единствена причина, да не говорим пък за предимствата от това и за удовлетворението, когато всички ще могат да четат [[Библия|Светото писание]], както и други [[творби]]. От своя страна желая да доживея времето, когато образованието[[образование]]то, а посредством него и моралът[[морал]]ът, здравомислието, предприемчивостта и трудолюбието[[труд]]олюбието ще се отнасят до много повече хора, отколкото сега; ще се радвам, стига да е по силите[[сили]]те ми, да допринеса с нещо за напредъка на всяко начинание, криещо тенденцията да се стигне по-скоро до този щастлив период.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Послание до жителите на окръг Сангъмън|послание до жителите на окръг Сангъмън]], 9 март 1832 г.</small>