Ейбрахам Линкълн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 9:
 
'''[[w:Ейбрахам Линкълн|Ейбрахам Линкълн]]''' (''Abraham Lincoln'', [[w:1809|1809]] - [[w:1865|1865]]) е 16-тият поред президент на САЩ, ръководил страната по време на Гражданската война в Америка 1861-1865 г.
 
 
* ''Вероятността да паднем в борбата не трябва да ни пречи да оказваме подкрепа в кауза, която смятаме за справедлива; на мен тази вероятност няма да ми попречи.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения|реч за финансовите подразделения]], 26 дек.1839 г.</small>
 
 
{{цитат|Всичко, което зная, съм научил от книгите.|||}}
 
 
* ''…Винаги сме готови да защитаваме приветстваната от нашите убеждения кауза, пред която благоговеят сърцата ни, дори ако е изпаднала в беда, окована и измъчвана.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения|реч за финансовите подразделения]], 26 дек.1839 г.</small>
 
 
* ''Зная, че американският Народ е много привързан към своята изпълнителна власт; зная, че американците са готови на големи страдания в името на тази власт; зная, че те са готови дълго и търпеливо да понасят злините, преди да им хрумне, че могат да сменят тази власт с друга.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Извисяващият се гений презира утъпканата пътека. Той търси неизследвани до този момент области. … Не смята, че има достатъчно слава в това да служиш под нечие ръководство. Презира това да върви по стъпките на някой предшественик, колкото и знаменит да е бил този човек. Мъчи го изпепеляващата жажда да получи отличие… А когато такъв човек се появи, се налага хората да се съюзяват, да се свързват с властта и закона - макар като цяло да са интелигентни, – за провалят неговите планове.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''…Когато действа духът на тълпокрацията, разпрострял се … навсякъде в държавата, дори и най-здравия вал на една изпълнителна власт … може лесно да бъде срутен и заличен…''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Легитимната цел на управлението е да направи за човешката общност онова, което тя има нужда да бъде направено за нея, но което тя самата или изобщо не може да направи, или не може да направи достатъчно добре за отделния човек в качеството му на индивид.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Бележки за управлението|бележки за управлението]], ок. 1954 г.</small>
 
 
{{цитат|Лицемерът е човек, който, след като е убил родителите, си моли за снизхождение, с основанието, че е сирак.|||}}
 
 
* ''…Макар да са изписани томове, за да се доказва, че робството е много хубаво нещо, досега не сме чули човек, който да иска да се възползва от това като самият той стане роб.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Бележки за робството|бележки за робството]], ок. 1954 г.</small>
 
 
{{цитат|Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време.|||You may fool all the people some of the time; you can even fool some of the people all the time; but you can’t fool all of the people all the time.}}
 
{{цитат|Лицемерът е човек, който, след като е убил родителите си моли за снизхождение, с основанието, че е сирак.|||}}
 
{{цитат|Не искам да бъда нито роб, нито робовладелец. Това е израз на моето разбиране за демокрация.|||}}
 
 
{{цитат|Не можеш да промениш вятъра, но можеш да обърнеш платното.|||}}
 
 
* ''Нека всеки американец, всеки, обичащ свободата, всеки, желаещ доброто на своите потомци, се закълне в пролятата от Революцията кръв никога да не нарушава и по най-незначителен начин законите на страната и никога да не проявява търпимост към нарушаването им от страната на други хора. Както патриотите от седемдесет и шества година постъпиха, за да подкрепят Декларацията на независимост, с което подкрепиха Конституцията й и законността, така нека и всеки американец обещае като залог своя живот, собствеността си и свещеното си достойнство; нека всеки помни, че да нарушиш закона е равносилно на това да нагазиш в кръвта на своя баща и да обезсмислиш естеството на свободата както и за себе си, така и за своите деца. Нека всяка американска майка вдъхва на проговарящото дете, гукащо в скута й, уважение към закона; нека това се преподава в училищата и колежите; нека е записано в читанките, тетрадките и алманасите, нека бъде проповядвано от амвона, възвестявано в законодателните събрания и прилагано в съдебните зали. С една дума, нека това стане политическата религия на нацията, и нека старите и младите, богатите и бедните, сериозните и веселите, съществата от всеки пол и говорещите на който и да е език, с всякакъв цвят на кожата и във всяко положение, неспирно принасят своята жертва върху нейните олтари.<br/>И докато едно подобно чувство непрекъснато и навсякъде, пък дори и като цяло преобладава сред народа, напразни ще бъдат всички усилия, безплодни – всички опити да бъде погазена националната свобода.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Нека никой, който смята, че е прав, не се поколебава – и ние може да успеем. Но ако в крайна сметка се провалим, така да бъде. Все още ни остава гордата утеха, да можем да кажем на съвестта си, на изчезналата сянка, хвърляна от свободата в нашата страна, че ние винаги сме готови да защитаваме приветстваната от нашите убеждения кауза, пред която благоговеят сърцата ни, дори ако е изпаднала в беда, окована и измъчвана.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения|реч за финансовите подразделения]], 26 дек.1839 г.</small>
 
 
* ''Ние обаче знаем, че мъдростта и патриотизмът в държавната уредба, при институции като нашите, са съвсем неефективни и безполезни, ако не се подкрепят от вярата и предаността на народа.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Слово в памет на Закари Тейлър|слово в памет на Закари Тейлър]], 25 юли 1850 г.</small>
 
 
* ''Ние предложихме на всички да бъде предоставена възможност и очакваме слабите да станат по-силни, невежите – по-мъдри, а всички заедно да бъдат по-добри и по-щастливи.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Бележки за робството|бележки за робството]], ок. 1954 г.</small>
 
 
{{цитат|Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец.|||}}
 
 
* ''Онова, което никога не би могло да бъде постигнато от врага нашественик, е свършено от тихата артилерия на времето: крепостните стени са изравнени със земята.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
{{цитат|Побеждавам враговете си, превръщайки ги в приятели.|||}}
 
 
{{цитат|Всичко, което зная, съм научил от книгите.|||}}
* ''Поради … случаите, когато извършителите на такива [престъпни] деяния остават ненаказани, онези, които не зачитат закона в мислите си, биват насърчавани да не го зачитат и с действията си, и понеже няма какво да ги удържа, освен страхът от наказанието, те стават непълно неудържими. И тъй като винаги са смятали изпълнителната власт за най-гибелната напаст, те превръщат в празник възпирането на нейните действия и се молят най-вече за нейното цялостно унищожение. Докато, от друга страна, на добрите хора - на онези, които обичат спокойствието, които желаят да живеят, спазвайки законите, и се радват на получените блага, на онези, които са готови да пролеят кръвта си за защита на своята родина, когато виждат как се разсипва тяхната собственост, как семействата им не са зачитани, как животът им е излаган в опасност и понасят физически щети, и като не виждат знак за някаква промяната към по-добро в бъдеще - на тях изпълнителната власт им омръзва и опротивява, тъй като не им предоставя закрила, и те не се противопоставят особено на промяна, при която според техните представи няма какво да губят.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Слово в памет на Закари Тейлър|слово в памет на Закари Тейлър]], 25 юли 1850 г.</small>
 
 
* ''…Пред лицето на света аз се заклевам във вечна вярност към справедливата кауза – така, както я разбирам аз – на земята на моя живот, на моята свобода и на моята любов. Нима има човек, мислещ като мен, който не би положил без страх клетвата, която давам?''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Реч за финансовите подразделения|реч за финансовите подразделения]], 26 дек.1839 г.</small>
 
 
* ''Президентството, дори и за най-опитните политици не е венец от рози… Няма човешко същество, което да заеме този пост и да избегне критиката.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Слово в памет на Закари Тейлър|слово в памет на Закари Тейлър]], 25 юли 1850 г.</small>
 
 
* ''Разумът – хладен, пресметлив и безстрастен – трябва да ни снабди с всички средства за подкрепа и защита в бъдеще.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''…Самото заключение, че никога не може да изникне опасност, би било извънредно опасно.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Това е в противоречие с наученото като истина от историята на света - предположението, че амбициозните и надарени хора ще спрат да се появяват сред нас.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд|обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд]], 27 ян. 1838 г.</small>
 
 
* ''Управлението не бива да се намесва в нищо, което хората сами могат да направят добре за себе си.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Бележки за управлението|бележки за управлението]], ок. 1954 г.</small>
 
 
* ''Фактът, че всеки човек може да се образова поне умерено и така да бъде в състояние да прочете историята на собствената си страна, а и на други страни, като по този начин надлежно оцени какво струват нашите свободни институции, изглежда цел от жизненоважно значение дори поради тази единствена причина, да не говорим пък за предимствата от това и за удовлетворението, когато всички ще могат да четат Светото писание, както и други творби. От своя страна желая да доживея времето, когато образованието, а посредством него и моралът, здравомислието, предприемчивостта и трудолюбието ще се отнасят до много повече хора, отколкото сега; ще се радвам, стига да е по силите ми, да допринеса с нещо за напредъка на всяко начинание, криещо тенденцията да се стигне по-скоро до този щастлив период.''
:— <small>из [[s:Ейбрахам Линкълн: Послание до жителите на окръг Сангъмън|послание до жителите на окръг Сангъмън]], 9 март 1832 г.</small>
 
 
{{цитат|[[Характер]]ът е като дърво, а репутацията е неговата сянка. Ние се грижим за сянката, но всъщност трябва да се грижим за дървото.|||}}