Лев Толстой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ca:Lev Tolstoi
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Толстой|Толстой}}
 
{{автор
| Име = Лев Толстой
Line 11 ⟶ 13:
 
 
{{Цитат|Ако доброто[[добро]]то има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.|||}}
 
{{Цитат|Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие — убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.|||}}
 
{{Цитат|Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.|||}}
{{Цитат|Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на [[животни]]те за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие — убийство, което е несъвместимо с [[морал]]ното [[чувство]].|||}}
 
 
{{Цитат|Ако някой се съмнява в неразделността на [[мъдрост]]та и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават [[глупост]]та и егоизмът.|||}}
 
 
{{Цитат|Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.|||}}
 
{{Цитат|Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.|||}}
 
{{Цитат|[[Власт]]та като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и [[разум]]а.|||}}
 
 
{{Цитат|Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.|||}}
 
{{Цитат|Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.|||}}
 
{{Цитат|Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.|||}}
{{Цитат|Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да [[промени]] себе си.|||}}
{{Цитат|Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.|||}}
 
{{Цитат|Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.|||}}
 
{{Цитат|Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.|||}}
{{Цитат|Всички [[мисли]], които имат огромни последствия, са прости.|||}}
{{Цитат|Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.|||}}
 
 
{{Цитат|Всяка мисъл, изразена с [[думи]], е [[сила]], действието на която е безпределно.|||}}
 
 
{{Цитат|Главното изискване за всяко [[изкуство]] е чувството за мярка.|||}}
 
 
{{Цитат|Да се бориш срещу [[насилие]]то с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен [[борба]] и саможертва - саможертва докрай.|||}}
 
 
{{Цитат|[[Егоизъм|Егоизмът]] е лудост. Лудостта е егоизъм.|||}}
 
 
{{Цитат|Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.|||}}
 
 
{{Цитат|Едно от най-опасните изречения е: „Всички правят така.“|||}}
 
 
{{Цитат|Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право. <br>Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.||из романа "Възкресение", I част, 59 глава, откъдето тръгва определението, че "човекът на Толстой е като река"|Одно из самых обычных и распространенных суеверий то, что каждый человек имеет одни свои определенные свойства, что бывает человек добрый, злой, умный, глупый, энергичный, апатичный и т. д. Люди не бывают такими. Мы можем сказать про человека, что он чаще бывает добр, чем зол, чаще умен, чем глуп, чаще энергичен, чем апатичен, и наоборот; но будет неправда, если мы скажем про одного человека, что он добрый или умный, а про другого, что он злой или глупый. А мы всегда так делим людей. И это неверно.<br>Люди, как реки: вода во всех одинакая и везде одна и та же, но каждая река бывает то узкая, то быстрая, то широкая, то тихая, то чистая, то холодная, то мутная, то теплая. Так и люди. Каждый человек носит в себе зачатки всех свойств людских и иногда проявляет одни, иногда другие и бывает часто совсем непохож на себя, оставаясь все между тем одним и самим собою. У некоторых людей эти перемены бывают особенно резки. }}
 
{{Цитат|Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.|||}}
 
{{Цитат|[[Живот]]ът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.|||}}
 
 
{{Цитат|За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.|||Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.}}
 
{{Цитат|Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество - човек, звяр, растение, даже камък - го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.|||}}
 
{{Цитат|Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е [[любов]].|||}}
 
 
{{Цитат|Истинската мъдрост не е многословна.|||}}
 
{{Цитат|Истинска обич е само онази, за която няма граници за жертвите - чак до смърт.|||}}
 
{{Цитат|Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.|||}}
{{Цитат|Истинска обич е само онази, за която няма граници за жертвите – чак до смърт.|||}}
 
 
{{Цитат|[[История]]та щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.|||}}
 
 
{{Цитат|Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.|||}}
 
{{Цитат|Книгите с афоризми не само, че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив — предизвикват я.|||}}
 
{{Цитат|Когато живееш за себе си, търсиш общуване с хора, които могат на теб да бъдат полезни - те са все богати, силни, задоволени. Затова именно, когато живееш за себе си и се огледаш изведнъж наоколо си да потърсиш на кого би могъл да бъдеш полезен, струва ти се, че на никого не си нужен. Но ако си разбрал, че животът е служене на другите, ще търсиш общуване с бедните, болните, незадоволените, и тогава не ще смогваш да служиш на всички, на които ще искаш да служиш.|||}}
{{Цитат|Книгите с [[афоризъм|афоризми]] не само, че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив – предизвикват я.|||}}
{{Цитат|Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.|||}}
 
 
{{Цитат|Когато живееш за себе си, търсиш общуване с хора, които могат на теб да бъдат полезни – те са все [[богат]]и, силни, задоволени. Затова именно, когато живееш за себе си и се огледаш изведнъж наоколо си да потърсиш на кого би могъл да бъдеш полезен, струва ти се, че на никого не си нужен. Но ако си разбрал, че животът е служене на другите, ще търсиш общуване с бедните, болните, незадоволените, и тогава не ще смогваш да служиш на всички, на които ще искаш да служиш.|||}}
 
 
{{Цитат|Който вижда смисъла на живота в [[усъвършенстване]]то, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.|||}}
 
 
{{цитат|Който има [[пари]], има в джоба си и тези, които нямат нищо.|||}}
 
 
{{Цитат|Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.|||}}
 
 
{{Цитат|Не зная дали моята капка дълбае, а тя неволно все капе.|||}}
 
{{Цитат|Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.|||}}
 
{{Цитат|Нещо много важно: свободата на волята е съзнание за своя живот. Освободен е онзи, който съзнава, че живее. А да съзнаваш, че живееш, значи да съзнаваш закона на своя живот, значи да се стремиш към изпълнение на закона на своя живот.|||}}
{{Цитат|Не се съпротивлявайте на [[зло]]то, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в [[роб]]и.|||}}
{{Цитат|Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато винаги съществувалата и съществуваща обич между теб и хората е нарушена от нещо, и трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората - тя винаги съществува.|||}}
 
{{Цитат|От младини започнах преждевременно да анализирам всичко и безмилостно да разрушавам. Често съм се боял и съм мислел - у мен няма да остане нищо цяло; но ето че старея, а имам у себе си много нещо цяло и невредимо, повече, отколкото у другите хора. Дали средството на анализа ми е било силно, или изборът ми е бил верен, но отдавна вече не разрушавам.|||}}
 
{{Цитат|Нещо много важно: [[свобода]]та на волята е съзнание за своя живот. Освободен е онзи, който съзнава, че живее. А да съзнаваш, че живееш, значи да съзнаваш закона на своя живот, значи да се стремиш към изпълнение на закона на своя живот.|||}}
 
 
{{Цитат|Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат. Това е само когато винаги съществувалата и съществуваща обич между теб и хората е нарушена от нещо, и трябва само да се постараеш да отстраниш онова, което нарушава тази обич, вечно свързваща хората – тя винаги съществува.|||}}
 
 
{{Цитат|От [[млад]]ини започнах преждевременно да анализирам всичко и безмилостно да разрушавам. Често съм се боял и съм мислел - у мен няма да остане нищо цяло; но ето че старея, а имам у себе си много нещо цяло и невредимо, повече, отколкото у другите хора. Дали средството на анализа ми е било силно, или изборът ми е бил верен, но отдавна вече не разрушавам.|||}}
 
 
{{Цитат|Политическо изменение на социалния строй е невъзможно. Изменението е само нравствено, вътре в човека. Но по какъв начин ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, но за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение по отношение на всички, само не по отношение на себе си.|||}}
 
 
{{Цитат|Постоянство и [[решителност]] са двете качества, които осигуряват [[успех]]а във всяка [[работа]].|||}}
 
 
{{Цитат|Прави каквото трябва, да става каквото ще.|||}}
 
{{Цитат|Приковеш ли поглед към плодовете на доброто, преставаш да го правиш, нещо повече - с това, че го гледаш, го разваляш, ставаш суетен, бездеен. Онова, което си направил, ще бъде истинско добро само когато тебе не ще те има, за да го разваляш. Сей, сей със съзнанието, че не ти, човече, ще го ожънеш. Онова, което правиш, без да видиш наградата за него, и го правиш с обич - то е истинско Божие. Сей, сей и Бог ще се погрижи то да порасте и ще го пожънеш не ти, човече, а онова в тебе, което сее.|||}}
 
{{Цитат|Приковеш ли поглед към плодовете на доброто, преставаш да го правиш, нещо повече – с това, че го гледаш, го разваляш, ставаш суетен, бездеен. Онова, което си направил, ще бъде истинско добро само когато тебе не ще те има, за да го разваляш. Сей, сей със съзнанието, че не ти, човече, ще го ожънеш. Онова, което правиш, без да видиш наградата за него, и го правиш с обич – то е истинско Божие. Сей, сей и Бог ще се погрижи то да порасте и ще го пожънеш не ти, човече, а онова в тебе, което сее.|||}}
 
 
{{Цитат|Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.|||}}
 
{{Цитат|Художникът въплътява потока на живота, неумолимо изчезващ във времето.|||}}
 
{{Цитат|Целият живот, който водя, изглежда, че е само едно напипване, а трябва твърдо да се постави целият живот на тази основа: да търсим, да живеем, да правим само едно - добро на хората: да ги обичаме и да им помагаме у тях да има все повече обич и по-малко необич. Eдинствено обич желая на хората, само за нея работя.|||}}
{{Цитат|Художникът въплътява потока на живота, неумолимо изчезващ във [[време]]то.|||}}
{{Цитат|Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд ум, аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на творчеството.|||}}
 
{{Цитат|Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.|||}}
 
{{Цитат|Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.|||Избавится от пьянства человек не тогда, когда он будет лишен возможности пить, а тогда, когда он не станет пить, хотя бы перед ним стояло вино.}}
{{Цитат|Целият живот, който водя, изглежда, че е само едно напипване, а трябва твърдо да се постави целият живот на тази основа: да търсим, да живеем, да правим само едно – добро на хората: да ги обичаме и да им помагаме у тях да има все повече обич и по-малко необич. Eдинствено обич желая на хората, само за нея работя.|||}}
 
 
{{Цитат|Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд [[ум]], аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на [[творчество]]то.|||}}
 
 
{{Цитат|[[Човек]] може да бъде [[здрав]] и без да убива животни за [[храна]]. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.|||}}
 
 
{{Цитат|Човек ще се избави от [[пиянство]]то не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има [[вино]] и той не го докосва.|||Избавится от пьянства человек не тогда, когда он будет лишен возможности пить, а тогда, когда он не станет пить, хотя бы перед ним стояло вино.}}
 
 
'''За него'''
 
 
{{Цитат|В лицето на Толстой Русия ми даде учителя, който постави рационалните основи на принципа АХИМСА (НЕНАСИЛИЕ).|Махатма Ганди||}}