Уикицитат

Станислав Йежи Лец: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
AnankeBot (беседа | приноси)
3161 редакции
м r2.6.6) (Робот Добавяне: nl:Stanisław Jerzy Lec
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
Ред 364:
* ''На никакъв часовник няма да намериш стрелка, която да те насочи в [[живот]]а. (18)''
 
* ''Планина с планина се среща, човек с човека -– трудно. (21)''
 
* ''На онзи, който поиска да покаже на деспотите, кое е черно и кое е бяло, ще му покажат собственото му червено. (27)''
Ред 395:
:<small>Бел.прев.: "Le travail c'est la liberte" (фр.) — Трудът е свобода; "Arbeit macht frei!" (нем.) — Трудът те прави свободен</small>
 
* ''"Ще го сплаша с пръст!" -– каза той и постави пръст на спусъка. (54)''
 
* ''Повторението не е хубаво нещо! Штт! Да не чуе [[щастие]]то! (59)''
Ред 413:
* ''В пъкъла [[дявол]]ът е положителен герой. (103)''
 
* ''И безпристрастните не са безпристрастни -– нали са "за" [[справедливост]]та. (106)''
 
* ''Камбаната, която бие тревога, трябва да има [[смелост|безстрашен]] [[език]]. (108)''
Ред 459:
* ''Той притежава енциклопедично [[невежество]]. (151)''
 
* ''В началото бе Словото, а накрая -– Празнословието. (154)''
 
* ''Грешат онези, които смятат, че невежите не са в състояние да осъществяват подлости от А до Я. (156)''
Ред 479:
* ''Така си паснаха, че помежду им не остана място за никакви чувства. (165)''
 
* ''"Стилът -– това е човекът"? Ако тази максима беше вярна, светът щеше да е безлюден. (166)''
 
* ''Сянката на прозореца падна върху него. И той се скри в нея. (168)''
Ред 505:
* ''Никой не иска да усеща вкуса на маята в тестото, което е бухнало именно поради тази мая. (195)''
 
* ''Очакват ме твърде много [[тайна|тайни]] -– ще успея ли да ги опазя? (199)''
 
* ''Липсата на мисъл убива. Другите. (209)''
Ред 577:
* ''Страшни са слабостите на [[сила]]та! (305)''
 
* ''И ангелите имат своите дяволи, и дяволите -– своите ангели. (308)''
 
* ''Сладка работа е това перспективата -– виждаш враговете си толкова малки! (310)''
 
* ''Искаш ли да скриеш лицето си -– излез гол. (311)''
 
* ''Пробойните в мисълта трудно могат да се запушат в действителността. (314)''
 
* ''Не ходи по гладки пътища -– ще се подхлъзнеш. (317)''
 
* ''Босият не стъпва по рози. (319)''
Ред 655:
* ''И празен, запечатаният плик сдържа [[тайна]]. (403)''
 
* ''Да си опрял ножа в гърлото на противника -– какъв опасен за тебе момент! (404)''
 
* ''Когато няма вятър, и ветропоказателят е с [[характер]]. (408)''
Ред 675:
* ''Можеш да си затвориш очите за действителността, но не и за спомените. (426)''
 
* ''"Това е само метеор" -– каза презрително свещта. (427)''
 
* ''Аз чета мислите ви: "Ex oriente lux, ex occidente luxux!" (429)''
:<small>Бел.прев.: към библейското "Ex oriente lux" — "Светлината идва от изток" Лец е добавил: "ex occidente luxux" — "луксът -– от Запад"</small>
 
* ''Викнат ли: "Да живее [[прогрес]]ът!", винаги питайте: "Прогресът на какво?" (430)''
Ред 706:
* ''Може да си виртуоз на фалшивото изпълнение. (453)''
 
* ''Пуританите трябва да носят по два смокинови листа -– на очите си. (454)''
 
* ''Разни мисли се въртят в човешката глава, а някои даже я напускат. (458)''
Ред 739:
* ''Ако на глава от населението се пада по половин глава, това е голямо постижение. (484)''
 
* ''Мненията са обикновено поделени -– между силните. (487)''
 
* ''Пътепоказателите си остават на мястото. (488)''
Ред 755:
* ''Когато скачаш от [[радост]], внимавай някой да не ти измъкне земята изпод краката. (498)''
 
* ''Страната ни разполага с богати залежи от неоползотворена енергия -– самонадеяността на четвъртинтелигентите. (504)''
 
* ''Сред великите бъди джудже, сред джуджетата бъди великан, а сред равните се стреми да бъдеш равен. (505)''
Ред 787:
* ''Истинската мъдрост не напуска главата. (541)''
 
* ''В очите си гледахме -– и аз виждах само себе си, и тя също виждаше единствено себе си. (542)''
 
* ''Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял. (548)''
Ред 799:
* ''Точен изстрел: да не уцелиш човека. (556)''
 
* ''На едни им се иска да разберат това, в което [[увереност|вярват]], на други -– да повярват в това, което разбират. (557)''
 
* ''Ех, ако се знаеше домашният адрес на Господа Бога. (559)''
Ред 839:
* ''Френската [[революция]] доказа нагледно, че [[победа|побеждават]] онези, които си запазват главите. (593)''
 
* ''Не забравяй -– всичко на тази земя гравитира надолу. (597)''
 
* ''Освободени ли са мислите от мито? Ако не минават границата. (607)''
Ред 845:
* ''[[Морал]]ът пада на все по-удобни постели. (609)''
 
* ''На много неща се научих насън -– там хората говорят без да го усукват. (612)''
 
* ''Как да разпознаят свободата онези, които не са я виждали? Току-виж заподозрели в нейно лице поредната маска на тирана. (614)''
Ред 851:
* ''Да вървиш цял живот неотклонно към [[цел]]та е възможно само тогава, когато тя постоянно се отдалечава. (616)''
 
* ''Видях летящи клетки -– в тях имаше орли. (617)''
 
* ''Изкуството, родено между четири стени, попада понякога между четири зида. (623)''
 
* ''Триумфът на човекознанието -– досиетата на тайната полиция. (626)''
 
* ''По пътя на най-слабото съпротивление отказват и най-здравите спирачки. (267)''
Ред 865:
* ''И механизмът на [[диктатура]]та не е перпетуум мобиле. (643)''
 
* ''От една система няма да се измъкнем скоро -– от слънчевата. (645)''
 
* ''Всеки зрител влиза в [[театър]]а със собствената си акустика. (647)''
Ред 888:
* ''Много железни репертоари трябва да заминат за претопяване. (678)''
 
* ''Пътят на съвършенството на [[изкуство]]то -– елиминирането. Но не на творците. (687)''
 
* ''Бъди реалист: не казвай [[истина]]та. (688)''
Ред 906:
* ''Забелязах, че хората обичат такива [[мисли]], които не ги карат да мислят. (708)''
 
* ''Умните мисли се раждат като Атина Палада -– от главата, художествените пък като Афродита -– от пяната. (709)''
 
* ''За епохата говорят повече думите, които не се употребяват, нежели ония, с които се злоупотребява. (712)''
Ред 942:
* ''Обирай лаврите! Но не от чуждите глави. (733)''
 
* ''Нужен е нов критерий -– на колко население се пада по една глава. (734)''
 
* ''Социална или мозъчна функция е [[мислене]]то? (736)''
Ред 960:
* ''Хората със закъснял рефлекс обикновено схващат едва при следващите [[потомство|поколения]]. (767)''
 
* ''Творбата говори сама за себе си -– ако има на кого. (769)''
 
* ''Там, където управлява законът на жестокостта, народът тъгува по беззаконието. (771)''
Ред 977:
* ''Пегас е удостоен с криле, за да не рита много. (799)''
 
* ''Някои си докарват трагедиите като мазолите -– само от това, че стъпват по земята. (801)''
 
* ''Хврълѝ пръв камък, иначе ще те нарекат епигон. (802)''
 
* ''Внимавай, когато си озарен от [[слава]], враговете ти имат предимство -– причакват те в сянката ти. (806)''
 
* ''Там, където всички пеят в един глас, думите нямат значение. (807)''
Ред 993:
* ''Едва когато се качи на колесницата, се разбра, че е каруцар. (812)''
 
* ''Достатъчна е само една дума -– останалото са приказки. (815)''
 
* ''Държах щастието за опашката. Отскубна ми се, оставяйки в ръката ми перото, с което пиша. (816)''
 
* ''[[Престъпление]]то -– муза на проповедниците и моралистите. (818)''
 
* ''На котурни е по-трудно да слезеш от [[театър|сцената]]. (822)''
Ред 1005:
* ''Слабата памет на поколенията увековечава легендите. (825)''
 
* ''Мечтата на робите: [[пазар]], на който можеш да си купуваш господари. (829)''
 
* ''Виждал съм следствия, които всяка година раждат нова причина. (831)''
Ред 1029:
* ''Горко на онзи, който не вижда звезди, ако не са го ударили по зъбите. (867)''
 
* ''Някои хора знаят на едни езици само "да", на други -– само "не". (869)''
 
* ''Персонажите от [[сънища]]та ти лапат от твоята чиния. (871)''
Ред 1077:
* ''Достатъчно е да се поддадеш на илюзията, за да усетиш реалните й последици. (931)''
 
* ''Опитай се да кажеш нещо, без да се позоваваш на предания, поговорки, идиоми, без да се докоснеш поне до общодостъпната литература. Колко е трудно -– ще констатираш -– да си прост! (933)''
 
* ''Квадратурата на свободата може да се изчисли по ъглите на [[усмивки]]те. (934)''
Ред 1119:
* ''Поклоните пред джуджетата трябва да са ниски. (969)''
 
* ''Две сили набират мощ в света на [[интелект]]а: прецизността и офлянкването. Задачата: да не допуснем възникването на техния хибрид -– прецизното офлянкване. (972)''
 
* ''Народът може да има една душа, едно сърце и едни гърди, с които да поеме ударите. Но гороко му, ако има само един мозък. (973)''
 
* ''Трябва да минем през живота с достолепно намигване -– като знак към непознатия ни Велик демиург, че сме могли да оценим по достойнство грандиозната му шега. (974)''
:<small>Бел.прев.: "Демиург" от гр. "Demiurgus"-– майстор, опитен занаятчия; в случая термин от фразеологията на гностиците, означаващ творец, създател на света, върховен разум</small>
 
* ''Който сънува могъщество, да не хърка силно. (977)''
Ред 1136:
* ''Човекът е от желязо. Затова понякога не чувства оковите си като чуждо тяло. (988)''
 
* ''Беше верен като куче -– като куче го и убиха. (994)''
 
* ''Трудно е да погалиш животно, когато е в човешка кожа. (997)''
Ред 1142:
* ''Пътепоказателите могат да превърнат шосето в лабиринт. (998)''
 
* ''Беше човек с открит [[ум]], уви -– удобен за обстрел. (1005)''
 
* ''Поне насън можем да си позволим раздвоение на личността. Единият от нас може да бъде какъвто си поиска; другият обаче трябва да е тъкмо този, който ще ни събуди навреме. (1007)''
 
* ''Светът не съществува, той само се създава ежеминутно. Впечатлението за продължителност идва от липсата на инвенция. (1008)''
:<small>Бел.прев.: "Инвенция" от лат. "Inventia" -– откриване на нови форми по време на творческа работа</small>
 
* ''Истинският шут не си прави шеги с истински шут -– в противен случай единият от тях е фалшив. (1011)''
 
* ''Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора. (1015)''
 
* ''[[Сън|Безсъницата]] -– тази болест на епохите, в които на хората е наредено да си затварят очите за много неща. (1019)''
 
* ''Сочат ми го за пример: "Той мисли според нашето мислене!" (1026)''
Ред 1187:
* ''Винаги съм бил против разпускането на харемите. Харемите се включват в обществения живот, но евнусите придобиват над този живот твърде голямо влияние. (1057)''
 
* ''Понякога времената смразяват кръвта във вените на хората -– за да не се разложат. (1060)''
 
* ''Канибалите предпочитат безгръбначните. (1061)''
Ред 1203:
* ''Понякога се налага да се гмурнеш надълбоко, за да си поемеш дъх от онова на повърхността. (1072)''
 
* ''Равноправие във времето на безправие -– и това все пак е нещо. (1073)''
 
* ''Трудно е да кажеш истината в очите, когато я знаеш. (1075)''
Ред 1215:
* ''Който е кривнал от пътя към [[ад]]а, няма да се изплаши от предупреждението: "Път за никъде!" (1080)''
 
* ''Понякога се налага да обуеш котурни -– иначе как ще заплюеш в лицето по-горните от тебе. (1081)''
:<small>Бел.прев.: "котурни" -– високи сценични обувки</small>
 
* ''Някои фонове не понасят нищо пред себе си. (1083)''
Ред 1258:
* ''Трябват ти сто очи, за да можеш да ги затвориш за всичко. (1127)''
 
* ''Само шутът не може да трепери безнаказано -– издават го звънчетата. (1130)''
 
* ''Не бъдете оригинални на всяка цена! Ако няколко души са нарекли пред вас истинския негодник "Мръсник!", повторете го и вие. (1133)''
Ред 1268:
* ''Кога се ражда [[песимизъм|песимизмът]]? Когато се сблъскат два различни оптимизма. (1136)''
 
* ''Интелектуална провинция -– опит да се мисли далеч от мозъка. (1138)''
 
* ''Понякога твърдата позиция е резултат от парализа. (1143)''
Ред 1295:
* ''На някои хора не им е дадено да виждат [[истина]]та. Затова пък каква искреност лъха от [[лъжи]]те им. (1169)''
 
* ''Само да кажем: "Никой не е светец на този свят," -– и се обиждат даже атеистите. (1171)''
 
* ''Из дневника на Вечността: "Само един живя от Началото на света до Края му -– Страхът." (1174)''
 
* ''Расисти! Не допускат черни мисли. (1176)''
Ред 1303:
* ''Има ли човек право да се смята за автор на неканените си мисли? (1178)''
 
* ''Не е позволено да клюмва глава онзи, който е коронясан с трънен венец -– ще му падне. (1179)''
 
* ''Някои мисли ни идват под конвой. (1185)''
Ред 1327:
* ''Не вярвайте на мазници, могат да ви оплескат с мазнината си. (1206)''
 
* ''Полуумните и четвъртинтелигентите не обичат полу-полу– и четвърттоновете. (1207)''
 
* ''"Светът ти принадлежи!" -– викнах на един младеж. "Е, и какво от това -– каза той, -– не става за продан!" (1208)''
 
* ''Как да отсъдим по [[справедливост]] за справедливостта в дадена държава? Най-просто -– по правосъдието й. (1209)''
 
* ''Не съм улучил целта? Това беше целта ми. (1211)''
 
* ''Страхливият сатирик създава само един анекдот -– себе си. (1212)''
 
* ''[[Дисциплина]]та на [[изкуство]]то изисква [[свобода]]. (1214)''
Ред 1355:
* ''Нарцис-содомит: обича звяра в себе си! (1225)''
 
* ''Призивът на някои: "Да не се избиваме един друг!" -– се разбира неправилно. Те просто се стремят към монополно право над убийството. (1226)''
 
* ''С гордост носеха на гърдите си етикета с цената, на която не могат да ги купят. (1229)''
Ред 1365:
* ''В [[държава|държави]], чиито граждани не се чувстват сигурни в затвора, не се чувстват сигурни и на свобода. (1235)''
 
* ''Би трябвало мъдростта да е в излишък -– та колцина се възползват от нея. (1240)''
 
* ''Не сядай на трапезата с людоеди, току-виж си видял в чинията себе си. (1241)''
Ред 1371:
* ''Ама че мазници са онези сатирици, които се надсмиват над такива добродетели на народа каквото той не притежава. (1243)''
 
* ''Човешкият мозък става все по-тежък. Побиват ме тръпки, като си помисля за това -– та нали той ни кара да се държим гордо изправени! (1245)''
 
* ''Може да си преизпълнен с почит към Бога, без да вярваш в съществуването му. (1251)''
Ред 1377:
* ''Страшен е дъхът на епохата, в която не може да се диша. (1252)''
 
* ''Хвалеше се, че произхожда по съребрена линия от Авел. И с право -– беше потомък на Каин. (1253)''
 
* ''Не можеш да се кланяш с шутовска шапка. (1255)''
Ред 1409:
* ''Човекът се разкъсва между небето и ада, но това не е нищо: лошото е, че небето иска парчето, което е откъснал адът, а а дът се лакоми за онова, което е получило небето. (1287)''
 
* ''Да не закостенееш, но и да не се разплуеш; да останеш на поста си, но да не стоиш на едно място; да бъдеш гъвкав, но и да не се огънеш; да си лъв или орел, но да не оскотееш; да не си едностранчив, но и да не си двуличен -– трудна работа! (1289)''
 
* ''Чудна работа, контрабандират истината в страни, където тя се котира по-ниско. Що а бизнес? (1293)''
Ред 1415:
* ''Имат ли [[идеал]]и поне онези, които са ги отнели на другите? (1298)''
 
* ''[[Глупост]]та никога не минава граници -– където и да стъпи, все е на своя територия. (1301)''
 
* ''Хората са в плен на предразсъдъците, но можем да ги откупим, ако платим на самите пленници. (1309)''
Ред 1429:
* ''Отдавна вече златният телец се е превърнал в дойна крава. (1328)''
 
* ''Юмрукът искаше да удари. Един пръст се отметна: "Аз съм само показалец!" -– писна той. (1336)''
 
* ''Който е влязъл в дирята на мисълта, да не дава на кучетата да я душат. (1342)''
Ред 1443:
* ''Забелязвай овреме при чия появя кучето маха с опашка. (1360)''
 
* ''Пиша само календарни произведения -– по поръчка на живота. (1369)''
 
* ''Непознаването на [[закон]]а не освобождава от отговорност. Затова пък познаването -– често. (1371)''
 
* ''От несръчно нанесената на деспота рана, се излива може от чужда кръв. (1372)''
Ред 1470:
* ''Умствената теснотия се разширява! (1409)''
 
* ''Да си в устата на лъва е още нищо, но ако споделяш и вкуса му -– това вече е ужасно! (1410)''
 
* ''Когато няма на какво да се смеем, се раждат сатириците. (1413)''
Ред 1536:
* ''Разпространението на незнанието за света също трябва да става по научному. (1528)''
 
* ''На какво приличаш зависи от генетиката, на какво ще заприличаш -– от политиката. (1529)''
 
* ''Всеки режим става в края на краищата ancien regime! (1530)''
Ред 1557:
* ''Пътят на добродетелта е опасен. Пътното управление се прави, че ен заелязва двупосоното движение. (1561)''
 
* ''Хвъ́рли последния си коз. И сега е опасен -– ръцете му са празни. (1563)''
 
* ''От картите изчезнаха белите петна. Появиха се кървавите. (1565)''
Ред 1563:
* ''Неизменният аргумент на пигмеите: "Ние сме най-близо до земята." (1578)''
 
* ''"Не обичам миговете на свободата -– каза един опитен роб. -– Оковите, които ни свързват се късат, и човек остава сам-самичък." (1589)''
 
* ''Престъплението е бивало осъждано безброй пъти. За калпаво изпълнение. (1590)''
Ред 1571:
* ''Мисълта никога не е свободна. Ограничена е от хоризонтите на главата. (1598)''
 
* ''Всичко е едно мигане на окото. По-точно -– намигане. (1605)''
 
* ''Позорно е за гръмотевиците да свършат в гръмоотвода. (1606)''
Ред 1579:
* ''Моето скромно съмнение: страхувам се, че докато покорява нови звезди, човекът може да изгуби почвата под краката си. (1613)''
 
* ''На всяко стадо -– неговата си черна овца. (1615)''
 
* ''За да видиш образа на епохата, често трябва да се дръпнеш в страни. (1618)''
Ред 1609:
* ''Страхът си знае защо предпочита да живее в човешкия гръбнак. (1713)''
 
* ''Фикциите са действителност -– нали плащаме за тях. (1720)''
 
* ''Нека тези, които носят конски капаци, не забравят, че към комплекта принадлежат също така юздата и камшикът. (1730)''
Ред 1627:
* ''Бъди винаги на предната линия, колкото е възможно по-далеч от своя обоз. (1764)''
 
* ''Аз съм вероломен -– мога да ненавиждам и следващия тиранин не по-малко от предишния. (1765)''
 
* ''Когато на [[власт]] е хамелеон, цвета си мени обкръжението. (1776)''
Ред 1643:
* ''Който си владее езика, често [[мълчание|мълчи]]. (1809)''
 
* ''Което куца -– върви. (1812)''
 
* ''Неграмотните са принудени да диктуват. (1814)''
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Станислав_Йежи_Лец“.