Кирил Маричков: Разлика между версии

{{цитат|Абе, на хората им дай да кажат, че нещо е станало не както те са го искали, че да почнат да плюят и да псуват. Ето ви пример: до моя дом има строеж. Един ден гледам, майсторите стоят на слънце с биричка в ръце си говорят, че нямат работа, защото не са им доставили материали. Та псуват си тези майстори началниците си, ама вътрешно им е голям кеф че не работят, че някой друг е виновен за бездействието им. Това е типично за нашия манталитет. Българинът просто много обича някой друг да му е виновен за всичко и адски мрази да има собствена отговорност и право на избор. Предпочитаме някой друг да избира вместо нас и се чувстваме много неуютно и некомфортно, когато сами трябва да взимаме решенията. Защото тогава няма кого да плюем.|||}} <ref name="express">[http://express.bg/story/10700 експрес.бг; 22.10.2006])</ref>▼

{{цитат|Десният проект може да се е загубил в някой объркан мозък. Някои хора се явяват на избори по поръчка.|||}} <ref name="express"></ref>▼

{{цитат|...Национализмът, стигащ до ксенофобия, винаги е бил плод на комплекси за малоценност. Тези хора не обичат родината си, те мразят останалите.|||}} <ref name="express"></ref>▼

{{цитат|Чалгата винаги е имала ниша в България. Едно време тази ниша беше запълнена от така нареченото „сръбско”. Нашите фолк изпълнители обаче надминаха сръбските си колеги, като направо ги удариха в земята по пошлотия. Подобни песни се слушаха и едно време, под сурдинка. Защото нашата държава, която освен, че цензурираше напредничавите неща, забраняваше и чалгата. Това обаче не спираше хората и когато минавах през сливенския пазар на връщане от морето да си купя някакви плодове, можех да послушам „Камъните падат”, например. На концертите на Лепа Брена в България пък се събираха по три, четири пъти повече хора отколкото на нашите. Така че, този тип музика винаги е имал повече почитатели у нас.|||}} <ref name="express"></ref>▼