Уикицитат

Артур Шопенхауер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ca:Arthur Schopenhauer
VanHelsing (беседа | приноси)
23 650 редакции
мРедакция без резюме
Ред 8:
'''[[w:Артур Шопенхауер|Артур Шопенхауер]]''' ([[w:1788|1788]] — [[w:1860|1860]]) е немски философ.
 
 
{{Цитат|Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.|||}}
{{Цитат|[[Богатство]]то наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.|||}}
{{Цитат|Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.|||}}
 
 
{{Цитат|Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната [[цел]], коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.|||}}
 
 
{{Цитат|Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.|||}}
 
{{Цитат|Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.|||}}
 
{{Цитат|Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.|||}}
{{Цитат|Всяка [[история]] на живота е история на [[страдание]]то, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.|||}}
{{Цитат|Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.|||}}
 
{{Цитат|Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.|||}}
 
{{Цитат|Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления театър на човечеството.|||}}
{{Цитат|Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият [[ум]] — пътя на [[творби]]те.|||}}
{{Цитат|Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.|||}}
 
{{Цитат|Затова “извън нас”, където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.|||}}
 
{{Цитат|Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност|||}}
{{Цитат|Да се [[мисли]], че светът има физично, но не и [[морал]]но значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.|||}}
{{Цитат|Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.|||}}
 
{{Цитат|И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.|||}}
 
{{Цитат|И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи - нищо на света.|||}}
{{Цитат|Една от най-страшните и най-разпространените [[глупост]]и е да се правят големи [[подготовка|приготовления]] за живота, под каквато и да било форма.|||}}
{{Цитат|Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.|||}}
 
{{Цитат|Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.|||}}
 
{{Цитат|Който не обича самотата - той не обича и свободата.|||}}
{{Цитат|Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата [[воля]] се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления театър на човечеството.|||}}
{{Цитат|Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.|||}}
 
{{Цитат|Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.|||}}
 
{{Цитат|Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.|||}}
{{Цитат|[[Живот]]ът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.|||}}
 
 
{{Цитат|Затова "извън нас", където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.|||}}
 
 
{{Цитат|Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от [[избор]]а между [[самота]]та и нищожност|||}}
 
 
{{Цитат|[[Здраве]]то не е всичко, но без здраве всичко е нищо.|||}}
 
 
{{Цитат|И най-благородното дело има само временно въздействие, докато [[гений|гениалното]] произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.|||}}
 
 
{{Цитат|И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно [[щастлив]]и – нищо на света.|||}}
 
 
{{Цитат|Истинската [[дружба]] е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.|||}}
 
 
{{Цитат|Който [[критик]]ува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.|||}}
 
 
{{Цитат|Който не обича самотата – той не обича и [[свобода]]та.|||}}
 
 
{{Цитат|Материализмът е [[философия]]та на забравящия сам себе си в своите размишления субект.|||}}
 
 
{{Цитат|Моето [[време]] и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.|||}}
 
 
{{Цитат|Не говори на [[приятел]]я си това, което не трябва да знае твоя [[враг]].|||}}
 
 
{{Цитат|Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.|||}}
 
{{Цитат|Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.|||}}
 
{{Цитат|Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният — как да го употреби.|||}}
{{Цитат|Никого така ловко не [[лъже]]м и [[ласкателство|ласкаем]], както самите себе си.|||}}
{{Цитат|От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта - много кратко минало.|||}}
 
 
{{Цитат|Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.|||}}
 
 
{{Цитат|От гледна точка на [[младост]]та живота е безкрайно [[бъдеще]]; от гледна точка на старостта – много кратко [[минало]].|||}}
 
 
{{Цитат|Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.|||}}
 
 
{{Цитат|Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.|||}}
 
{{Цитат|Степента на духовност,която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.|||}}
 
{{Цитат|Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.|||}}
{{Цитат|Степента на духовност, която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.|||}}
{{Цитат|Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.|||}}
 
 
{{Цитат|Цялата [[истина]] минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.|||}}
 
 
{{Цитат|[[Човек]]ът е единственото [[животно]], което причинява на другите [[болка]], нямайки при това никаква друга цел.|||}}
 
 
{{Цитат|Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.|||}}
 
 
[[Категория:Хора|Шопенхауер, Артур]]
[[Категория:Философи{{сорткат|Шопенхауер, Артур]]}}
 
[[Категория:Германци|Шопенхауер, Артур]]
[[Категория:Хора]]
[[Категория:Философи]]
[[Категория:Германци]]
 
 
[[af:Arthur Schopenhauer]]
Взето от „https://bg.wikiquote.org/wiki/Артур_Шопенхауер“.