Пръстенът на Борджиите: Разлика между версии

* ''Пендрагън огледа масата. Неговите двама инспектори, Роб Грант и Кен Тауърс, му кимнаха. Между тях се бяха настанили двама от сержантите — Розалинд Маклиби и Джими Тачър. В този момент третият сержант, Тери Викърс, се върна с поднос с [[алкохол|напитки]]. Когато забеляза главния инспектор, той киманкимна към халбата му…<br/>[…]<br/>Пендрагън си свали сакото и седна до Търнър, поставяйки халбата си върху покритата с разхлопан гетинакс маса, вече отрупана с чаши и празни пакетчета чипс.<br/>[…]<br/>— Каква е играта[[игра]]та? — попита Пендрагън.<br/>— Главоблъсканици. Аз представям сцената, а те ми задават въпроси[[въпрос]]и, на които трябва да отговарям. Опитват се да открият как е извършено престъплението[[престъпление]]то.<br/>Пендрагън се усмихна.<br/>— Боже, това ме връща към младините[[млад]]ините. Играел съм го Оксфорд…<br/>За момент около масата настана [[тишина]]. След малко Кен Тауърс я наруши:<br/>— Всичко е наред, сър. Няма нужда да се извинявате а образованието[[образование]]то си. Аз съм доволен да спомена и гимназията "Кенингтън Модърн".<br/>Около масата избухна [[смях]].<br/>Пендрагън кимна и по устните му заигра [[усмивка]]. А Джес Търнър каза:<br/>— Добре. Готови ли сте? Чудесно. Така: Джон и Саманта лежат бездиханни на пода. До телата има мокро петно, а наблизо – парчета стъкло. Какво се е случило?<br/>Пендрагън се отпусна назад с халбата си. Знаеше тази главоблъсканица, но нямаше намерение да им развали удоволствието[[удоволствие]]то.<br/>— Има ли някой друг в помещението?<br/>— Не.<br/>— Вратите и прозорците са затворени или отворени?<br/>— Всички са отворени.<br/>— Джон и Саманта… женени ли са?<br/>— Може би.<br/>— Какво искаш да кажеш с "може би"? — озъби се Роб Грант. — Или са женени, или не са.<br/>Търнър вдигна рамене.<br/>— Живеят заедно.<br/>— Млади ли са или стари? — попита Маклиби.<br/>— На средна възраст.<br/>— Как са се простили с живота?<br/>— Задушили са се.<br/>— Удушени ли са?<br/>— Не.<br/>Грант се обърна към инспектор Тауърс.<br/>— Кен, какво ще кажеш за стъклата и водата? Някой трябва да е нахлул в къщата.<br/>— Да — кимна Тауърс.<br/>— Има ли строшени прозорци?<br/>— Не.<br/>Джими Тачър отпи голяма глътка от светлата си [[бира]] и лицето му просветна.<br/>— Ох! — каза той и остави чашата на масата. — Джон и Саманта… не са хора, нали?<br/>Търнър се опита да остане безразличен, но от него нямаше да излезе добър покерджия.<br/>— Става дума за риби, — и Тачър отпи още една глътка, докато другите го гледаха, а Трънър въздъхна. — Това са златни рибки. Котката е бутнала аквариума от шкафа. Той се е строшил… всичко е в стъкла. Джон и Саманта са се задушили.<br/>Маклиби плесна с ръце и се засмя.<br/>— Блестящо!<br/>Тачър се поклони театрално, а Джес Търнър поклати глава.<br/>— Знаеше я.<br/>— Не, — каза Тачър със самодоволна усмивка. — Просто съм гениален. Това е всичко. — И се почука с пръст по главата, за да подчертае думите си.'' (с.97-99)

* ''— Значи престъпленията[[престъпления]]та от [[страст]] вече са в миналото[[минало]]то?<br/>— Зависи какво наричате страст, нали? — намеси се Джес. — За много хора парите[[пари]]те са страст.<br/>…<br/>— Айлийн, в действителния свят няма много романтика в убийствата, — обади се Пендрагън. — Винаги са отвратителни и тревожещи, каквито ще да са мотивите или средствата.'' (с.166)

* ''Винаги беше мразил този апартамент, мразеше го през всичките седем години, откакто живееха тук. Особено ненавиждаше спалнята, с нейните розови стени и псевдоантикварни мебели – всичко беше избирала Пам. В помещението нямаше нищо от него… Всъщност нямаше нищо от него в цялото жилище. То беше царството на Пам. Той печелеше парите, тя избираше пердетата. Това беше спогодба, която беше приел преди много време. Но също отдавна беше стигнал до заключението, че да приемеш едно нещо, не значи да му се [[радост|радваш]].'' (с.170)

* ''Бях чувал толкова ужасни истории за [[религия|верския]] сблъсък, превърнал се голямата разделителна черта на нашия (16-ти) век. Разкази за брат, убил брат си, любовници, които се предават един друг, и родители, осъждащи собствените си деца на мъчения в името на своята вяра. В тези отвратителни времена[[време]]на беше трудно да разбереш на кого да се довериш и в кого да се съмняваш.'' (с.182)

* ''Животът[[Живот]]ът на ченгето рядко е скучен. […] Но не може да навлиза в подробности.'' (с.187)

* ''Сякаш беше вчера, помисли си Пендрагън, когато четеше в "Момчешка книга за модерната наука" как цялата наука криминология се появява по щастлива[[щастлив]]а случайност. Тя е измислена от един обикновен униформен полицай на име Сирил Кътбърт, който през 30-те години в свободното си време работил с микроскоп втора употреба, закупен за 3 лири. Началникът на столичната полиция по това време, лорд Тренчард, научил за това и посетил Кътбърт в импровизираната му лаборатория, която създал в килера на управлението. Тренчард бил толкова впечатлен от видяното, че се съгласил да бъде създадена истинска лаборатория в полицейския колеж в Хендън с бюджет 500 лири годишно. Останалото, както казват, е [[история]].'' (с.203-204)

* ''Тук [на втория етаж в тюдоровския [[театър]] ] беше претъпкано с по-заможни граждани, които си бях донесли провизии, пиеха [[вино]] и се шегуваха, като рядко обръщаха внимание на представлението.'' (с.229)

* ''[[Гений]] ли се родихте или трябваше да работите[[работи]]те по въпроса?'' (с.246)

* ''Пендрагън си помисли[[мисли|помислищщ, че онова, което учените[[учен]]ите смятат за "вълнуващо", не е и на половина толкова интересно или полезно, колкото те си въобразяваха.'' (с.310)