Хана Аренд: Разлика между версии

{{цитат|Ако зададете на някого наот това поколение два прости въпроса: ''Какъв да искате да бъде светът след петдесет години?" и ''Какъв искате да бъде животът ви след пет години?'', то отговорите доста често са предшествани от: "Ако светът все още съществува…" и "Ако съм жив дотогава…" За често срещания въпрос: "Кои са те, това ново поколение?", човек се изкушава да отговори: "Тези, които чуват тиктакането." А на другия въпрос: "Кои са тези, които напълно ги отхвърлят ?" отговорът може да ебъде: "Тези, които не знаят или отказват да се изправят срещу нещата такива, каквито са."|||If you ask a member of this generation two simple questions: ''How do you want the world to be in fifty years?'' and ''What do you want your life to be like five years from now?'' the answers are quite often preceded by ''Provided there is still a world'' and ''Provided I am still alive.'' To the often-heard question: "Who are they, this new generation?" one is tempted to answer: "Those who hear the ticking." And to the other question: "Who are they who utterly deny them?" the answer may well be: "Those who do not know, or refuse to face, things as they really are."}}

{{цитат|В този свят, в който влизаме, появявайки се от нищото и изчезвайки в нищото, съществуване и поява съвпадат…||из "The Life of the Mind", изд. 1978|In this world which we enter, appearing from a nowhere, and from which we disappear into a nowhere, Being and Appearing coincide…}}

{{цитат|Главната причина за съществуването на война все още не е нито тайното желание за убиване у човешкия вид, нито неудържимия инстинкт накъм агресия, нито, най-накрая и по-правдоподобно, сериозните икономически и социални опасности, присъщи на разоръжаването, но на простияпростият факт, че на политическата сцена все още не се е появил заместител на този краен арбитър в международните отношения.|||The chief reason warfare is still with us is neither a secret death-wish of the human species, nor an irrepressible instinct of aggression, nor, finally and more plausibly, the serious economic and social dangers inherent in disarmament, but the simple fact that no substitute for this final arbiter in international affairs has yet appeared on the political scene.}}

{{цитат|Дейността сама по себе си е изключителен прерогатив на човекчовека – нито животноживотното, нито богБог е способен отна такава – и единствено дейността е изцяло зависима от постоянното присъствие на други хора.||из "The Human Condition", 1958|Action alone is the exclusive prerogative of man; neither a beast nor a god is capable of it, and only action is entirely dependent upon the constant presence of others.}}

{{цитат|Живите същества, хора и животни, не са само в света, те са от света, и именно затова те са предмети и обекти – възприемащи и възприемани в едно и също време.||из "The Life of the Mind", изд. 1978|Living beings, men and animals, are not just in the world, they are of the world, and this precisely because they are subjects and objects-perceiving and being perceived-at the same time.}}

{{цитат|За да бъде свободен в една епоха като нашата, човек би трябвало да е в позиция на власт. Това само по себе си ме прави амбициозна.|||To be free in an age like ours, one must be in a position of authority. That in itself would be enough to make me ambitious. }}

{{цитат|Когато ни казваха, че под [[свобода]] се разбрало свободното [[предприемачество]], ние направихме твърде малко, за да се разсее тази чудовищна [[лъжа]]. Твърдим, че [[богатство]]то и икономическото благосъстояние са плодовете на свободата, а би трябвало да сме първите, които знаят, че този вид на "щастие" е истинска благословияблагодат само в тази страна, но е незначителна благословиятаблагодат в сравнение с истинските политически свободи, като свобода на [[слово]]то и мисълта, на събранията и сдружаването, дори и при най-добрите условия.||из "За революцията" (On Revolution), 1963|When we were told that by freedom we understood free enterprise, we did very little to dispel this monstrous falsehood. Wealth and economic well-being, we have asserted, are the fruits of freedom, while we should have been the first to know that this kind of "happiness" has been an unmixed blessing only in this country, and it is a minor blessing compared with the truly political freedoms, such as freedom of speech and thought, of assembly and association, even under the best conditions. }}

{{цитат|Концептуално метафоричната реч е наистина много адекватна на мисловната дейност, на функционирането на нашия ум, но животът на душата в самата му интензивност е много по-адекватно изразен в поглед, звук и жест, отколкото в реч.||из "The Life of the Mind", изд. 1978|Conceptual metaphorical speech is indeed adequate to the activity of thinking, the operations of our mind, but the life of the soul in its very intensity is much more adequately expressed in a glance, a sound, a gesture, than in speech.}}

{{цитат|Любовта е "тежестта на душата" (по израза на Августин – бел.прев.), нейният закон за гравитацията, който довежда душата от движението до нейния покой.||(размисли върху [[Августин]]: "Моята тежест е моята любов…" — «My weight is my love…», из "The Life of the Mind", изд. 1978|Love is the “weight of the soul,” its law of gravitation, that which brings the soul’s movement to its rest.}}

{{цитат|Не човекът, а хората обитават тази планета. Плурализмът е законът на тази земя.||из "The Life of the Mind", изд. 1978|Not man but men inhabit this planet. Plurality is the law of the earth.}}

{{цитат|Нежеланието да се признае волята като отделна, автономна, умствена способност, най-накрая отстъпи след дълги векове християнскатахристиянска философия.|||The reluctance to recognize the Will as a separate, autonomous mental faculty finally ceded during the long centuries of Christian philosophy...}}

{{цитат|Нещата, които трябва да научим, преди да можем да ги правим, ние ги учим като ги правим.|||For the things we have to learn before we can do them, we learn by doing them. }}

{{цитат|Никое наказание никога не е притежавало достатъчно мощ, а да предотврати извършването на престъпления. Напротив., въпреки наказанието, последвало първата проява на някое престъпление, неговото повторение е много по-вероятно отколкото първоначалната му проява някога е била.|||No punishment has ever possessed enough power of deterrence to prevent the commission of crimes. On the contrary, whatever the punishment, once a specific crime has appeared for the first time, its reappearance is more likely than its initial emergence could ever have been. }}

{{цитат|Нищо и никой не съществува в един свят, чието наличие не предполага зрител.||из "The Life of the Mind", изд. 1978|Nothing and nobody exists in a world whose very being does not presuppose a spectator.}}

{{цитат|От гледна точка на света всяко създание, родено в него, идва в него добре подготвено да се справя с (този) свят…||из "The Life of the Mind", изд. 1978|Seen from the perspective of the world, every creature born into it arrives well equipped to deal with a world…}}

{{цитат|Твърдя, че гражданските неподчинения не са нищо друго освен най-нова форма на доброволно сдружение и по този начин те са напълно в унисон ссъс старите традиции на страната.|||It is my contention that civil disobediences are nothing but the latest form of voluntary association, and that they are thus quite in tune with the oldest traditions of the country. }}

{{цитат|Тоталитаризмът никога не е удовлетворен да управлява с външни средства, а именно чрез държавата и машините на насилие; благодарение на характерната си идеология и роля, свързана с този апарат на принуда, тоталитаризматоталитаризмът е открил средство да доминира и тероризира човешките същества отвътре в нас.||из "Произход на тоталитаризма" (The Origins of Totalitarianism), 1951|Totalitarianism is never content to rule by external means, namely, through the state and a machinery of violence; thanks to its peculiar ideology and the role assigned to it in this apparatus of coercion, totalitarianism has discovered a means of dominating and terrorizing human beings from within.}}