Стивън Кинг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 197:
 
{{цитат|Дълбоко в себе си не можем да се наречем homo sapiens. В основата на истинската ни същност е заложено безумието, а първичният ни нагон е убийството. Това, което Дарвин е бил прекалено възпитан да каже, приятели мои, е, че сме станали господари на земята не защото сме били най-интелигентните или най-хитрите, а защото винаги сме били най-откачените и кръвожадни копелета в джунглата.||Клетка|}}
 
{{цитат|''- Едгар, кога се чувстваш щастлив?''
 
''- Когато рисувам. Навремето се правех на художник.''
 
''- Започни отново. Трябва ти преграда... преграда срещу нощта.'' ||Дума Ки|}}
 
{{цитат|Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен — обяснява спомощникът. — Независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван. Никога не млъква. Ще те разбуди от най-дълбокия ти сън, крещейки: „Използвай ме! Използвай ме! Използвай ме! Писна ми да седя без работа! Използвай ме, тъпанар такъв, използвай ме!|||}}
Line 257 ⟶ 263:
 
{{цитат|Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат непрекъснато, хванати в паяжината на моралния си дълг.|||}}
 
{{цитат|''- Сграбчи деня, Едгар... И остави деня да те сграбчи...''||Дума Ки|}}
 
{{цитат|Сигурно бе забравил, че вече не съм нито на четири, за да ме хвърля, нито на девет, за да треперя в палатката, докато той си разказва разни гадории с приятелите. Сигурно бе забравил, че малките деца помнят всеки удар и обидна дума, която са получавали от бащите си, и жадуват да си го върнат тъпкано.||Гняв|}}